1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 29.09.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петдадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 2034 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр. първо ГПК, образувано по частни жалби на двете страни против Определение № 482 от 09.02.2015г. по в.гр.д.№ 2590/2014г. на ОС Варна, с което в процедурата по разглеждане на въззивната жалба е спряно, на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК производството пред ОС до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.дело № 8192/2014г. по описа на Върховния административен съд.
Ищецът [фирма] счита определението за неправилно по съображения, че предмет на предявения от него по реда на чл.422 ГПК иск е установяване съществуването на вземане към ответника на сума, платена от ищеца като цена за достъп в качеството му на производител на електроенергия от възобновяем източник до ел.разпределителната мрежа на [фирма] за периода 18.09.-27.09.2012г., получена на отпаднало основание-отменен от ВАС /решение от 25.06.2013г. по адм.дело 6473/2013г. на петчленен състав/ административен акт-т.1 от раздел VІІ на Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР. Поддържа се, че релевантните за спора факти са получаването от ответника на платената временна цена за достъп до ел.разпределителната му мрежа на основание Решение № 33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, подлежащо на предварително изпълнение и отмяната на това решение от ВАС с обратна сила. Мотивира се, че новото решение на ДКЕВР № Ц-6 от 13.03.2014г. няма отношение към отмененото Решение Ц-33/2012г. Поддържа, че е представил пред въззивната инстанция решението на ДКЕВР от 2014г. само с цел да установи, че и след отмяната на Решение Ц-33/2012г., [фирма] няма валидно основание да задържи сумите.
Ответникът /въззивник пред ОС/ [фирма] също иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа, че обжалваното пред ВАС по адм.дело № 8192/2014г. Решение Ц-6 от 13.03.3014г. на ДКЕВР няма отношение към настоящия спор, определените с това решение цени за достъп до електроразпределителната мрежа на дружеството са приложими за период извън исковия, за който по гражданското дело ищецът претендира връщане на получена без основание сума. Поради това се твърди, че отмяната или изменението на Решение № Ц-6 от 2014г. на ДКЕВР от ВАС по никакъв начин не би могло да се отрази върху правилното произнасяне по гражданския спор, изискващ разрешаване на въпроса за цена на достъп до ел.разпределителната мрежа на [фирма] за периода на действие на друго решение на ДКЕВР – Ц-33 от 14.09.2012г.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Варненския ОС е констатирал, че във въззивното производство е било представено Решение Ц-6/2014г. на ДКЕВР за определяне на окончателни цени за достъп и е мотивирал, че на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде съобразено като факт, настъпил след образуване на заповедното производство. След извършена служебна справка е констатирал, че Решение № Ц-6/2014г. е обжалвано пред ВАС от ответника и е образувано адм. дело № 8192/2014г. Счел е, че правният резултат от отмяната или изменението на обжалвания административен акт би обвързал гражданския съд на основание чл.302 ГПК и чл.177,ал.1 АПК.
Частните жалби са депозирани в срок и са основателни.
В обжалваното определение не са изложени никакви правни доводи на наличието на преюдициалност, нито е посочено кои конкретни, извлечени от административния акт, издаден през 2014г. факти следва да бъдат съобразявани по реда на чл.235,ал.3 ГПК в производството по реда чл.422 ГПК. Изцяло следва да бъдат споделени доводите в частните жалби, че издаденият на 13.03.2014г. административен акт е неотносим към исковия период 18.09.-27.09.2012г., нито към отмененото от ВАС и включено в предмета на спора като основание на твърдяното вземане Решение Ц-33/2012г. Освен че е извън въведения от страните предмет на спора /с оглед претендираното субективно право и посочените правопораждащи го факти и доводите на насрещната страна/, административният акт от 2014г. е признат от закона /чл.13,ал.9 ЗЕ/ за предварително изпълняем- т.е. обжалването не спира изпълнението, дори да би била обоснована значимостта му за правилното разрешаване на спора.
Поради отсъствие на връзката на преюдициалност като пречка за упражняване на правото на иск по настоящото дело, което не се явява обусловено от висящото пред ВАС административно дело, атакуваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за по-нататъшни процесуални действия.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав І т.о:
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение № 482 от 09.02.2015г. по в.гр.д.№ 2590/2014г. на ОС Варна.
Връща делото на същия съд за по-нататъшни процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: