1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 15.05. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2772 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [община] против Решение № 1038 от 03.06.2014г. по в.гр.д.№ 1036/2014г. на ОС Пловдив, ГО, 9 състав с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1176/2013г. на Карловския РС за осъждането на общината да заплати на [фирма], [населено място], общ.К., на основание чл.327,ал.1 ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 12 900лв.-стойност на доставена и незаплатена стока по фактура № 1570/26.11.2012г., ведно със законната лихва от 23.08.2013г. както и обезщетение за забава за периода 26.01.2013г.-23.08.2013г. в размер на 875.93лв.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано и постановяване на друго за отхвърляне на иска със законните последици. Твърдението е, че предявеният иск с правно основание чл.79 ЗЗД е „конститутивен“, за реално изпълнение, поради което за уважаването му е необходима пълна изправност на кредитора, а такава по спора не е установена-недоказано останало качеството на лицата, подписали приемо-предавателния протокол от името и на двете страни. Съдилищата погрешно възприели, че сделката има търговски характер, прилагайки субективния критерий по чл.286,ал.1 ТЗ; според касатора, когато една от страните е публично-правен субект, тази норма не намира приложение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено, че съществените материално и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС / Р № 109 от 27.07.2004г. по гр.д.№ 1425/2003г. на 2 г.о. и Решение № 179 от 28.05.2004г. по гр.д. 1466/2003г. на 2 г.о./, са свързани с предпоставките на иска по чл.79 ЗЗД, който може да бъде приет за основателен само при изправност на кредитора и правото на обезщетение по реда на чл.79,ал.1 ЗЗД принадлежи на изправната страна. Поддържа се, че под изпълнение в конкретния случай следва да се имат предвид всички негови форми, включително качествено, съобразно поръчаното и при спазване на сроковете. При доказателствена тежест за ищеца, той не установил при условията на пълно и главно доказване предаването на стоките, предмет на договора, като по този начин не установил изпълнението на задълженията си.
В писмен отговор ищецът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивната инстанция е приела, че между страните е сключен валиден договор за доставка на пластмасови контейнери и кофи от 16.11.2012г., който е търговска сделка, съобразно субективния критерий на чл.286,ал.1 ТЗ; че стоките са фактурирани на получателя [община] с фактура № 1570/26.11.2012г. на обща стойност 19 800лв. с ДДС; че по делото е представен приемо предавателен протокол № 78/26.11.2012г., в който е констатирано предоставяне на купувача на стоките по фактурата, подписан от името на общината „за приел” от Ч. Н., Красимира Б. и М. Х.. Възражението в отговора на исковата молба, че не е ясно в какво качество и на какво основание посочените в протокола от 26.11.2012г. лица са го подписали, и че приелите доставката от името на общината не са имали това право, следователно не е доказано изпълнение на задължението за предаване на стоката, е счетено за неоснователно. Обсъдено е, въз основа на данните от приетата неоспорена счетоводна експертиза, че издадената фактура съдържа всички реквизити по чл.7 ЗСч, отразена е в дневника за продажбите при продавача и в дневника за покупките в счетоводството на общината, и че по нея е извършено плащане на 01.04.2013г. в размер на 6 900лв., също отразено счетоводно и при двете страни. Мотивирано е, че осчетоводяването на процесната фактура и в счетоводството на ответника и плащане в полза на доставчика по нея са действия на потвърждаване приемането на стоката, дори лицата които са подписали протокола от името на общината, да са нямали представителна власт.
Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на поставен въпрос с характеристиката на правен по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК. Необосноваването на такъв въпрос е достатъчно основание за отричане допустимостта на факултативния касационен контрол, както ВКС не е длъжен да го изведе от твърденията на страната. Несъгласието на касатора с изводите на съда при обсъждането на релевантните за спора факти не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. При излагане на твърденията си касаторът игнорира факта, че по спора за дължимост на цената по процесната доставка е безспорно извършеното от общината частично плащане по нея, което предпоставя получаването на стоката, и че данни по делото за възражения на купувача относно изпълнение в качествено, количествено и времево отношение липсват.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски за настоящото производство по приложения договор за правна защита и съдействие от 21.08.2014г., в който е отразено плащането на договореното адвокатско възнаграждение от 600 лв. в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1038 от 03.06.2014г. по в.гр.д.№ 1036/2014г. на ОС Пловдив, ГО, 9 състав.
Осъжда [община] да заплати на [фирма], [населено място], [община], „Индустриална зона”№ 1 сумата 600лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.