О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 05.04.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2409 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Л. Д. К. и по насрещна касационна жалба на ответното застрахователно дружество „Бул Инс“АД против Решение № 1262 от 21.05.2018г. по в.гр.д.№ 1034/2018г. на САС, ГО, 12 състав.
Л. К. обжалва решението в частта за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – телесни увреждания на ищцата вследствие на пътно произшествие, настъпило на 28.03.2016г. за разликата от 17 500лв.до 47 500лв. Въведено е касационното основание за неправилност поради нарушение на материалния закон-чл.52 и чл.51,ал.2 ЗЗД и необоснованост. Оспорва се като завишен приетият от САС принос на пострадалата от 30% за настъпването на вредите поради знанието, че водачът – делинквент, в чийто автомобил е пътувала, е употребил алкохол. Поддържа се, че приносът не следва да надвишава определената от СГС степен от 5%. Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска за сумата по първоинстанционното решение – 47 500лв. със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и за критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна обстановка, относими към същото. Допълнителната предпоставка е по т.1, предл.последно на чл.280,ал.1 ГПК, въведена чрез позоваване на решението по т.д.№ 2998/2013г. на І т.о. на ВКС.
2/Следва ли да се вземат предвид конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риск “гражданска отговорност на автомобилистите“ като критерий наред с всички останали за определяне на размера на обезщетението при същата допълнителна предпоставка с посочване на решението по т.д.№ 3343/2013г. на ІІ т.о. Касаторът се позовава и на противоречие с ППВС №4/68г., и с решенията по т.д.№ 1053/2012г. на ІІ т.о., № 2974/2013г. на ІІ т.о., № 4391/2013г. на ІІ т.о., № 3594/2013г. на І т.о.
3/Следва ли да се приема наличие на принос от страна на пострадалия винаги, когато същият е знаел, че виновният водач е употребил алкохол, или следва във всеки отделен случай при условията на пълно и главно доказване от страна на правещия това възражение, да се доказва, че това знание е допринесло за настъпване на вредите поради противоречие с ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС.
От ответното застрахователно дружество отговор на касационната жалба на ищцата не е постъпил. Както се посочи, в срока за отговор е депозирана насрещна касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ЗД“Бул Инс“АД, който е оспорвал правилността на изводите на първоинстанционния съд по отношение на счетения за справедлив размер на обезщетението от 50 000лв. и приетия принос на пострадалата от 5%, въз основа на които на ищцата е присъдено обезщетение от 47 500лв. Искането е било за отмяна на решението над сумата 500лв. и отхвърлянето на иска над този размер.
Приела е за установено от фактическа страна, че на 28.03.2016г., около 0:45 ч., в с. Лепница, П., неправоспособният двадесет и три годишен водач В. Р. е управлявал л.а. „БМВ 325“, в който пострадалата се е возела като пътник, със скорост не по-малка от 140 км/ч. Водачът загубил контрол върху автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и в тревната площ отляво на пътя и се ударил странично, с кос удар в крайпътно дърво, със скорост не по-малко от 130 км/ч. Под действие на ударния импулс автомобилът се разцепил на две части. Кредитирайки заключението на приетата съдебномедицинска експертиза и резултата от пробите за химическо изследване е приела, че водачът, който е управлявал автомобила с концентрация 0.8 промила, е бил в лека степен на алкохолно повлияване, характеризиращо се с добро самочувствие, бодро настроение, самодоволство, с намалена самокритичност и самопреценка, емоционална нестабилност и намалена работоспособност; с възможни прояви на сънливост и възможно нарушение на съобразителност и координация. Основавайки се на заключението на автотехническата експертиза, съставът на САС е счел, че причина за настъпването на произшествието е липсата на водачески умения и действията на неправоспособния водач, който се е движел със скорост, некореспондираща с пътните условия, в тъмната част на денонощието, и в населено място, с агресивно спортно каране, за което не е имал нужните способности, при което е загубил контрол над управлението на автомобила.
