1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 26.02.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2234 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 739 от 14.04.2015г. по в.т.д.№ 3253/2013г. на САС,ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 3933/2012г. на Софийски градски съд, ТО, 17 състав. Първоинстанционният съд е прекратил на основание чл.517,ал.4 ГПК по иск на Ч. Д. К., Л. Д. К. и Д. А. Б. дружеството [фирма] поради неизпълнение на задължения на длъжника [фирма]-едноличен собственик на капитала на ответното дружество.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като недопустимо и неправилно-постановено в нарушение на закона и практиката на ВКС. Подържа се, че с отговора на исковата молба е възразено, че постановлението на съдебния изпълнител за овластяване ищците за предявяване на иска за прекратяване на [фирма] при насочено изпълнение върху дружествените дялове, притежавани от [фирма]-едноличен собственик на капитала на [фирма], е негодно да породи правните последици, предвидени в чл.517 ГПК. От този акт било неустановима връзката му с конкретно изпълнително дело и представените съдебни решения, които не били заверени с отбелязване за влизането им в сила. Липсата на валидно според касатора овластяване, прави иска недопустим. Искането е за обезсилване на решението или отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 /противоречие с Определение № 733 от 11.12.2009г. по ч.т.д.№ 811/2009г. на 2т.о. и № 119 от 16.02.2012г. по ч.т.д.№ 524/2011г. на 1 т.о./ по процесуалноправните въпроси: 1/ Предпоставка ли е наличието на валидно овластяване на ищеца от страна на частен съдебен изпълнителен, за да бъде допустим искът по чл.517,ал.4 ГПК; 2/ Ако в постановлението за овластяване липсва пълно и/или точно описание на вземането, неговото основание, както и съдебните актове, които установяват неговата ликвидност и изискуемост, то това съставлява ли основание искът по чл.517,ал.4 ГПК да се счита за недопустим поради невалидност на постановлението за овластяване. По отношение на втория въпрос се поддържа и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата по съображения, че решението на САС е съобразено с практиката на ВКС.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По възражението на ответника, което се поддържа и в касационната жалба, съдилищата са приели, че въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2011г. по гр.д.№ 269/2009г. на СГС в полза на Ч. К. и Д. Б. срещу [фирма] и изпълнителен лист от 27.04.2011г. по гр.д.№ 268/2009г. в полза на Ч. К. и Л. К. срещу същия длъжник, е било образувано изпълнително дело № 115/2011г. на държавния съдебен изпълнител при РС Разлог, по което са наложени запори върху целия дружествен дял на длъжника в [фирма], чийто едноличен собственик е той. Констатирано е, че с постановление от 16.02.2012г. съдебният изпълнител е овластил взискателите да предявят иск за прекратяване на [фирма]. При тези факти е прието от правна страна, че ищците имат качеството на взискатели спрямо длъжника [фирма] и надлежното упражняване на потестативното им право на кредитори-взискатели по изпълнителното дело, да искта прекратяване по съдебен ред на дружеството, в което длъжникът притежава всички дялове, е обусловено от вписването на запора, без спазване на изискванията по чл.96,ал.1 ТЗ, което действие е било осъществено преди предявяването на иска. Отчетено е, че до приключване на първото по делото заседание, вземането на кредиторите не е било удовлетворено. С това е мотивирано наличието на всички предпоставки за прекратяване на ответното дружество на основание чл.517,ал.4 ГПК и изводът за основателност на този иск е потвърден с препращане, при условията на чл.272 ГПК към изложените от първоинстанционния съд мотиви.
При тези изводи на съдилищата, искането за допускане на касационното обжалване, включително и за проверка допустимостта на постановения от САС съдебен акт е неоснователно. Не съществува основание за преценка за вероятна недопустимост на постановения от въззивната инстанция обжалван съдебен акт.
Липсата на надлежно овластяване на ищците от съдебния изпълнител за предявяване на иска по чл.517,ал.4 ГПК е твърдение на касатора, а не извод на въззивната инстанция, която изрично е констатирала наличието на това изискване на закона. О. на ищците е прието за надлежно осъществено при ясно изложени съображения за тази констатация. То е преценявано като необходима предпоставка за легитимацията на ищците за упражняване правото на иск по чл.517,ал.4 ТЗ. Вторият въпрос също е подчинен и основан на фактическите твърдения на касатора, приети за неоснователни от съдилищата – че постановлението за овластяване било неясно, липсвало описание на вземането и др. и поради това било невалидно. Константата практика на ВКС е, че правният въпрос като основно изискване за допускане на касационното обжалване в производството по чл.288 ГПК, не е тъждествен на твърдения на страната относно факти и обстоятелства и на възприятията й за установената фактическа обстановка по делото. Посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е интерпретация на твърдения на касатора, обсъдени обстойно и приети за неоснователни от САС. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на решението до касационно обжалване, а не е налице и противоречие с цитираните определения на ВКС, имащи характер на задължителна съдебна практика по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Определението по ч.т.д.№ 524/2011г. разрешава правния въпрос относно защитата на ответника в производството по чл.517 ГПК срещу отсъствието на процесуалните предпоставки /в частност срещу постановлението за овластяване/, която е допустима именно в това исково производство. В обжалваното решение такава защита на ответника не е отречена-напротив обсъден е и е приет за неоснователен довода за „невалидно“ постановление за овластяване на ищците за предявяване на иска. Решението на САС не е в колизия и с второто цитирано определение, в което е прието, че за да е допустим иск на взискател за прекратяване на дружество, той следва да е овластен, а такъв е този, който има право да иска принудително удовлетворяване на вземането при ликвидацията на дружеството-длъжник, като процесуалното правомощие за овластяване, законът е дал на съдебния изпълнител. При наличие на практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК недопустимо е приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на която предпоставка касаторът формално се позовава.
Разноски не се присъждат-ответниците по касация се са правили такова искане.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 739 от 14.04.2015г. по в.т.д.№ 3253/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: