3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
С., 01.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3975 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма]- заявител в заповедното производство срещу Определение № 12787 от 04.07.2013г. по ч.гр.д.№ 3329/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав. С него е потвърдено разпореждането на СРС, 48 състав по гр.д.№ 55731/2012г., с което е отхвърлено заявлението на банката на издаване на заповед да изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК- извлечение от сметка и договор за банков кредит срещу поръчителите А. Т. и Н. Х..
Въззивната инстанция е споделила изводите на СРС, че искането за издаване на заповед за изпълнение срещу поръчителите по договора за банков кредит, отпуснат на главния длъжник е неоснователно, тъй като не е установено наличието на изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане срещу тях. Изложени са съображения, че отговорността на поръчителите е отпаднала, тъй като е изтекъл шестмесечния преклузивен срок по чл.147,ал.1 ЗЗД, в който кредиторът след настъпването на падежа на главното задължение е бездействал по отношение на главния длъжник. Мотивирал е, че разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД е императивна и не може да бъде дерогирана от страните чрез уговаряне на друг различен, по-дълъг срок на отговорност на поръчителите. Самостоятелен аргумент за неоснователност на заявлението за издаване на заповедта е изведен и от липсата на представени от заявителя данни за обявяването на вземането по договора за предсрочно изискуемо, както и доказателства за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на СГС и уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителите. В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК при посочена допълнителна предпоставка „по т.1” на чл.280,ал.1 ГПК и твърдение за противоречие между Определение № 1286 от 12.03.2013г. по ч.т.д.№ 1399/2013г. на І т.о. на ВКС, поставено в производство по чл.273,ал.3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване и Решение № 1244/06.10.1999г. на ВКС по гр.д.№ 490/1999г. се поставя материалноправният въпрос за характера /императивна или диспозитивна/ на нормата на чл.147,ал.1 ЗЗД. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е посочен въпросът за тълкуване на постигната в чл.2 от договора за поръчителство клауза съобразно критериите на чл.20 ЗЗД.
В писмен отговор А. Т. оспорва искането за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и основателността на жалбата.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима, но е неоснователно искането за допускане на касационното обжалване.
Изводът на въззивната инстанция, основан на възможността да бъде дерогирана разпоредбата на чл.147 ЗЗД, като страните уговорят, че поръчителят ще остане задължен до окончателното издължаване на дълга, без кредиторът да има задължение да предяви иска си срещу главния длъжник в определен срок, е само едно от съображенията за неоснователност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу посочените длъжници. В този смисъл поставените от касатора въпроси са свързани само с част от релевантните за изхода на спора правни съображения на СГС. Не е обосновано наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по решаващия извод, свързан с изискването да бъде установено настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, обусловено от уведомяването на длъжника. Въззивната инстанция не е излагала мотиви по тълкуването на договора за поръчителство, поради което вторият правен въпрос е формално поставен и няма отношение към предмета на делото.
Извън изложеното, не доказано и наличието на допълнителната предпоставка по поставения първи материалноправен въпрос – Определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване не е съдебна практика нито по смисъла на т.1, нито по смисъла на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, а решението на ВКС от 1999г., на което касаторът се позовава е по неидентичен казус.
С оглед изхода на настоящото производство жалбоподателят следва да заплати поисканите и доказани разноски на насрещната страна -720лв. по приложения към отговора на А. Т. договор за правна защита и съдействие от 09.09.2013г.
С оглед на изложеното, съставът на ВКС, ТК, Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 12787 от 04.07.2013г. по ч.гр.д.№ 3329/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав.
Осъжда [фирма] да заплати на А. Л. Т. сумата 720лв. разноски за настоящото производство.
Определението но подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.