6
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№963
София, 19.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1498 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 205 от 29.01.2016 год. по т.д.№ 1789/2015 год. на Софийски апелативен съд с което е отменено Решение № 268 от 16.02.2015 год. по т.д.№ 6329/2013 год. на Софийски градски съд в частта с която за начална дата на свръхзадължеността на [фирма] е приета датата 22.02.2012 год., като вместо нея за начална дата на свръхзадължеността е определена датата 31.12.2010 год.
Постъпила е и насрещна касационна жалба от [фирма] срещу въззивното Решение № 205 от 29.01.2016 год. по т.д.№ 1789/2015 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е потвърден първоинстанционния акт за отхвърляне искането му за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] поради неплатежоспособност – чл.625 вр.чл.608 ТЗ.
В представения писмен отговор по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК, ответниците по касация [фирма] и Л. В. П. изразяват становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че въззивното решение е законосъобразно.
Първоинстанционното производство е било образувано по молба от [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма]. Молителят е основал искането си с мотива, че ответникът е кредитополучател по договор за банков кредит № 185/22.10.2010 год. и договор за банков кредит № 43/30.03.2011 год., и двата предоговорени с анекси към тях. [фирма] не е обслужвал кредитните си задължения, след настъпилата им изискуемост, поради което е в състояние на неплатежоспособност, евентуално на свръхзадълженост. Посочил е като дата на свръхзадължеността 21.06.2013 год., настъпила след продажба по реда на ЗОЗ на заложени активи в полза на банката.
По реда на чл. 629 ал.4 ТЗ насрещният касатор [фирма] също е встъпил в производството по несъстоятелност.
По същия ред в производството са встъпили и [фирма] и Л. В. П., но те нямат качеството на жалбоподатели.
Обстоятелството, че [фирма] има качеството на длъжник по отношение на молителите, е било безспорно пред инстанциите по същество. При проверката на състоянията на неплатежоспособност и свръхзадълженост, Софийски градски съд възприел експертното заключение, съгласно което към момента на отпускане на банковия кредит от 22.10.2010 год. [фирма] вече е бил в състояние на свръхзадълженост. След отпускане на кредитите ответникът е продължил дейността си. През целия анализиран период /2010 год.- 2013 год./ е бил в състояние на свръхзадълженост, като коефициентите му на платежоспособност са били под единица, но не е спирал плащанията през този период, поради което по отношение на него не са били налице предпоставките по чл.608 ТЗ за квалифицирането му, като неплатежоспособен.
Според първоинстанционния съд състоянието на свръхзадълженост е основание за откриване на производство по несъстоятелност, само когато е настъпила и неплатежоспособност. Състоянието на платежоспособност се установява към момента, когато е настъпила изискуемост на задължение на ответника. Тъй като не се е установило неизпълнение на задължения на [фирма] преди 22.02.2012 год., то неплатежоспособността е настъпила към момента, в който е настъпила изкуемост по договор № 185/22.10.2010 год., а именно- 22.02.2012 год. Софийски градски съд е приел, че първопричина за настъпилата на 22.02.2012 год. неплатежоспособност е свръхзадължеността на ответника. Поради това тя е основанието, на което следва да се открие производство по несъстоятелност.
Поради това, Софийски градски съд е приел за начална дата на свръхзадължеността 22.02.2012 год. (изискуемостта на задължението на молителя [фирма]), открил е производство по несъстоятелност по отношение на [фирма] и е допуснал общ запор и възбрана върху всички вещи и права на дружеството.
Решението на Софийски градски съд е обжалвано от кредиторите [фирма] и Л. В. П., както и от [фирма] в частта, с която за начална дата на свръхзадължеността е определена 22.02.2012 год.
Депозирана е била и въззивна жалба от [фирма] в частта с която е било отхвърлено искането откриване на производството поради неплатежоспособност при предпоставките на чл.608 ТЗ, както и в частта за началната дата.
С въззивното решение Софийски апелативен съд е определил за начална дата 31.12.2010 год.
Съставът на САС е изхождал от легалното определение на свръхзадължеността, съдържащо се в чл. 742, ал.1 ТЗ, съгласно което дружеството е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Като под „имущество“ следва да се разбират имуществените му права или активите му. Следва активите да не могат да покрият паричните задължения на дружеството, като не е необходимо задълженията да са станали изискуеми. Приел е, че при преценката за свръхзадълженост следва да се отчитат реалните, а не балансово отразени стойности на активите на длъжника или да се изследва прогнозираната, очаквана сума, която би се получила при продажбата на съответните активи.
Позовал се е на постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 201 от 11.12.2014 год. по т.д.№ 659/2014 год. на ВКС, I т.о., съгласно което двете основания за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост – са самостоятелни и могат да се предявят кумулативно или евентуално, като е възможно откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Според касационното решение, когато свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на решението, като при наличието и двете предпоставки, следва да се съобрази по-ранната дата.
Въззивният съд също се е позовал на изготвената експертиза, обхващаща периода 2010 – 2013 год., съгласно която активите на дружеството не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения, като още към 31.12.2010 год. тази констатация е налице. Софийски апелативен съд е възприел посоченото в екзпертизата мнение, че в годишния счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2010 год. са отразени стойности, според които паричните му задължения надхвърлят стойността на имуществото му. След тази дата също не е установена положителна промяна в посочените стойности, а е налице негативна прогноза за развитието на дружеството, с оглед на което въззивният съд е счел, че началната дата на свръхзадължеността е 31.12.2010 год., към която реално са установени предпоставките на чл. 742, ал.1 ТЗ като трайно, обективно и необратимо състояние на длъжника, поради което е отменил решението на Софийски градски съд в тази част.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] е формулирал три въпроса по следния начин: „1./ Релевантна за установяване на имущественото състояние на длъжника, с оглед покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, е съпоставката между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса му, а не съпоставката между общата стойност на активите и общата стойност на пасивите?“. Тук касаторът се е позовал на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с Решение № 64 от 09.02.2005 г. по гр.д.№ 466/2004 г. на ВКС, ТК, I т.о.
„2./ Факторите необратимост и трайност на влошеното финансово състояние на длъжника приложими ли са при изследване на свръхзадължеността?“. Касаторът счита, че по този въпрос липсва съдебна практика и той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което обуславя хипотезата на чл. 280 ал.1, т.3 ГПК.
„3./ За отхвърляне на предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност е необходимо да съществува поне един от критериите (1) длъжникът да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията или (2) да не съществува опасност за интересите на кредиторите?“. Касаторът е на мнение, че и по този въпрос липсва съдебна практика, а той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
По така поставените въпроси настоящият съдебен състав намира следното:
Преди всичко, третият от посочените въпроси няма качеството на обуславящ, поради обстоятелството, че е извън предмета на касационно обжалване. Касаторът е кредитор, инициирал производство по несъстоятелност, съдилищата (СГС и САС) са счели искането за основателно, то не е отхвърлено и производството е открито. Обсегът на касационна проверка по жалбата на [фирма] се простира само до началната дата на свръхзадълженост.
Не е налице сочената предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на първия от посочените въпроси с оглед обстоятелството, че Решение № 64 от 09.02.2005 г. по гр.д.№ 466/2004 г. на ВКС, ТК, I т.о. е постановено при действието на ГПК-1952 год. и не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. На второ място, с него съставът се е произнесъл по състояние на неплатежоспособност на едноличен търговец при предпоставките по чл.608, докато в случая произнасянето е по критериите за свръхзадълженост на търговско дружество – чл.742 ТЗ.
Вторият от поставените въпроси има отношение към определяне на състоянието на свръхзадълженост на длъжника, но няма характеристиката на обуславящ изхода на спора, тъй като твърдението за свръхзадълженост изхожда от [фирма], то е било възприето от въззивния съд, не е в обсега на касационната му жалба. Т.е. по отношение на този въпрос се простират ограниченията, посочени по-горе по отношение на третия въпрос.
Поради липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол по жалбата на [фирма], насрещната касационна жалба на [фирма] оспорваща решението на Софийски апелативен съд в частта за отхвърляне искането му за откриване на производство поради неплатежоспособност – чл.625 вр.чл.608 ТЗ, не следва да бъде допускана до разглеждане на основание чл.287 ал.4 ГПК.
След произнасянето по жалбите на касаторите и преди изготвяне на съдебния акт е постъпила молба от процесуалния представител на касатора [фирма] с искане за прекратяване на производството по делото. Искането е за служебно прилагане на чл.632 ал.4 вр.ал.2 ГПК, поради изтичането на едногодишния срок и липса на искане за възобновяване. Преди всичко, произнасянето по това искане, макар и адресирано до ВКС, е в правомощията на съда по несъстоятелност, който следва да се произнесе с решение, подлежащо на самостоятелен инстанционен контрол – чл.613а ал.1 ТЗ. На второ място, то е извън предмета на спора с който е сезиран ВКС по настоящето дело – началната дата на свръхзадълженост и състоянието на неплатежоспособност на [фирма]. Дали са налице предпоставките за заличаване на търговеца, следва да се реши в отделно производство.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 205 от 29.01.2016 год. по т.д.№ 1789/2015 год. на Софийски апелативен съд по жалбата на [фирма].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 205 от 29.01.2016 год. по т.д.№ 1789/2015 год. на Софийски апелативен съд по насрещната касационна жалба на [фирма]
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.