1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
С., 03.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4627 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищците А. Д. и В. К. срещу Решение № 379 от 11.07.2013г. по в.т.д. № 536/2013г. на Апелативен съд П., с което след отмяна на решението на Пловдивския ОС, е отхвърлен предявеният от касаторите в качеството им на съдружници във [фирма], [населено място] иск срещу търговското дружеството за прекратяването му поради наличието на „важни причини“ по смисъла на чл.155, т.1 ТЗ.
Посочените касационни основания са по чл.281,т.3 ГПК-неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила и материална незаконосъобразност. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК- напълно идентично по съдържание с касационната жалба се поддържат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение /нарушаване на основни принципи на съдопроизводството- състезателност и равенство/ поради изслушване пред въззивната инстанция на свидетелски показания за обстоятелства, каквито третото лице помагач и въззивник /съдружникът В. Д./ не е твърдял пред първоинстанционния съд, и по въпрос, който не бил спорен между страните- дали дружеството продължава да осъществява своята производствена и търговска дейност. Изложени са и съображения за незаконосъобразност на изводите на апелативния съд, че дружеството е работещо, като се твърди противоречие с практиката на ВКС по релевантния за спора въпрос относно наличието на „важни причини“ за прекратяването му /Решение № 662 по т.д.№ 82/2006г. на ІІт.о. и №159 по т.д.№ 389/2009г. на ІІт.о. на ВКС/.
В писмен отговор ответното дружество чрез назначения особен представител адв.Р.М. и третото лице помагач В. Д., встъпил на негова страна, оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Ищците са сезирали съдилищата с иск за прекратяване на [фирма], [населено място], в което съдружници са трите физически лица с равни дялове, с твърдения, че са налице „важни причини“ по смисъла на чл.155,т.1 ТЗ-преустановяване на дейността от 2008г., нереализиране на приходи, липса на печалба, генериране на разходи за данъци и счетоводство поради влошените отношения между ищците и третия съдружник; последният саботирал дейността на дружеството с отказа си за подаване на ГФО за 2008г., не давал съгласие за прекратяването му и за продажбата на единствения недвижим имот, който не се стопанисвал, превърнат бил в бунище, което значително намалявало цената му.
В отговора на исковата молба, встъпилият като помагач на страната на ответника съдружник В. Д., е поддържал, че дружеството продължава да осъществява и развива регистрирания си предмет на дейност, и дори да е във влошено икономическо състояние, критериите за неплатежоспособност не са тъждествени с „важна причина“ по смисъла на чл.155,т.1 ТЗ. Посочил е, че няма основания да се счете, а и липсват доказателства, че интересите на дружеството са нарушени, че просперитетът му е невъзможен, и че то няма развитие. Поискал е допускане на гласни доказателства /разпит на двама свидетели/, по което искане първоинстанционният съд не се е произнесъл с определението си по чл.374 ГПК от 11.12.2012г., с което е допуснал поисканите от ищците гласни доказателства. В съдебното заседание процесуалният представител на третото лице е поддържал искането си за допускане на гласни доказателства, при потвърдена теза, че дружеството е действащо, а ако активна дейност не е осъществявана, това е в рамките на последната календарна година. Посочил е, че свидетелите не са осигурени поради липса на произнасяне на съда по своевременно направеното искане за допускането им с цел оборване тезата на ищците, че дружеството не упражнява дейност, и че причината за това са лошите отношения между съдружниците. Окръжният съд е счел, че не се налага изслушване на исканите свидетели, поради липса на спор, че отношенията са влошени, и че в последната година производствена дейност не е извършвана, а фактът, кой е виновен за това, е извън предмета на спора. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели на ищците, с първоинстанционното решение е прието, че предприятието е неработещо, без наети работници, поради което и влошените отношения между съдружниците при паритет на правата им в капитала следва да се отчетат като „важни причини“ по смисъла на закона, а при лежаща върху ответника доказателствена тежест, не са ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството, че юридическото лице е функциониращо.
