2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
С., 18.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 872 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 1052 от 19.06.2012 год. по гр.д.№ 1349/2012 год. на Пловдивския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 587 от 17.02.2012 год. по гр.д.№ 7935/2011 год. на Пловдивския районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма] за установяване дължимостта на сумата 24149.40 лв. за която на основание и по реда на чл.410 ГПК е издадена на 17.09.2010 год. по ч.гр.д.№ 13583/2010 год. на РС-Пловдив, Заповед № 8745 за изпълнение на парично задължение, произтичащо от неплатена цена по договори за превоз, обективирани в съставени товарителници, като превозната цена по групираните превози са издадени 5 бр.фактури.
Ответникът по касация [фирма] е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който изразява становище, че жалбата е недопустима и неоснователна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и са изложени съображения за недоказаност на наличието на договор за превоз. Правният въпрос, който е посочил е: „Доказателственото значение на фактурата, нейното осчетоводяване и ползването на данъчен кредит за установяване на валидно възникнали облигационни отношения между търговските дружества – страни в процеса”.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Обуславящият значим правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно разясненията на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС е формулиран общо. С Решение № 66/2011 год. по т.д.№ 770/2010 год., съставът на ІІ т.о. на ВКС-ТК, се е произнесъл по различен правен въпрос. Разгледана е била хипотезата, когато в товарителницата не е уговорено кой дължи превозното възнаграждение, чия отговорност следва да бъде ангажирана, на товародателя или на получателя на товара. По настоящето дело, такива доводи, свързани с непълнота на товарителниците не са правени, а и съставените въз основа на товарителниците данъчни фактури са били отразени в счетоводството на [фирма] и по тях е ползван данъчен кредит.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . За да е налице тази предпоставка, би следвало се касае за такъв правен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация имаща значение за развитието на правото, както и ако е налице неяснота на законовата норма, допускаща нееднозначно тълкуване. Нито една от посочените хипотези не е налице.
Разноски за настоящето производство на ответната страна не се дължат, поради липса на доказателства за сторени такива.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1052 от 19.06.2012 год. по гр.д.№ 1349/2012 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.