Като безспорно е прието, че седемнадесетгодишната ищца, която се е возила на задната седалка на автомобила е получила телесни увреждания, изразяващи се в контузия на тялото, разкъсно-контузна рана в областта на външната повърхност на дясно бедро и коляно с размачкани тъкани, луксация в областта на лявата гривнена става. Претърпяла е две оперативни интервенции за оперативна обработка на разкъсно-контузната рана на дясното бедро и за репозиция на лявата гривнена става с поставяне на метална остеосинтеза. За период от 45 дни е търпяла ограничения в движението на левия горен крайник поради имобилизацията му; болките с голям интензитет са били през първите 15-20 дни, а 2-3 седмици непосредствено след произшествието ищцата се е нуждаела от чужда помощ. Лечебният и възстановителният период е приключил за около 2 месеца, през които пострадалата не е можела да посещава учебни занятия. Констатирано е пълно възстановяване на травматичните увреди без усложнения и остатъчни оперативни белези в областта на лявата гривнена става, както и белези от разкъсно-контузната рана на бедрото с характер на загрозяващи кожни дефекти. Въз основа на заключението на психологическата експертиза е прието, че ищцата е преживяла психотравмиращо събитие, причинило силен стрес за продължителен период от време, което предвид младата й възраст, е оказало негативно влияние върху нейното психическо, физическо и социално развитие. След анализ на така установените обктивни факти е счетено, че справедливото обезщетение е 25 000лв.
За да мотивира извода си, че на ищцата е бил известен фактът на употребата на алкохол от водача, въззивната инстанция е обсъдила свидетелските показания, съгласно които, преди процесното птп свидетелката, ищцата и водачът са консумирали заедно алкохол в парка, като В. Р. изпил една пластмасова чаша мента. Съобразно този факт е счетено, че пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, съгласявайки се да пътува като пътник в автомобил, шофиран от употребил значително количество алкохол водач и нейният принос е в степен от 30%. Това е обусловило извода за основателност на иска до размер на сумата 17 500лв. и отмяната на първоинстанционното решение за уважаването му над този размер.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по първите два въпроса от изложението Не е налице противоречие на обжалваното решение с практиката по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД. Критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение, имащо характер на заместващо плащане. Мотивите, с които въззивният съд е аргументирал преценката си за справедливия размер на обезщетението, не позволяват да се възприеме тезата на касаторката, че решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с практиката на ВКС по приложение на чл.52 ЗЗД, обективирана в посочените в изложението решения. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Тази съдебна практика е съобразена в атакуваното въззивно решение.
Няма основание за преценка, че при определяне на справедливия размер на обезщетението не са отчетени конкретните икономически условия, а на лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите като израз на променящите се обществени – икономически условия в страната, не следва да се придава самостоятелно значение за размера на обезщетението – решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о.
Неоснователността за искането за допускане на касационното обжалване по третия въпрос също е обусловена от отсъствието на въведеното от касаторката допълнително основание. Не е налице твърдяното противоречие на изводите на САС по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД в хипотеза на съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, знаейки че водачът му е употребил алкохол над законоустановения минимум с постановките в ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС. С т.7 от него Общото събрание на Търговска колегия на ВКС прие, че пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, съставлява рисково поведение, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, за когото е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Касае се за поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране. Това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно-транспортно произшествие. Поради това, прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо в тази хипотеза, като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай. Релевантен е приносът на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него. Пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.
В практиката на ВКС е прието, че за приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД не е необходимо пътникът да има знание какъв точно алкохол е употребил делинкветнът и какво е въздействието му върху него /т.д. № 2786/2014г. на І т.о./; че за да може да се приеме принос на пострадал за собственото му увреждане в резултат от ПТП с участието на превозно средство, в което той е пътувал като пътник, в хипотеза, в която инцидентът е предизвикан от употребил алкохол негов водач, концентрацията на това вещество в кръвта на последния следва да е надвишавала допустимите 0.5 промила и видимите признаци на алкохолното опиянение следва общо да се обхващат от знанието на пътника, за да може да се преценява такова негово поведение като рисково- Решението по т. д. № 3008/2013г. на І т.о.
Изводите в обжалваното решение не са в противоречие с тази практика. В т.7 на ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС не се съдържат съображения, че на самостоятелно доказване подлежи фактът, в каква степен шофирането в пияно състояние е причина за произшествието, за да би била извършена преценка каква е степента на допринасяне от пътника за настъпването му.
Употребата на алкохол от водача над допустимия от закона минимум е рисково състояние, потенциален източник на повишена опасност при шофиране, а не пряка причина за произшествието. Релевантно е нарушаване в пияно състояние на други конкретни правила за движение, довели до настъпване на вредите от произшествието.
При недопускане на касационното обжалване по касационната жалба на ищцата настоящият състав не дължи произнасяне по искането за допускане на обжалването по подадената като насрещна касационна жалба на ответното застрахователно дружество-чл.287,ал.4 ГПК.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1262 от 21.05.2018г. по в.гр.д.№ 1034/2018г. на САС, ГО, 12 състав в обжалваната от Л. Д. К. част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: