1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
С., 29.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 619 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 424 от 05.08.2013г. по в.т.д.№ 459/2013г. на Апелативен съд П., с което е отменено решението по т.д.№ 572/2012г. на ОС Стара Загора в частта за приетата начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] 12.03.3012г., като вместо това за начална дата е определена 31.12.2010г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и постановяване на друго, с което за датата на неплатежоспособността да бъде определена 12.03.2012г., когато длъжникът е спрял плащанията си по обслужване на кредита, отпуснат от банката. Твърдението е, че търговецът е извършвал ефективен платежен процес към основния си кредитор-банката след 31.12.2010г., а сочената от кредитора НАП начална дата /31.12.2009г./ и приетата от въззивния съд 31.12.2010г. не са свързани с влошаване на финансово-икономическото състояние на дружеството.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:1/ при какви условия и какви предпоставки следва да са налице, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на търговското дружество;2/ от кой момент може да се счете, че длъжникът е неплатежоспособен-денят на неплащане към кредитор, или трайно състояние на неплатежоспособност поради общото икономическо състояние на длъжника. Поддържаните допълнителни предпоставки са по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с Решение № 115 от 25.06.1010г. по т.д.№ 169/2010г. на Второ т.о., съгласно което началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника или последното плащане към кредитор, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност, финансова автономност и рентабилност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки. Поддържа се и предпоставката по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- Решение по т.д.№ 23/2010г. на САС, 6 състав, в което е прието, че началната дата на неплатежоспособността е денят, в който е възникнала обективната невъзможност за изпълнението на паричното задължение и спирането на плащанията е поради невъзможността да бъдат посрещнати изискуемите задължения
Отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
С решението на първоинстанционния съд по молба на кредитора [фирма] –кредитодател по два договора за банков кредит, е открито производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място]. Длъжникът не е оспорвал молбата, сам е признал затрудненото си финансово състояние и невъзможност да погасява задълженията си. За начална дата съдът е определил тази, която банката е посочила като дата на последното плащане по договорите за кредит. Решението относно началната дата е обжалвано от НАП- кредитор, който не е участвал в първонистанционното производството, като твърденията на агенцията са били, че показателите за ликвидност, изчислени на база съдържащите се в обявените по партидата на длъжника в ТР годишни финансови отчети сочат, че неплатежоспособността е настъпила към края на 2009г. Въззивния съд е приел за основателни доводите в жалбата, че началната дата е определена без изследване на икономическото състояние на дружеството, а формално е отъждествена с последното извършено към отделен кредитор плащане. При анализ на данните от приетата пред окръжния съд съдебно-икономическа експертиза, апелативният съд е обсъдил, че към 31.12.2010г. коефициентът за бърза ликвидност е 0.26, което означава, че дружеството е могло да покрие с наличните си краткотрайни активи едва 26% от текущите си задължения, а 76% от тях остават непокрити. Отчетени са и лошите показатели за абсолютна ликвидност-0.05 при свободни парични средства 2 000лв., финансова автономност- 0.021 и коефициентът на задлъжнялост-46.20. Обсъдено е, че последният изразява степента на зависимост на предприятието от кредиторите за уреждане на задълженията към тях, той е 46 пъти над приемливата величина, което означава, че към 31.10.2010г. зависимостта на дружеството към външни източници на финансиране е абсолютна- налице е пълна декапитализация, като собственият капитал към същата дата е отрицателна величина. Анализирано е, че обслужването на двата договора за кредит към Банка П. България“АД от [фирма] след 2010г. не обосновава друг извод, тъй като с оглед установената към края на 2010г. задлъжнялост, единствената възможност за кредитиране са били сключените договори за банков кредит с банката-молител, което обяснява мотива на кредитополучателя да продължи на осъществява плащанията си по него до март 2012г., което е станало за сметка на останалите кредитори, към които задълженията не са погасявани, включително и за сметка на непогасените публични задължения, установени с ревизионния акт от март 2010г. в размер на 56 995лв. Мотивирано е, че съобразно чл.608,ал.3 ТЗ, неплатежоспособността може да е налице и в случаите, когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземане към отделни кредитори, и тъй като към 31.12.2010г. длъжникът е имал изискуеми задължения по търговски сделки, които поради липса на парични средства или бързоликвидни активи не е бил в състояние да изпълни, това е началната дата на неговата неплатежоспособност.
Съставът на ВКС счита, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно. Касаторът не формулира конкретен и ясен правен въпрос във връзка с приетата начална дата на неплатежоспособността, а поставя общо и формално проблема. Посочените въпроси са общи и теоретични и извън детайлната преценка на фактите, приети от апелативния съд за релевантни при определянето на датата. Несъгласието с изводите, основани на анализа на приетата счетоводна експертиза не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване.
Формално е и позоваването на допълнителните предпоставки, като не е обосновано и твърдяното противоречие на обжалваното решение с цитираната съдебна практика по т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. По повод на твърдението за настъпило през март 2012г. състояние на неплатежоспособност апелативният съд е изложил подробни съображения, които не са в противоречие с задължителната практика на ВКС – че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване на показателите на общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и спиране на обслужване задълженията му в цялост, че датата на последното плащане към конкретен кредитор не е определяща за началната дата на неплатежоспособността, че меродавна е невъзможността за обслужване на задълженията към всички кредитори, че спирането на плащанията не представлява самостоятелно основание за откриване на производството по несъстоятелност, а е само проявление, обективиране на невъзможността за плащане и е правно релевантна за несъстоятелността само ако е последица от трайната и обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 424 от 05.08.2013г. по в.т.д.№ 459/2013г. на Апелативен съд П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.