1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
София, 20.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1174 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.295,ал.1,изр.първо ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 143 от 05.12.2013г. по т.д.№ 295/2013г. на АС Бургас, с което при разглеждане на делото по реда на чл.294,ал.1 ГПК е потвърдено решението по гр.д. 297/2009г. на Бургаския ОС. С последното са били отхвърлени исковете на касатора за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие договор, сключен под формата на нот.акт 189/19.12.2003г. на нотариус с район на действие РС Н. с който първият ответник [фирма], [населено място] чрез управителя си, е продал на втория ответник [фирма], [населено място] недвижим имот; за признаване за установено по отношение на ищеца и третия ответник [фирма], София че към 08.07.2004г. последното не е станало собственик на същия имот; за признаване за установено по отношение на четвъртия ответник [фирма], [населено място], че към 21.03.2005г. не е станал собственик на процесния имот; За осъждането на петия ответник [фирма], [населено място] да предаде на ищеца владението върху имота; за признаване за установено по отношение на [фирма], че не е собственик на имота.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Твърдението е, че липсата на надлежно решение по чл.137,ал.1,т.7 ТЗ за разпореждане с имота, собственост на дружеството прави сделката нищожна. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени като правни въпроси: Допустимо и законосъобразно ли е със съдебен акт: да се изменят конституционно установени начала, да се дерогира законоустановена норма /чл.137,ал.1,т.7 ТЗ/ и характерът й /от императивна в диспозитивна/, да се дерогира чл.20,чл.20а и чл.26 ЗЗД, да се въвежда нов ценностен критерий и правно начало /сигурност, стабилност и бързина на търговския оборот и защита на трети лица/ над конституционно и законовоустановения принцип за защита на частната собственост; Допустимо и законосъобразно ли е решението на общото събрание на съдружниците в О. /респ.решението на едноличния собственик на капитала/ по чл.137,ал.1,т.7 ТЗ да не е изрично и конкретно за определена сделка, взето в предвидената форма, а да се предполага при наличие на конклудентни действия, или при съвпадение на физическата личност на управителя на едноличния собственик на капитала на дружеството продавач с управителя на дружеството продавач. Въведената допълнителна предпоставка е т.3 на чл.280,ал.1 ГПК-въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С допълнителна молба от 28.10.2014г. се сочи и основанието по т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК като са приложени съдебни актове на състави на ВКС, ОС Силистра и Районен съд Добрич и В..
Отговор на касационната жалба, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба е постъпил само от [фирма], [населено място].
За да потвърди решението за неоснователността на исковете, въззивната инстанция е съобразила, че с Решение № 54 от 16.09.2013г. по т.д.№ 710/2011г. съставът на ВКС, 2 т.о. е дал задължителни указания, отменяйки предходното въззивно решение за обезсилване на решението на първата инстанция, че установителен иск с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД, предявен от лице, което не е страна по атакуваната сделката, но е едноличен собственик на капитала на дружеството – продавач по нея, е допустим, когато правният интерес е обоснован с нарушаване на членствените му права при разпореждане с вещни права без съгласието на собственика на капитала, упражняващ правомощията на ОС; съобразила е и че задължителните указания на касационната инстанция се изчерпват с тези за съществуването на правен интерес и че ВКС изрично е посочил, че въпросът за необходимостта от решение на собственика на капитала, упражняващ правомощията на ОС е по съществото на спора, по който следва да се произнесе въззивната инстанция. Апелативният съд е посочил, че основанието да се иска прогласяване нищожността на прехвърлителната сделка, сключена между първите двама ответници е липсата на решение на Общото събрание на съдружниците на [фирма] за извършването й от прехвърлителя [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е ищцовото дружеството. Обосновано е, при изричното позоваване на ТР № 3/2013г., че разпоредбата на чл.137,ал.1,т.7 ТЗ създава правила, касаещи управлението на дружеството, но не засяга правомощията на управителния орган да изразява воля, че липсата на решение на ОС не е противопоставимо на трети лица и не е липса на съгласие по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД, а има значение само в отношенията между дружеството и управителя. Отчетено е, че действията на управителя като волеизявяващ орган обвързват дружеството, сключените от него сделки са действителни и липсата на решение на общото събрание съдружниците на ищцовото дружество за извършване на разпоредителната сделка не означава липса на съгласие на страна по нея и не е основание за прогласяването й за нищожна.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси произтича от липсата на противоречие на изводите на въззивната инстанция със задължителното за всички съдилища, включително и за настоящия състав на ВКС /чл. 130,ал.2 ЗСВ/ Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013г. по тълк.дело № 3/2013г. на ОСГТК. Несъгласието на касатора с принципната поставка в него, че наличието на решение на ОС на О. по чл.137,ал.1,т.7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството, сключена от представляващия дружеството орган, не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. Извън правомощията на състав на ВКС е да се произнася отново по въпроси, чийто отговор е даден в Тълкувателно решение и да го ревизира. При наличие на ТР изключено е и наличието на допълнителната предпоставка на т.3 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК и с постановяване на тълкувателно решение противоречивата практика и на съставите на ВКС е уеднаквена. Извън предмета на спора и произнасянето е въпросът „допустимо и законосъобразно ли е решение на ОС на О. да не е изрично или конкретно за определена сделка…“.
Разноски за насрещната страна не се присъждат, тъй като такива не са поискани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 143 от 05.12.2013г. по т.д.№ 295/2013г. на АС Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.