О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
С., 14.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 862 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищците С. К. Г., С. Н. Г., С. Г. Г. и Т. Г. Г. срещу Решение № 1059 от 25.06.2012г. по гр.д.№ 498/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав.
Сезиран с жалби и на двете страни, Софийски апелативен съд е отменил Решението от 03.10.2011г. по гр.д.№ 6900/2010г. на СГС в частта за уважаването на исковете по чл.226,ал.1 КЗ, предявени срещу ЗК [фирма] от С. Г. за разликата над 35 000лв. и от Т. Г. за разликата над 30 000лв. и е постановил друго за отхвърлянето им над този размер. Потвърдил е решението в частта, с която исковете, предявени от С. Г. и от С. Г. са отхвърлени за разликата над 30 000лв. и решението за отхвърлянето на иска на всяка една от ищците за разликата до пълния претендиран размер от по 100 000лв. По жалбата на ищците въззивният съд е приел за основателно становището им, че присъдените обезщетения за вредите от смъртта на техния родственик Г. Г. Г. са занижени, на основание чл.52 ЗЗД е определил е обезщетение в размер на 70 000лв. за първата ищца-съпруга и в размер на по 60 000лв. за останалите ищци- майка и деца на Г.. По въззивната жалба на ответника САС е приел за основателно поддържаното в хода на процеса възражение за съпричиняване на вредите от Г. Г., което е било счетено за недоказано от първоинстанционния съд. Въз основа на неоспореното заключение на автотехническата експертиза и констатациите на полицията в Турция в Протокола за опис на ПТП, САС е приел за установено, че пострадалият е нарушил забраната за внезапно преминаване /изскачане/ пред или зад спряло превозно средство, като се е появил неочаквано пред движещия се по паркинга тежкотоварен автомобил, чийто водач е бил с ограничена видимост поради паркирал в непосредствена близост отляво /откъдето е идвал и пострадалия/ друг товарен автомобил. С оглед на така мотивираното наличие на допринасяне за настъпване на вредите в равна степен, определените обезщетения за намалени, което е обусловило и изводите за отмяна на решението в частта по исковете на първата и четвъртата ищца и отхвърлянето им за разликата съответно над 35 000лв. и 30 000лв. и изводите за потвърждаване на решението в частта относно присъдения от СГС размер на обезщетенията за останалите ищци.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради прието наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и постановяване на друго за присъждане на обезщетенията в определения от САС размер. Поддържа се, че съдът е основал изводите си за наличието на предпоставките за приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД само въз основа на Протокол за опис на щетите, съставен от полицейския служител на Република Турция, където е настъпило пътното произшествие, който не се ползва с материална доказателствена сила относно причинната връзка между произшествието и поведението на пострадалия, тъй като това удостоверяване е извън компетентността на съставителя, доколкото не е последица на негови непосредствени възприятия на инцидента, а по делото не са изслушвани свидетелски показания и не са събирани други доказателства относно фактическата обстановка, при която е настъпило пътното произшествие и поведението на пострадалия. В този смисъл изводът за съпричиняването е направен без да са събрани по надлежния начин данни относно поведението на пострадалия, а назначената автотехническа експертиза е имала за източник на информация само отразеното в протокола за ПТП поведение на пострадалия. Поставеният процесуалноправен въпрос е относно доказателствената сила на протокола за ПТП за наличието на принос от страна на пострадалия, този протокол представлява ли официален документ относно съдържащите се в него фактически твърдения, допустимо ли е гражданският съд да обоснове изводите си върху отразените в него факти, като и приетата автотехническа експертиза е изградена на база констатациите за поведението на пострадалия в същия протокол.
Като допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване касаторът сочи тази на т.1 по чл.280,ал.1 ГПК, като поддържа, че разрешението на поставения процесуалноправен въпрос, дадено от въззивния съд е в противоречие с Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д.№ 648/2008 на ІІ т.о., поставено по реда на чл.290 ГПК. Позовава се и на Решение № 683 от 04.11.2008г. по т.д.№ 383/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, по което обаче допълнителното основание е това по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, а не по т.1, както е заявено в изложението.
Ответникът по касация ЗК“ Б.И.” е депозирал писмен отговор, с който оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване.
