О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
С., 12.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 630 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 2037 от 30.12.2011 год. по гр.д.№ 1813/2011 год. на Софийския апелативен съд с което е отменено Решение № 262 от 07.03.2011 год. по т.д.№ 1289/10 год. на Софийски градски съд и е уважен предявеният от [фирма] по реда на чл.439 ал.1 ГПК отрицателен установителен иск за недължимост на вземане в общ размер 31960 лв. за което е образувано изпълнително производство с взискател [фирма] и длъжник [фирма].
В представената по делото молба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по касация в представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Поискал е присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол, произтича от следното:
Предявен е иск по реда на чл.439 ал.1 ГПК, като твърдението на ищеца [фирма] е, че не дължи на [фирма] исковата сума, поради отправено изявление за прихващането и със сума, която праводателят на ответника дължи на ищеца по делото.
Фактическите обстоятелства по делото са следните: Свое изискуемо и ликвидно вземане към [фирма], материализирано в издаден на 08.10.2009 год. изпълнителен лист, третото неучастващо по делото лице [фирма] е цедирало на [фирма] с договор за цесия, сключен на 11.12.2009 год. Длъжникът е бил редовно уведомен на 14.12.2009 год. Било е образувано изпълнително производство по издадени в полза на праводателя изпълнителен лист. Длъжникът е противопоставил писмено възражение за прихващане на задължението по изпълнителното дело със свое изискуемо и ликвидно вземане срещу цедента [фирма], материализирано с изп.лист, издаден на 19.10.1998 год., въз основа на който е било образувано изпълнително производство – и.д.№ 2310/1999 год. на СИС при СРС, І отд., ІІ у-к. Възражението за прихващане е отправено и до цедента и до цесионера, като следва да се отбележи, че последният отрича получаването на уведомлението.
Поради това, че компенсацията не е извършена в изпълнителното производство, носителят на активното вземане е предявил правата си по реда на чл.439 ал.1 ГПК за установяване погасителния ефект на възражението за прихващане и недължимост на сумата, посочена по-горе, поради настъпилата компенсация.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че той е неоснователен поради това, че компенсационното изявление не съставлява нов факт по смисъла на чл.439 ал.1 ГПК, както и поради липса на субективен идентитет по двете материалноправни задължения – „ [фирма] и [фирма] по активното вземане и [фирма] и [фирма] по пасивното вземане.
За да уважи иска, съставът на САС се е позовал на това, че предпоставките за компенсиране на двете насрещни вземания са били налице към 08.10.2009 год. т.е. към момент, предхождащ цесията, както и на обратното действие на чл.103 ал.3 ЗЗД. Счел е, че правото на възражение е породено след приключването на т.д.№ 110/2006 год. по което е издаден изпълнителния лист, за възражението за редовно уведомени и новият и старият кредитори на ищеца, поради което искът по чл.439 ал.1 ГПК е допустим.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи, че предявеният иск е недопустим, „тъй като между страните по делото няма гражданско правоотношение, поради което не може да функционира компенсацията”, както и, че материалноправният въпрос, който е от значение за изхода на делото е „При липса на изрична едностранна сделка-изявление за прихващане, отправено от едната от страните, стигнала до знанието на другата, възможно ли е да се извърши прихващане, по смисъла на чл.104 ЗЗД?”.
Вторият от поставените въпроси е по-скоро риторичен, тъй като необходимостта от отправяне на изявление и достигането му до адресата е безспорна. Тази необходимост не е поставена под съмнение нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд и изводът на САС не е обусловен от разбирането, че не следва да бъде отправяно изявление. Въпросът на касатора е за доказаността на факта на достигането на изявлението за прихващане до него, доколкото безспорно е установено отправянето му. Доказаността на фактите по делото, обаче, не обуславя прилагането на която и да било от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, дори да се приеме, че преценката на тези факти от страна на въззивния съд е погрешна.
Основание за допускане на касационен контрол не е налице и по отношение на първия от посочените въпроси, свързан със страните по правоотношението. Няма каквото и да било противоречие в правната теория или съдебната практика по тълкуването на чл.103 ал.3 ЗЗД относно това, че компенсаторния ефект на изявлението се простира и по отношение на приобретателя на вземането, стига прихващащия (носителят на активното вземане) да не се е отказал изрично от възражението си. Това е така, поради обстоятелството, че той не е страна по прехвърлителната сделка (в случая по чл.99 ЗЗД) и промяната на кредитора не може да му бъде противопоставена, освен ако не я е приел.
С оглед изложеното по-горе, факултативният касационен контрол не може да бъде допуснат по посочените въпроси и касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените в настоящето производство разноски, възлизащи на 3780 лв., съобразно представеното адв.пълномощно.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2037 от 30.12.2011 год. по гр.д.№ 1813/2011 год. на Софийския апелативен съд
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК да заплати на [фирма] с ЕИК сумата 3780 лв. (три хиляди седемстотин и осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.