О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
С., 24.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1330 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] срещу Решение № 1256 от 11.07.2012г. по въззивно търговско дело № 4118/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 784 от 21.06.2011г. на СГС, ТО, VІ-8 състав.
С решението на първоинстанционния съд е признато за установено на основание чл.124,ал.4 ГПК вр. с чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО по предявения от З. Б., гражданин на С. срещу [фирма], [населено място] иск, че при подаване на заявка вх.№ 68688/30.12.2003г. за регистрация на марка „B. B. T.”-комбинирана, заявителят „Е.-2004”ОО е действал недобросъвестно.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се сочат основанията за обжалване по чл.281, т.3 ГПК, прави се искане за отмяната му и отхвърлянето на исковете. Претендира се заплащането на разноски по делото.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасянето по процесуалноправния въпрос дали съобразно нормата на чл.272 ГПК, когато препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд има едновременно с това правото и възможността да възприема и интерпретира по различен /от първоинстанционния съд/ начин доказателствата по делото. Поставянето на този въпрос касаторът свързва с довода си, че САС препратил, на основание чл.272 ГПК към мотивите на СГС, но същевременно с това ценил доказателства, установяващи покупки на ответното дружество чрез съдружника О. Т. на крем „Б. Т.” от ищеца, които първоинстанционният съд не е кредитирал. Допълнителната предпоставка е посочена по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие с Решение № 415 от 25.01.2012г. по гр.д.№ 1332/2010г. на І г.о., както и по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК „поради малкия обем съдебна практика по този въпрос”. Поставен е и материалноправен въпрос в контекста на приетото от съдилищата, че защитата на словното обозначение „ B. T.” в полза на трето лице за периода до 06.03.1996г. е без значение за правния спор и има значение единствено досежно регистрацията на марката, но не и по отношение на добросъвестността. Така даденият отговор според касатора означава, че въззивният съд изключил възможността самият ищец да е недобросъвестен при упражняване на правата си. При условията на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване по въпроса основателна ли би била претенцията на ищеца по иск по чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО, ако дейността въз основа на която претендира правата си спрямо ответника, е осъществявана от него, когато едно трето лице е имало защитена спрямо него търговска марка със същото наименование за същите продукти.
От насрещната страна З. Б. е постъпил писмен отговор. Оспорва се наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Разноски не са претендирани.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводи във връзка с чл.280,ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на иска с правно основание чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО във вр. с чл.124 ГПК, въззивния съд е приел, че събраните по делото доказателства обосновават извод за проявена от ответното дружество недобросъвестност по смисъла на чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО при подаване на заявка вх.№ 68688/30.12.2003г. за регистрация на марка „B. B. T.”-комбинирана, като на основание чл.272 ГПК е препратил към установеното от фактическа и правна страна в мотивите на Софийски градски съд. В съответствие с разпоредбата на чл.269 ГПК при произнасянето си относно правилността на решението решаващият състав на САС е отговорил на изложените в жалбата доводи и е изложил собствени съображения, че ищецът притежава сертификат за промишлена регистрация на продукти, издаден от Министерство на промишлеността на С. Арабска Република от 1977г., подновен 2007г. и че притежава марка „Б. Т.” в 3-ти клас „аромати и парфюмерия, препарати за грим и разкрасяване, кремове за бръснене, козметика и паста за зъби” с подновена регистрация от ноември 2006г., както и че е установено от приетата съдебно-маркова експертиза сходството между притежаваната от ответника марка и заявената от ищеца. Въззивният съд е мотивирал, че поведението на ответника е недобросъвестно по смисъла на чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО, тъй като предвид установените по делото търговски отношения между страните е знаел, че ищецът използва сходен знак в търговската си дейност и този знак е утвърден на пазара; продукт с процесната марка е бил разпространяван в България. Обсъдени са представените доказателства за покупка от дружеството в лицето на съдружника О. Т. на „Крем Б. Т.” от предприятие за козметични продукти „Б.”,гр.А.-С. в подкрепа на който факт са кредитирани и свидетелските показания.
Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос за възможността въззивният съд да препрати на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния, като възприеме по различен начин доказателствата по делото, тъй като в случая липсва хипотеза на несъвпадане на фактическите констатации, приети за установени от двете инстанции. Мотивите на САС не съдържат извод, че приложените към исковата молба без надлежно извършен превод фактури следва да бъдат ценени като доказателства. Основният аргумент на съда да приеме за доказано разпространението в страната на продукти с процесната марка и покупката им от управителя на ответното дружество, е анализът на свидетелските показания, които са подробно обсъдени. Изводът за недобросъвестност, изразяваща се знанието на подаващия заявлението за регистрация на търговска марка, че същата се ползва от друго лице в търговската му дейност и чрез нея е наложило на пазара свои стоки е въпрос, свързан с преценката на доказателствата въз основа на вътрешното убеждение на съда и е относим към правилността на решението, поради което и не може да обоснове приложното поле на касационното обжалване.
Допускането до касационно обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос предполага мотивиран от въззивния съд извод, че ищецът, който иска да противопостави на ответника влязло в сила решение с последица заличаване на регистрираната от дружеството марка и да ползва сам търговския знак, регистриран като марка и идентичен с марката на ответника, е осъществявал търговската си дейност недобросъвестно- ползвал е при търговската си дейност защитена търговска марка със същото наименование за същите продукти на трето лице.
Такъв извод не е обоснован от съдилищата /от САС чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение/. СГС е посочил, че обстоятелството, че част от словния елемент „ B. T.” е заявен от трето лице с период на защита до 1996г. е без значение, защото като пречка за регистрация на поисканата марка е противопоставено единствено наличната такава на името на ответното дружество. Следва да се посочи, че възражение за недобросъвестност на ищеца не е направено своевременно в отговора на исковата молба, както и че доказателството за закрилата на марката „B. T.” до 06.03.1996г. ответникът е представил след изтичането на сроковете за това, поради което и съдилищата не е следвало да го обсъждат.
Следователно, поставеният въпрос е изцяло хипотетичен, изложен като твърдение, с което съдилищата не са своевременно сезирани, поради което не е налице и общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по него.
Поради необосноваване наличието на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на допълнителните, на които се позовава касаторът.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване но Решение № 1256 от 11.07.2012г. по въззивно търговско дело № 4118/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.