Сезиран с жалба на ответника и третото лице, въззивният съд е приел, че същественият въпрос за спора е дали ответното дружество е работещо, функциониращо и развиващо търговката си дейност съобразно предмета й, и че доказателствената тежест за този факт е на ответната страна, като подпомагащата я, е поискала свидетели, които неправилно не са били допуснати. При поддържано в жалбата искане, гласните доказателства са допуснати и при кредитирането им, въззивната инстанция е приела, че дружеството продължава да осъществява производствената си и търговска дейност, каквато извършвало още от 90-те години, ползвайки същите машини /фрези и стругове/ за изработване на същите артикули /детайли с всякаква механична обработка, елементи за газови уредби на автомобили/; единствената промяна е в местоположението на машините – в нов цех, в който работели само ищците и наети работници. Мотивирала е, че промяната в организацията на работа, при която ищците вземат непосредствено участие в производството и пласмента в нов цех, не означава прекратяване дейността на дружеството, доколкото не е установено, че тази дейност ищците извършват чрез новоучреден правен субект, различен от [фирма]. Прието е за недоказано твърдението, че дружеството не функционира от 2008г., а влошените отношения между съдружниците не изпълват съдържанието на „важни причини“ за прекратяването му. Акцентирано е, с позоваване на Решение № 159 по т.д.№ 389/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, че влошените отношения между съдружниците в конкретната хипотеза не са непреодолима пречка за осъществяване на дейността на търговеца, и че не е налице продължителен период на преустановяване функционирането му. Прието е, че при доказателствена тежест за ищците, не са установени посочените външни белези – липса на печалба и тенденция за натрупване на дългове, като разкритите установени задължения са само въз основа на ГФО за 2010г. /2 000лв./, а размерът им за 2012г. не е ясен. Мотивирано е, че не е доказано и че прекратяването на дружеството би охранило интересите на кредиторите му, а поведението на съдружника, отказващ продажбата на единствения имот, който няма търговски вид, не е нелоялно и в ущърб на дружествените цели, тъй като при задължения за 2 000лв. нищо не налага продажбата на имот под пазарната му /по ликвидационна/ стойност; че интересите на дружеството налагат то да продължи на осъществява дейността си, която не е преустановена и да заплати задълженията към доставчиците си от непосредствената търговска дейност, а не от продажбата на единствения имот при съществуващата в момента неблагоприятна ситуация на пазара на недвижимите имоти.
Становището на настоящия състав, че касационното обжалване не може да бъде допуснато произтича от следното:
Макар формално именовано „изложение на основанията за допускане на касационното обжалване“, приложеното от касаторите няма характер на такова. То изцяло възпроизвежда навадените в жалбата касационни основания за отмяна на решението – твърденията за неправилност поради съществено нарушение на процесуалния закон и нарушение на материалния закон. Проверка на обжалваното решение по тези критерии не може да бъде извършена във фазата на допускане на касационното обжалване, а едва след допускането му до такова. Касаторите смесват основанията за допускане до обжалване и касационните основания по чл.281 ГПК. Липсата на поставен ясен равен въпрос изключва факултативния касационен контрол.
Освен, че твърденията на касаторите не представляват правен въпрос, чиято характеристика е ясно очертана и разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, те не съответстват и на фактите по спора и данните по делото – поддържаната от третото лице помагач теза е била, че дружеството е функциониращо и след 2009г., а ако е налице преустановяване на дейността, това е станало в последната календарна година /т.е. 2013г./ и след образуване на делото през септември 2012г. Въпросът дали дружеството функционира и след 2009г. не е приет за безспорен между страните, а несъгласието на касаторите с фактическите изводи на въззивния съд, основани на разпита на свидетелите, своевременно поискани от третото лице помагач за относими към спора факти, не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване. Решението на апелативния съд е съобразено със задължителната за него практика по приложението на разпоредбата на чл.155,т.1 ТЗ и съдържанието на основанието „важни причини” за прекратяване на дружеството с ограничена отговорност по иск на съдружниците /Решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д.№ 389/2009г. и Решение № 21 от 02.03.2010г. по т.д. № 471/2009г. на Първо т.о./, което е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация не са правили искане за присъждане на разноски за настоящото производство.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 379 от 11.07.2013г. по в.т.д. № 536/2013г. на Апелативен съд П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.