1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
С., 25.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1167 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца Е. С. Я. срещу Определение № 2812/20.12.2013г. по в.ч.д.№ 3652/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението от 05.07.2013г. по гр.д.№ 8354/2013г. на СГС, ГО, І-19 състав за прекратяване на производството по делото.
Въззивният съд е споделил изводите за недопустимост на предявения срещу С. Н. иск с правно основание чл.29 ЗЗД /за унищожаване на запис на заповед от 14.09.2007г. за сумата 100 000лв., с издател Е. Я. и поемател С. Н., поради въвеждането му в заблуждение от поемателя/. Изложил е съображения, че по предходно образувано дело /№ 14801/2010г. по описа на СГС/ с ищец С. Н. и ответник Е. Я., е предявен по реда на чл.422 ГПК, иск за установяване съществуването на вземане, произтичащо от същия менителничен документ, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В производството по това дело, ответникът Я. е подал писмен отговор по чл.367,ал.1 ГПК, в който е изложил идентични твърдения с тези, посочени в исковата си молба-за подписване на записа при въвеждане в заблуждение с възражение за унищожаемост, но е пропуснал срока за подаване на отговора и с влязло в сила определение е отказано възстановяването му. Мотивирано е, че с пропускане на срока за отговор, е настъпила преклузия по отношение на всички направени в него възражения и Я. е загубил възможността си да ги заяви по-късно; изгубвайки правото си да оспори истинността на документа и да релевира възраженията си относно неговата действителност в рамките на висящия процес, страната е изгубила и правото по исков ред да установи неговата неистинност, като в противен случай се обезсмисля ефектът на предвидената в чл.370 ГПК преклузия. Прието е, че пропускането в срока за отговор да се направи възражение за унищожаемост поради измама, това право е преклудирано и то не може да бъде предявено отново по съдебен ред.
С частната касационна жалба се иска отмяна на въззивното и потвърденото с него определение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени процесуалноправните въпроси: 1/допустим ли е конститутивен иск за унищожаване на едностранна сделка, който е предявен от издателя на запис на заповед по време на висящност на процес срещу него с предмет установяване на вземане на дължими въз основа на същия менителничен ефект суми, след изтичане на срока за отговор на исковата молба и 2/ с пропускането на срока за отговор и непредявяване на възражение от издателя на записа, включително и за нищожност или унищожаемост, лишена ли страната от правото за предяви конститутивен иск за унищожаването й. Поддържаната допълнителна предпоставка е по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК като са приложени съдебни актове на ВКС, в които е дадено разрешение на въпроса за допустимост на иска, но не в хипотеза на пропускат срок за отговор на исковата молба. Алтернативно се поддържа допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срок, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Възприетото от съдилищата становище за недопустимост да бъдат предмет на съдебна защита права, които страната е могла и е следвало да заяви и противопостави в срока за отговора на искова молба, но по отношение на тях е настъпила предвидената в закона преклузия, е в съответствие с принципното разрешение на ОСГТК на ВКС в ТР № 5/14.11.2012г., тъй като ищецът по настоящия спор цели възможността да се позове на влязлото в сила решение по иска за унищожаване на записа в производството по висящ процес, в който той като ответник е пропуснал правото си чрез възражение да се позове на този порок на сделката и да иска унищожаването й. Това е правната последица на неупражненото в срок процесуално право. Дали предявения от страната, пропуснала срока за отговор на исковата молба, иск е установителен или конститутивен е без значение, след като правата-негов предмет, са могли да бъдат упражнени чрез възражение в отговора и поради това са обхванати от преклузията, а целта на новопредявения иск е да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на постановеното по него решение във висящия исков процес, и по този начин да недопустимо да се преодолеят последиците по чл.133, респ чл.370 ГПК.
Съответствието на изводите в обжалваното определение с тези принципни постановки изключва възможността за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси.
С оглед на изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 2812/20.12.2013г. по в.ч.д.№ 3652/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.