Безспорно е по делото, че наследодателят на ищците Г. Г. Г. е починал в резултат на уврежданията от пътно произшествие, настъпило на 02.03.2007г. в района на граничния пункт „К.” /Турция/ -К. А. , като е бил блъснат от водача на товарен автомобил –влекач „М.” рег.№ ВН 06-55 ВН, за който ответното застрахователно дружество е издало международна карта за автомобилна застраховка тип „зелена карта”. Във връзка с митническа обработка на документите на управлявания от него товарен автомобил, Г. се придвижвал като пешеходец по паркинга, където имало колона от камиони с посока към пероните на граничната служба и бил блъснат от камиона придвижващ се перпендикулярно на посоката на движението му.
Съставът на ВКС счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Не е осъществена допълнителната предпоставка, на която се позовава касаторът -значимият за спора процесуалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ІІ т.о. В последното не е обсъждана доказателствената сила на неоспорен констативен протокол за ПТП, а възможността актовете на органите на досъдебното производство-заключително обвинително постановление и обвинителен акт да бъдат доказателство, чрез което да се установи механизмът на пътното произшествие и поведението на участниците в него. В цитираното решение е обосновано, че фактите, извън обхванатите от задължителната сила на присъдата, следва да бъдат установени със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждането на гражданското дело, и независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателство в хода на досъдебното производство; принципът на непосредствеността изисква доказването им пред гражданския съд.
Константната и имаща задължителен характер съдебна практика –решения постановени по реда на чл.290 ГПК- Решение № 85 от 28.05.2009г. по т.д.№ 768/2008г. на ІІ т.о., Решение № 24 от 10.03.2011г. по т.д.№ 444/2010г. на І т.о. е в смисъл, че неоспореният констативен протокол, изготвен от органите на полицията в кръга за възложените им от закона правомощия е официален свидетелстващ документ, който освен обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на лицето, което е изразило волеизявлението, има и материална доказателствена сила за самото удостоверително изявление.
В настоящия случай материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена, тя не е била и предмет на оспорване, като документът е представен от самите ищци с исковата молба, като доказателство, от което те желаят да се ползват. Поради това в синхрон с установената задължителна съдебна практика, въззивният съд е зачел материалната доказателствена стойност на протокола от 02.03.3007г., съставен от пътен полицай М. К. непосредствено след произшествието и след извършен оглед.
Преценката на въззивния съд за предпоставките за намаляване на определеното обезщетение на основание чл.51,ал.2 ЗЗД е съобразена и с приетото в Решение № 85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д. № 768/2008г. на ІІ т.о.- че спорът относно нарушаването на правилата за движение и от двамата участника в произшествието следва да се реши не само на база констатациите в официалния свидетелстващ документ- протокола за птп, но механизмът му следва да бъде изследван и чрез използване на специални знания- назначаване на техническа експертиза. Такава е била назначена по делото и задачата, която е била поставена е именно за обстоятелствата, при които е настъпил ударът между пострадалия и водача на товарния автомобил, а не „нарушаването на правилата за движение на пешеходеца”, както поддържа касаторът. Експертизата е работила не само въз основа на протокола на пътния полицай и констатациите в него, но и на база скицата на произшествието, в която са отразени обективните данни от огледа му. Поради това и поставеният от касатора процесуалноправен въпрос дали експертизата може да изгради своите изводи само на база възприетото в прокола за птп е некоректно поставен, тъй като техническата експертиза е дала отговор на поставените задачи не само въз основа този протокол; от друга страна, въззивният съд е мотивирал своите правни изводи за съпричиняване на база анализа на всички събрани по делото доказателства. Правилността на изводите на въззивния съд е извън обхвата на преценката в производството по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване във връзка с приложеното решение по т.д.№ 383/2008г. на ІІ т.о. на ВКС. Изводите на въззивния съд не са в противоречие с възприетото в него, а от друга страна, то представлява практика по т.2 на чл.280,ал.1, ГПК, а при съобразяването на въззивното решение със задължителната такава, принципно изключено е наличието на предпоставката на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е правил искане за заплащане на разноски и такива за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1059 от 25.06.2012г. по гр.д.№ 498/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1
2