Определение №237 от 29.3.2013 по ч.пр. дело №1460/1460 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 237
София, 29.03.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1460 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чифлик“ – молител в производството по чл.390 ГПК срещу Определение № 2308 от 05.11.2012г. по ч.гр.д.№ 3959/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО 5 състав. С него е потвърдено Определението от 25.09.2012г. по т.д.№ 86/12 на Кюстендилски ОС, с което на основание чл.390,ал.3, изр.второ ГПК е отменено постановеното по същото дело Определение от 20.08.2012г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от [фирма] срещу [фирма], [населено място].
Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на частния жалбоподател [фирма], че от значение за правилността на обжалваното определение за отмяна на обезпечението е изходът на спора по обжалваното от насрещната страна определение за допускане на обезпечението. Посочил е, че са налице предвидените от закона- чл.390,ал.3, изр.второ ГПК предпоставки за отмяна на допуснатото обезпечение.
С частната касационна жалба се иска отмяна на въззивното определение по съображения, че при подадена частна жалба от насрещната страна срещу определението за допускане на обезпечението, определеният от съда срок по чл.390,ал.3, изр.първо ГПК спира да тече до произнасянето от горната инстанция по законността на обезпечението. В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че по образуваните пред САС две частни производства- по жалба на ответника по молбата за обезпечение на бъдещ иск срещу допуснатото обезпечение и по жалба на молителя срещу определението за отмяна на обезпечението, въззивният съд е следвало първо да разгледа частната жалба срещу определението за налагане на обезпечението, като срокът за предявяването на бъдещия иск следва да тече след произнасянето по тази частна жалба, с оглед преценката на молителя дали да предяви иска, по който дължи заплащане на значителна по размер държавна такса, или да се откаже от това право.
Частната касационна жалба е недопустима, тъй като въззивното определение не попада в обхвата на актовете, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС.
Определението на въззивния съд, с което се произнася по частна жалба срещу определение за отмяна на обезпечението не е преграждащо развитието на делото, има само привременен характер, то не е и от категорията на тези, с които се дава решение по същество на други производства или се прегражда развитието им. Не са налице предпоставките на т.1 и т.2 на чл.274,ал.3 ГПК. Определението е подлежало на двуинстанционен контрол, както е посочено в него и този ред е изчерпан.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 427/14.01.2013г., подадена от [фирма],с. Пиперков чифлик срещу Определение № 2308 от 05.11.2012г. по ч.гр.д.№ 3959/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО 5 състав,
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top