О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
С., 29.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1466 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 1284 от 22.10.2012 год. по т.д.№ 964/2012 год. на Пловдивския апелативен съд. С него въззивният съд е потвърдил Решение № 297 от 26.04.2012 год. по т.д.№ 455/2011 год. на Пловдивския окръжен съд. С това решение е бил отхвърлен предявеният от [фирма] срещу ЕТ”П. – П. П. иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.258 ЗЗД за сумата 25100 лв., предявен при условията на частичност.
Произнасяйки се по жалбата на [фирма], съставът на П. е изложил съображения за неоснователност на иска, поради това, че подлежащата на обезщетяване вреда за [фирма], произтекла от погиването на собствения му лек автомобил не се дължи на виновни действия или бездействия на ответника или на неизпълнение на договорно задължение от негова страна, а на случайно събитие, което той не е могъл да предвиди.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на всички основания за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 ГПК.
Посочените от касатора правни въпроси са следните: 1./ Дали възникващото съгласно чл.258 ЗЗД в тежест на изпълнителя по договор за изработка задължение за „изработване на нещо” съгласно поръчката на другата страна” е да стори това „на свой риск” и свързано ли е това със задължението за полагане на грижа на добър стопанин (добър търговец); 2./ Разпоредбата на чл.302 ТЗ изисква ли императивно длъжникът по сделка, която за него е търговска, да полага „грижата на добър търговец”?; 3./ Какви са предметните предели на въззивното производство и приложението на установените в чл.269 ГПК процесуални правила и какви са правомощията на въззивната инстанция?; 4./ Понятието „случайно събитие” приложимо ли е в търговското и гражданското право? Какво се включва в съдържанието на понятието „случайно събитие”?; 5./ Освен уредената в разд.ІV на Гл.ХХІ на ТЗ „непреодолима сила”, съществуват ли и други основания, които изключват отговорността на длъжника да неизпълнение на задълженията по търговски договор? Може ли „случайно събитие” да бъде основание за изключване отговорността на длъжника за неизпълнение на задължение по търговска сделка?; 6/ Договорите, които застрахователните дружества сключват с доверени сервизи за извършване ремонт на автомобили на клиенти на застрахователите, имат ли характер на договори в полза на трето лице по смисъла на чл.22 ЗЗД?
Първите два въпроса касаторът свързва с основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК; третият въпрос – с основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а последните три въпроса – с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, произтича от следното:
Задължителна съдебна практика, съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС има само Решение № 167/2010 год. по т.д.№ 409/2009 год. на І т.о. на ВКС. Другите, посочени в изложението решения на състави на ВС на НРБ, постановени при действието на ГПК-1952 год не обуславят приложното поле на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Правният въпрос по който се е произнесъл съставът на І т.о. с Решение № 167/2010 год. буквално съвпада с цитирания по-горе по п.1, но произнасянето на състава на Апелативния съд не е в противоречие с него.
Както бе посочено по-горе, искът произтича от погиването на вещ, за ремонта на която е бил сключен договор за изработка. Ще следва да се отбележи, че при всички подвидове на договора за изработка, договорната отговорност/риска за изпълнителя при погиването на веща е до изчерпване действието на договора и предаването на трудовия резултат на възложителя. В случая, след извършването на ремонтните дейности, автомобилът е бил предаден на собственика, който след приемането му го е оставил в гараж на ответника, където е погинал вследствие на пожар, възникнал в резултат на неизправност на компонент на самия автомобил. Би било налице противоречие с Решение № 167/2010 год. на І т.о., ако въззивният съд беше приел, че изпълнителят не носи отговорност, независимо, че не е положил грижата на добър търговец и щетата е възникнала в резултат на неизпълнение на негово договорно задължение.
По отношение причината за възникването на пожара са събрани всички ангажирани от страните доказателства, както в рамките на производството по настоящето дело, така и по предходното дело между [фирма] и застрахователя, обусловено от настъпването на същото събитие за също. От събраните доказателства относно фактите по делото, съдилищата са приели, че пожарът не е възникнал във връзка с ремонта и същият е бил непредвидим и при полагането на грижата на добър търговец. Дали такава грижа е била положена от страна на [фирма] също е било спорно по делото и въз основа на събраните доказателства съдилищата са приели, че полагането и е доказано. Т.е. въззивният съд е приел приложимостта на чл.302 ТЗ по отношение на процесната сделка (какъвто е въпросът по п.2), поради което липсва твърдяното противоречие.
По отношение на въпроса по п.3 е налице задължителна съдебна практика – ТР № 1 от 09.12.2013 год. на ОСГТК. Дори по прилагането на чл.269 ГПК да са били постановени противоречащи си съдебни актове, то с приемането на тълкувателното решение, противоречието е преодоляно. Останалите доводи в изложението, касаещи този въпрос, по естеството си съставляват такива по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в необсъждане на съдържащи се в жалбата доводи или неправилна преценка по тяхната основателност.
Не е налице и предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите по п.4-п.6 от изложението. Преди всичко, въпросите по п.4 и п.5 са поставени общо, а и трите въпроса нямат качеството на обуславящи изхода на спора. Това е така, поради обстоятелството, че достатъчно за отхвърляне на иска на [фирма] е установяване, че вещта е погинала, поради причина за която ответникът по делото не отговаря. Дали погиването се дължи на случайно събитие, на поведението на възложителя или на трето лице или на деликт е без значение за изхода на спора. Поставените въпроси хипотетично биха имали значение за развитието на правото, но по отношение на тях не е налице втората кумулативна предпоставка – отговорът по тях да обуславя изхода на спора. Както неколкократно бе посочено, събрани са всички доказателства за изясняване на основания факт по делото – причината за възникването на пожара. Изводът на съдилищата е обусловен от преценката, че тази причина няма връзка с договорното и извъндоговорното поведение на ответника и не е настъпила по време, когато отговорността му е презумтивна.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждане на разноски, но доказателства за сторени такива не е представил, поради което искането му ще следва да бъде оставено без уважение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1284 от 22.10.2012 год. по т.д.№ 964/2012 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.