1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
София, 18.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 959 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответниците Д. И. И. и И. Н. П. против Решение № 318 от 11.12.2014г. по в.т.д.№ 203/2014г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено решението по т.д №.53/2013г. на ОС Габрово в обжалваната част-уважаването на субективно съединените искове, и признаване за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане на ищеца [фирма] към ответниците в размер на 57 325.81евро по запис на заповед от 13.01.2009г., издаден за сумата 250 000 евро с издател [фирма], чрез управителя И. П. и авалиран лично от последния и от Д. И., при постановени по реда на чл.417,т.9 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за солидарното осъждане на тримата длъжници /издателя и авалистите/ за заплащането на сумата 80 000 евро в полза на банката. Решението в частта за отхвърлянето на установителния иск за разликата до 80 000евро, за която е била поискано издаването на заповедта, не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на всички основания по чл.281,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, /1/ че същественият, с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, е свързан със значението на предявяването на процесния запис, платим „на предявяване” в срок до 26.03.2010г., /т.е. на предявяването е придадено значение на условие за настъпване на изискуемостта на вземането/, който в конкретния случай не само, че не бил предявен на издателя на конкретно посочена дата до 26.10.2010г., а изобщо не е бил предявен на авалистите. Твърдението е, че по отношение на авалистите не е настъпила изискуемостта на вземането по записа, платим на предявяване, и че за да се ангажира отговорността на поръчителите, е необходимо на тях да се предяви ефектът за плащане. Касаторите се позовават на формирана задължителна практика на ВКС по въпроса за необходимостта запис на заповед с падеж по чл.486,ал.1,т.1 ТЗ да бъде предявен по реда на чл.487 ТЗ, както и на основанието по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК относно необходимостта запис с такъв падеж да бъде предявен на авалистите /Решение по т.д.№ 280/11 на Варненския АС, Решение по гр.д.№ 701/2013г. на Ловешки РС и по г.гр.д.№ 341/2014г. на Ловешки ОС при липсващо отбелязване за влизането им в сила/; Посочва се, /2/, че при обсъждане възможността за допускане на касационното обжалване, следва да се прецени дали решението не противоречи на т.17 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за предмета на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК. Твърдението е, че претендираното за действително вземане на ищеца по настоящото дело е идентично с търсеното по приключилото с влязло сила решение т.д.№ 25/2011г. на ОС Габрово. Великотърновският АС се произнесъл /3/ по „съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, от значение за точното прилагане на закон”-при официално удостоверена от публичния търговски регистър физическа невъзможност И. П. като управител на дружеството-издател на записа да се е подписал, че записът му е предявен в срока-26.03.2010г., валидно ли е извършено предявяването на такъв запис. Твърдението е, че същото лице е заличено като управител на дружеството на 26.09.2009г., като към тази дата не са били налице основания за предсрочна изискуемост на кредита, който ищецът твърди, че е обезпечен с процесния запис, респ. не е имало и причина за предявяването му за плащане.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че предявеният само срещу авалистите иск по реда чл.422 ГПК е основан на твърдението за валидно поето от тях менителнично задължение по запис на заповед, издаден на 13.01.2009г. от И. П. като управител и представляващ [фирма], с който издателят безусловно и неотменимо се е задължил да плати по ценната книга на ТБ [фирма] или на нейна заповед, сумата 250 000 евро, който следва да се предяви за плащане в срок до 26.03.2010г., авалиран от Д. И. и лично от И. П., и съдържащ подпис на управителя и печат на дружеството под текста „настоящият запис ми е предявен в срок“, без посочване на дата, на която това е станало. Ищецът се е позовал и на издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление по чл.417 ГПК за част от сумата по записа-80 000евро, срещу която са постъпили възражения от авалистите по чл.414 ГПК. Апелативният съд е мотивирал отсъствието на идентичност на предмета на спора по т.д.№ 25/2011г. на ОС Габрово и по настоящото дело, като е съобразил, че предмет на първото е съществуване на вземане в размер на 140 000евро, произтичащо от запис на заповед, издаден на 16.08.2009г. за сумата 470 000лв., платим при предявяване за плащане в срок до 25.03.2009г., и неприложимост правилото за непререшаемост /чл.299 ГПК/. За неоснователни са счетени възраженията на авалистите срещу автентичността на подписите им /като опровергани от заключенията на приетите графически експертизи/. За непротивопоставими на поемателя са счетени възраженията на ответниците-авалисти, основани и произтичащи от личните възражения на издателя по каузалното правоотношение-договор за банков кредит 03/16.08.2007г. и Анекс № 1/13.09.2009г., по който физическите лица не са страни. За неоснователно е прието и твърдението на авалистите, че ищецът е злоупотребил с право и е недобросъвестен. Въззивната инстанция е съобразила отбелязаното в записа, че той е предявен на издателя в срок и че това обстоятелство е потвърдено от подписа на представляващия издателя и с поставяне печата на търговското дружество.
Не следва касационното обжалване на бъде допуснато по посоченото по-горе в пункт първи от изложението по следните съображения: На първо място, липсва надлежно формулиран и ясен принципен правен въпрос, което е самостоятелно основание за недопускане на обжалването. Второ, съдилищата не са приели, че ценната книга не е с падеж „на предявяване” и че редът по чл.487 ТЗ е неприложим, поради което и позоваването на противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса за значението на предявяването при менителница „на предявяване” е неоснователно. На трето място, възражението, че записът не е предявен на авалистите, /с оглед настъпване изискуемостта на вземането по ценната книга с падеж „на предявяване”/, се прави за пръв път в касационната жалба и изложението към нея, поради което обсъждането му е недопустимо, а и с оглед задължителната практика на ВКС, ирелевантно би било за настъпване изискуемостта на задължението предявяването за плащане на записа на авалистите. Релевантно за реализирането на падежа на задължението по ценната книга с падеж „на предявяване“ е предявяването й на издателя, от който момент настъпва изискуемостта на вземането спрямо всеки един от солидарните длъжници-издателя и авалиста. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика /Определение № 45 по ч.т.д.№2880/2013г. на 1 т.о./, поради което и позоваването на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК е неоснователно. Възражението, че предявяване на ценната книга на издателя в срок, така, както е обективирано в самата нея, не е могло да бъде осъществено по посочени по горе съображения /“физическа невъзможност“/, основано на факта, че И. П. е бил управител на дружеството-издател до конкретно посочена дата, е направено едва в писмената защита след приключване на устните състезания пред първата инстанция, поради което и е преклудирано на основание чл. 370 ГПК. След като страната не е възразила в срока по чл. 367 ГПК и по реда на чл.367,ал.2,т. 5 ГПК срещу отразеното в представената с исковата молба ценна книга отбелязване за предявяването й на издателя за плащане в срок, следва, че не е опровергана формалната редовност и изпълнение на процедурата по чл.487 ГПК, т.е. настъпването на изискуемостта на задължението, материализирано в ценната книга. Поради това невъзможно е допускане на касационното обжалване по третия въпрос, който не е бил въведен своевременно в предмета на спора.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по втория въпрос поради това, че не е ясно посочено противоречието на обжалваното решение с т.17 от ТР № 4/2013г. Наред с това, твърдението на касатора за идентичност на настоящия спор с предходно разгледан от съдилищата такъв е отречено в обжалвания съдебен акт с ясно изложени и подробни правни доводи.
Насрещната страна не е претендирала разноски за настоящото производство.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 318 от 11.12.2014г. по в.т.д.№ 203/2014г. на АС Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: