Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№979
София, 30.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1718 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. К. К., действащ в качеството на [фирма] срещу Решение № 1147 от 06.06.2016 год. по т.д.№ 808/2016 год. на Софийски апелативен съд.
В представения по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че въззивното решение е законосъобразно.
Въззивното производство е било образувано по жалба от [фирма] срещу тази част от Решение № 1677 от 15.10.2015 год. по т.д.№ 1332/2014 год. на Софийски градски съд с която първоинстанционният съд е отхвърлил за сумата над 21635.98 лв. и до предявения размер от 26067. 28 лв. искът с правно основание чл. 164 КЗ на едноличния търговец срещу застрахователното дружество. Искът е предявен при условията на частичност при глобална сума 250000 U..
Безспорно е обстоятелството, че по силата на сключен между тях договор за посреднически услуги № 072/2008 А1тур от 31.08.2008 год. на [фирма], в качеството му на застрахователен агент се дължи възнаграждение за посредничество при сключване на застрахователни договори с посочени чуждестранни дружества във връзка с “W. and Travel” програми. Няма спор, че с посредничеството на едноличния търговец са били застрахователни сключени договори с A. Abroad G. L.P. A. I. D. and E.. Спорен между страните е срокът на договора за посредничество.
Тезата на посредника е, че договорът е продължил действието си до 2014 год., пода което нему се дължи възнаграждение в размер на 10% от стойността по всяка полица между [фирма] и двете посочени дружества. Тезата на доверителя-застраховател е, че договорът е прекратил действието си в 1-годишен срок от сключването му и се дължи възнаграждение, съобразно полиците по договорите във връзка с “W. and Travel” програми , сключени през този период. Последващите договори между застрахователя и чуждестранните дружества са сключени без посредничеството на ЕТ Ес Д. Ю-България-Р. К.“ и по тях възнаграждение не се дължи.
Първоинстанционният съд е тълкувал чл.2 от договора за посредничество, съгласно чл. 20 ЗЗД и е стигнал до извода, че сключеният за неопределен срок договор е прекратен с изтичане на едногодишен срок (към 31.01.2009 год.), съобразно възможността по чл. 8, ал.1, т.“а“ от него – изтичане на срока. Не е възприел тезата на ищеца, че договорът е безсрочен. Мотивирал се е с това, че в чл.2 е употребена думата „неопределен“ , но пълният израз е „неопределен срок до 31.01.2009 год.“.
За да уважи иска да посочения размер, СГС е приел, че доверителят не е заплатил изцяло на довереника възнаграждението по този договор. Счел е за частично основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, поради което е уважил иска до посочения по-горе размер – 15230.60 U. в левовата им равностойност 21635.98 лв.
Произнасяйки се по жалбата на [фирма] в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за разликата над 21635.98 лв. до пълния размер от 26067. 28 лв., с въззивното решение № 1147 от 06.06.2016 год. по т.д.№ 808/2016 год., Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционния акт изцяло.
Въззивният съд е посочили, че доводите по съществото на спора и на двете страни са същите, каквито са били и пред първоинстанционния съд. Счел е, че Софийски градски съд подробно е обсъдил всеки един от аргументите и го е съотнесъл към представените по делото доказателства, като направените правни изводи са верни и обосновани. Поради това съставът на САС е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Изрично е посочил, че срокът на процесния е до 31.01.2009 год. Независимо от прекратяването му, съгласно клаузата на чл.8 ал.2 от договора ,застрахователят дължи на застрахователния агент уговореното възнаграждение, ако договорите с чуждестранните дружества продължат действието си. Софийски апелативен съд е счел за недоказан факта, че договорите между застрахователя и чуждестранните дружества съставляват продължение и с оглед на изложените аргументи е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] се позовава на приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Основните доводи в изложението, както и в касационната жалба са свързани с неправилната преценка на САС относно срока на действие на договора, както и липсата на самостоятелни мотиви, съобразно доводите му във въззивната жалба по този въпрос.
Първият въпрос е мотивиран общо и касае задължението на съда да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните, както и да изложи изрични и ясни мотиви, защо ги счита за неоснователни. В случаите, когато не се съдържа такова изложение, касаторът визира противоречие с т.19 от ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС. Като задължителна съдебна практика с която въззивният акт е в противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, във връзка с въпроса за мотивирането на въззивното решение, сочи и следните решения на ВКС: решение № 212/01.02.2012 год. по т.д. № 1106/2010 год. на I т.о.; решение № 324/22.04.2010 год. по гр.д.№ 1413/2009 год. на IV г.о.; решение № 157/08.11.2011 год. по т.д.№ 823/2010 год. на II т.о.; решение № 10/04.07.2011 год. по гр.д.№ 533/2010 год. на III г.о.; решение № 147/11.01.2013 год. по т.д.№ 46/2012 год. на II т.о.; решение № 221/18.01.2013 год. по т.д.№ 1270/2011 год. на II т.о.; решение № 63/17.07.2015 год. по т.д.№ 674/2014 год. на II т.о.
Вторият поставен въпрос гласи: „Какви са критериите, които съдът следва да спазва при тълкуване на договорите по реда на чл. 20 ЗЗД? Към него е посочил подвъпрос: Има ли право съдът да тълкува отделни разпоредби от договора, изолирано от другите клаузи на същия или следва отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор?“ Във връзка с този въпрос касаторът също се позовава на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, цитирайки следната задължителна съдебна практика: решение № 504/26.07.2010 год. по гр.д.№ 420/2009 год. на ВКС, IV г.о.; решение № 4/04.02.2014 год. по т.д. № 23/2013 год. на ВКС, II т.о.
Становището на настоящият съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК произтича от следното:
Нито един от трите посочени от касатора въпроса не е съобразен със селективните критерии по т.1 на ТР № 1/19.10.2010 год. на ОСГТК на ВКС, съобразно които материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият от въпросите, които сочи касаторът, по естеството си съставлява твърдение за нарушение на процесуалния закон от състава на САС при мотивиране на решението, което дори да би било така, би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и такова по чл.280 ал.1 ГПК. Същото касае и вторият от въпросите, както и подвъпроса към него. Ще следва да се отбележи и това, че въпросът е риторичен и съдържа отговора. Съдът е длъжен да тълкува договорните клаузи в тяхната взаимна връзка и това е безспорно, като очевидно тезата на касатора е, че съставът не е сторил това, което обаче води до неправилност на решението, но не е основание за допускане на касационен контрол.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв. по отношение на което ще следва да бъде приложен чл.78 ал.8 ГПК.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1147 от 06.06.2016 год. по т.д.№ 808/2016 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. К. К. в качеството на [фирма] да заплати на ЗЕАД“Б. Живот В. И. Г.“ сумата 540 (петстотин и четиридесет лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.