2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
С., 17.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2534 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК
Образувано е по подадената на 15.01.2013г. молба от В. Г. Ч. с искане за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.5 и т.6 ГПК на влязлата в сила Заповед № 563 от 07.12.2009г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд Русе по ч.гр.д.№ 7496/2009г.
Молителят поддържа, че не е бил надлежно уведомен за проведеното заповедно производство, а издадената заповед му станала известна на 26.11.2012г., когато получил призовка по изпълнителното дело.
От ответната страна [фирма] е постъпил писмен отговор срещу допустимостта на молбата за отмяна. Претендира се заплащането на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І т.о. намира, че молбата за отмяна по чл.303 ГПК е недопустима.
Съгласно тази разпоредба, отмяна може да бъде постановена от ВКС само по отношение на неправилни и влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и то когато неправилността се състои в изчерпателно изброените в чл.303,ал.1 ГПК причини. Влязлата в сила заповед по чл.410 ГПК не е акт, който формира материална законна сила. С него не се дава окончателно разрешение на правен спор, на въпрос относно съществуването или несъществуването на спорното право. Защитата срещу последиците на акта по чл.410 ГПК е възможна само чрез специалните способи: чрез подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК, което препятства влизане в сила за заповедта за изпълнение на парично задължение, издаването на изпълнителен лист и образуването на изпълнително производство. Ако длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по реда на чл.414 ГПК, то допустимият ред на защитата е по чл.423 ГПК пред въззивния съд, в което производство следва да установи невъзможността да упражни правото си на възражение- т.е.наличието на специалните хипотези на т.1-4 на чл.423 ГПК. Разпоредбата на чл.424 ГПК предвижда реда за оспорване на вземането при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства пред съответния първоинстанционен съд. При така установените от закона специални възможности за защита срещу влязлата в сила заповед, неприложим е извънинстанционният ред на отмяната от ВКС по чл.303,ал.1 ГПК.
Молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като молителят ще следва да заплати поисканите и доказани разноски за настоящото производство-адвокатски хонорар 150 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 25.03.2013г., в който е отразено заплащането на договореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.307,ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане подадената от В. Г. Ч. молба за отмяна с правно основание чл.303, ал.1,т.5 и т.6 ГПК на влязлата в сила Заповед № 563 от 07.12.2009г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд Русе по ч.гр.д.№ 7496/2009г.
Осъжда В. Г. Ч. да заплати на [фирма] 150лв. разноски.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред друг състав на ТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.