1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 29.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1619 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 2026 от 12.12.2013г. по в.гр.д.№ 2960/2013г. на Окръжен съд Пловдив с което е потвърдено решението по гр.д.№ 14765/2012г. на РС Пловдив за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], [населено място] и М. И. М. за установяване съществуване на вземане за сумата 5 511.96 евро, дължима по запис на заповед от 05.06.2007г., с падеж 01.07.2008г. и на вземане в размер на 738.08 евро, дължимо по запис на заповед от 05.06.2007г., издаден за 5 511.96 евро с падеж 01.07.2009г., ведно със законната лихва от 31.01.2011г., за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1935/2011г. на РС Пловдив, поради настъпило след издаване на заповедта и изпълнителния лист погасяване чрез плащане на обезпеченото със записите задължение за внасяне на лизингови вноски по договор за финансов лизинг.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Становището е, че разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК не следва да намери приложение при издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК и при извършено след издаване на заповедта за изпълнение плащане от длъжника, установителният иск, предявен по реда на чл.422 ГПК следва да бъде уважен, тъй като отхвърлянето му ще доведе до обезсилване на издадените по реда на заповедното производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист и до възникване задължение на кредитора да върне дължимо получените суми.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК – противоречиво разрешаван от съдилищата е поставен въпросът: към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл.422 ГПК и намира ли приложение нормата на чл.235,ал.3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Отговор на касационната жалба не е постъпил.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд е съобразил безспорния между страните факт, че записите на заповед, издадени от дружеството и авалирани от управителя му М. М., въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителният лист имат за основание задължения на търговеца за плащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг, както и че всички парични задължения по лизинговия договор-обезпечени с процесните заповеди са погасени чрез плащане. За безспорен е установен фактът /потвърден от приетата съдебно счетоводна експертиза/, че за времето от сключване на договора за финансов лизинг от 04.06.2007г. и в двуседмичен срок от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, всички задължения на лизингополучателя по договора са заплатени в пълен размер. Мотивирано е, че в производството по установителния иск за съществуване на вземането съдът следва да съобрази на основание чл.235,ал.3 ГПК всички факти, настъпили след издаване на заповедта, включително и погасяване на задължението, а при евентуално инициирано производство по чл.245,ал.3, предл. второ ГПК, заповедният съд следва да съобрази основанието, на което искът е отхвърлен.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора процесуалноправен въпрос произтича от задължителните за съдилищата постановки в приетото на 18.06.2014г. Тълкувателно решение № 4 по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и съответстващите на тях изводи в обжалвания съдебен акт. Съгласно т.9, в производството по чл.422, респ.чл.415,ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес и нормата на чл.235,ал.2 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповедта. Релевирането на правопогасяващи възражения, чийто ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след депозирането му и до приключване на съдебното дирене в исковото производство е допустимо; допустимо е и възражение за доброволно плащане и прихващане- т.11в. При отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, а в хипотезите на отхвърляне на иска поради доброволно погасяване на вземането обратен изпълнителен лист се издава само ако сборът от сумата, получена от кредитора по изпълнителния лист в изпълнителното производство и сумата на задължението, погасена доброволно от длъжника, надхвърля по размер вземането, предмет на заповедта за изпълнение; изпълнителният лист се издава за разликата, а ако сборът не надхвърля по размер вземането – такъв не се издава- т.14 от Тълкувателното решение.
С приемането на тълкувателното решение съществуващото противоречие в практиката на съдилищата е преодоляно и поради съответствие на изводите на въззивния съд с дадените отговори от Общите събрания на двете колегии на ВКС, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Разноски за насрещните страните не се присъждат, тъй съставът на ВКС не е сезиран с искане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 2026 ат 12.12.2013г. по в.гр.д.№ 2960/2013г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.