6
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 07.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 850 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу въззивното Решение № 1273 от 20.06.2016 год. по т.д.№ 1513/2016 год. на Софийски апелативен съд.
В писмен отговор, представен по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма], [населено място] изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че касационната жалба по същество е неоснователна.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на [фирма] срещу Решение № 1932 от 27.11.2015 год. по т.д.№ 8128/2013 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма], както следва: на основание чл.213 КЗ /отм./ сумата от 70 887.12 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, сключен с полица № 121409900431 от 18.01.2012 год. за имуществени вреди, причинени на [фирма] в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 30.12.2012 год., както и 15 лв., представляващи обичайните разноски, направени за неговото определяне, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 9.12.2013 год. – датата на депозиране на исковата молба и до окончателното им изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2 012.91 лв. обезщетение за забава при плащане на главницата от 70902 лв. за периода от 30.08.2013 год. до 09.12.2013 год., като за разликата до 2124 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Първоинстанционният съд е сезиран от [фирма] с искове на основание чл. 213 ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу [фирма]. Съдът е приел за доказано, че между [фирма] и [фирма] е бил сключен договор за имуществена застраховка „Бизнес Каско на МПС“, с който е предоставено застрахователно покритие на МПС с марка СКАНИЯ Г 480, с рег. [рег.номер на МПС] , в полза на собственика на автомобила [фирма].
С оглед възражението на [фирма], че вредите не представляват покрит риск, тъй като не е бил извършен оглед и заснемане на процесното МПС към момента на сключване на договора, Софийски градски съд е приел, че съгласно сключения на 01.06.2010 год. Анекс № 2 към Споразумение от 05.06.2008 г. [фирма] и [фирма] и [фирма] са постигнали съгласие, че не се изисква извършване на оглед от застрахователя при подновяване на застрахователен договор без прекъсване на покритието, какъвто е настоящият случай.
Първоинстанционният съд е приел за доказано, че между [фирма] и [фирма] като собственик на автомобил, марка СКАНИЯ Г 480, с рег. [рег.номер на МПС] , е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Съдът е установил също, че на 30.12.2012 год., в рамките на срока на действие на двата застрахователни договора, водачът на товарен автомобил „Скания Г 480“ с рег. [рег.номер на МПС] е предприел маневра за движение на заден ход, като е реализирал ПТП с намиращия се вдясно зад него товарен автомобил „Скания Г 480“ с рег. [рег.номер на МПС] . Възприемайки заключението на автотехническата експертиза, Софийски градски съд е стигнал до извода, че настъпилото на 30.12.2012 год. ПТП е в резултат на виновното неправомерно поведение на водача на МПС „Скания Г 480“ с рег. [рег.номер на МПС] . С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд е приел, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди.
По направено възражение на [фирма], Софийски градски съд е изложил съображения, че собственикът на автомобила е застраховано лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съгласно дефиницията на чл.257 ал.2 от КЗ, но в случая има качеството на трето лице, тъй като лицето, което отговаря за вредите е водачът на автомобила, защото поради неговото противоправно поведение е било реализирано ПТП, в резултат на което са причинени имуществени вреди на собственика на автомобила. Ето защо, първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответника за липса на активна легитимация на собственика на застрахованото по риска “Гражданска отговорност на автомобилистите” МПС да получи обезщетение като трето увредено лице при ПТП, е неоснователно.
Съдът е приел за доказано, че [фирма] е заплатило на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 70887.12 лв. С плащането на застрахователното обезщетение на застрахования като увредено лице, е бил осъществен фактическия състав на суброгационното право на [фирма] и последното е встъпило, на основание чл.213 ал.1 КЗ /отм./, в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата. Поради това съдът е стигнал до извода, че предявеният иск по чл.213 ал.1 КЗ /отм./ е изцяло основателен.
По иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, предявен за 2124 лв. за периода 29.08.2013 – 09.12.2013 г.- датата на исковата молба, Софийски градски съд е приел, че той е основателен до размера на 2012.91 лв.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от ответника по иска – касатор в настоящото производство. Съставът на въззивния съд е потвърдил обжалваното пред него решение на Софийски градски съд.
По отношение на направеното от [фирма] възражение за липса на трето увредено лице по смисъла на чл. 257 КЗ, въззивният съд е потвърдил извода на Софийски градски съд, че в случая [фирма] е активно легитимиран по така предявения иск. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 257 ал. 3 КЗ /отм./, според която за трети лица се смятат всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. В случая, застрахователното събитие е настъпило по вина на водача на товарния автомобил „Скания Г 480” с рег. [рег.номер на МПС] , поради което единствено той не е трето лице по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед на това въззивният съд е заключил, че собственикът на автомобила е в правото да реализира неговата имуществена отговорност или да поиска от застрахователя заплащане на обезщетение за претърпените вреди, в качеството си на застраховано лице по договора за застраховка. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на приетото в т. 8 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/ 2014 год. на ОСТК на ВКС.
Второто възражение, че не е наличен документ, удостоверяващ застрахователното събитие, поради липсата протокол за пътнотранспортно произшествие, съставен по надлежния ред от органите на „Пътна полиция”, въззивният съд е счел за неоснователно. За да стигне до този извод, съдът се е позовал на чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия /обн. в ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г./, според който за настъпило ПТП се съставят следните документи: констативен протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за ПТП с материални щети; двустранен констативен протокол за ПТП. В допълнение съдът е цитирал и разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от същата наредба, съгласно която, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Съгласно доказателствата по делото съдът е преценил, че в конкретния случай увреденият автомобил не е можел да се придвижва на собствен ход, но този факт не е основание за отричане на доказателствената сила на съставения от участниците в произшествието двустранен констативен протокол за ПТП. Поради това съставът на въззивния съд е приел, че при неговото съставяне са били спазени изискванията на подзаконовия нормативен акт.
Възражението, че за ПТП не са били уведомени органите на МВР, Софийски апелативен съд също е счел за неоснователно. Съдът е посочил доказателство по делото, от което се вижда печата на Областната дирекция на МВР-Търговище и подписа на длъжностно лице, което е приело двустранния протокол на 4.01.2013 год. Изтъкнал е, че в цитираната по- горе наредба няма изискване органите на МВР да бъдат уведомявани незабавно за произшествието. Според преценката на съда в конкретния случай не е било нужно те да посетят мястото на пътнотранспортното произшествие, тъй като за тях такова задължение възниква по силата на чл. 125 т. 7 от Закона за движение по пътищата, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети. В този случай съдът е приел за безспорно установено, че разногласие относно обстоятелствата между участниците в произшествието не е имало, както и че действията им са били напълно адекватни с оглед конкретната обстановка.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд е споделил крайните изводи на Софийски градски съд, като е потвърдил напълно първоинстанционното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя три въпроса, които според него са от значение за изхода на делото и за формиране решаващата воля на съда. По отношение на трите въпроса той визира хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, като счита че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Първият въпрос гласи: „При условие, че в чл. 125 ЗДвП и в Наребда № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП са изброени случаите, при които компетентните органи задължително посещават ПТП и съставят протокол за ПТП, а в конкретния случай от събраните доказателства и от изслушаните експертизи се доказва, че МПС не е можело да се движи на собствен ход, но въпреки това не са били сигнализирани компетентните органи и не е бил съставен протокол за ПТП, може ли да се приеме, че е налице валиден документ, удостоверяващ настъпването на ПТП, неговия механизъм, вина на водач и т.н?“.
Вторият поставен въпрос е формулиран по следния начин: „Какви са правните последици, ако вместо протокол за ПТП, когато това е задължително, е бил съставен двустранен констативен протокол?“. Твърди се, че по този въпрос липсва съдебна практика.
Третият въпрос е: „Може ли да се приеме, че има „трето увредено лице“ по смисъла на КЗ, когато двете МПС, участвали в ПТП, са собственост на едно и също юридическо лице?“. И по този въпрос според касатора не е налице съдебна практика.
По така формулираните въпроси настоящият съдебен състав намира следното:
Първият от посочените въпроси няма характеристиката на обуславящ изхода на спора, тъй като изхожда от предпоставката за абсолютна доказателствена стойност на документа, установяващ възникването на ПТП. Както многократно е имал случай да посочи ВКС вкл. с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, дори съставеният от органите на МВР протокол за ПТП (официален свидетелстващ документ) подлежи на оспорване и констатациите в него могат да бъдат оборени. Различна е само доказателствената тежест, но във всички случаи, за страната съществува правна възможност в рамките на спорното съдебно производство да установи или обори факта на настъпване на ПТП, както и механизма му и участниците в него с всички доказателствени средства. Дали съставеният документ е валиден или не няма решаващо значение, след като страната разполага с възможността да докаже тезата си, чрез други способи.
Именно поради това и липсва съдебна практика по втория от посочените въпроси, защото той няма самостоятелно значение извън контекста на установяване/оспорване настъпването на ПТП и неговия механизъм.
Не са налице предпоставките на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК и по отношение на третия въпрос. Разпоредбата на чл.257 ал.3 КЗ (отм.) е пределно ясна и не допуска нееднозначно тълкуване – качеството на „трети лица” имат всички лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. Ще следва да се отбележи, че текстът е възпроизведен и ал.3 на чл.477 КЗ (нов) с допълнително въведена конкретизация относно правоимащите спрямо причинителя на вредата лица в случай на смъртта му.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1273 от 20.06.2016 год. по т.д.№ 1513/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.