3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 27.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 899 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] против Определение № 3779 от 23.12.2015г. по в.ч.гр.д.№ 3652/2015г. на САС, ГК, 2 състав за потвърждаване на Разпореждането от 18.06.2015г., с което на основание чл.129,ал.2 ГПК е върната исковата молба на дружеството против Г. А., предмет на гр.д.№ 6183/2015г. на СГС, І-5 състав.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че като е върнал исковата молба без да се произнесе по молба по чл.63 ГПК, съдът е постановил незаконосъобразен акт и че произнасянето по удължаването на срока /оставяне на молбата без уважение/ е равнозначно на липса на произнасяне.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 21.05.2015г., надлежно връчено на ищеца, с което са били дадени редица указания за излагане на фактически твърдения, с оглед отстраняване на нередовности на исковата молба /чл. 127,ал.1,т.4/ и за представяне на документ за внесена държавна такса /чл.128,т.2 ГПК/. На 08.06.2015г. банката е поискала на основание чл.63,ал.1 ГПК продължаване с един месец на срока за изпълнение на указанията по причини, че е в процес на преговори с ответника по осъдителния иск и съществува възможност за постигане на извънсъдебно споразумение. На 17.06.2015г. СГС съд е оставил без уважение молбата по съображения, че изложените причини не попадат под хипотезата на чл.63, ал.1 ГПК. На 15.06.2015г. ищецът е депозирал молба с пояснения във връзка с дадените указания по чл.127,ал.1,т.4 ГПК. С разпореждане от 18.06.2015г. съдът е приел, че уточнение не е направено, а е внесено противоречие във фактическите и правни твърдения, както и че не е изпълнено задължението за внасяне на дължимата държавна такса от 20 000лв., поради което исковата молба е върната.
Сезиран с частна въззивна жалба, САС е посочил, че искането на ищеца по чл.63 ГПК не е било уважено, а актът на съда не подлежи на съобщаване – страната следва да следи за него, и че към момента на изтичането на срока – 15.06.2015г., не е удостоверено внасянето на държавната такса. Въззивната инстанция не е споделила извода за противоречие в съдържанието на исковата молба, които да я правят нередовна и че съдържанието й е позволявало произнасяне по съществото на спора, но е констатирал пълно неизпълнение на указанията за внасяне на таксата към датата на изтичане на седмодневния срок, считано от връчване на указанията, което е обусловило потвърждаване на разпореждането за връщането на исковата молба.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на САС. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса Трябва ли съдът да се произнесе с определение, с което не се уважава молбата за продължаване на срока по чл.63,ал.1 ГПК, в рамките на първоначално определения срок, с оглед осигуряване на възможност на страната за спазването му. Поддържа се, че ищецът не е представил доказателства за отстраняване на недостатъците на исковата молба поради непроизнасянето от СГС по депозираната молба на удължаването на срока. Поддържа се допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280 ГПК-противоречие на изводите в обжалвания акт с Определение № 420 по ч.гр.д.№ 98/2009г. на Първо г.о. и Определение № 34 по ч.гр.д.№ 7739/2013г. на Второ г.о.
В писмен отговор ответникът Г. А. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Поддържа, че съдът действително не се е произнесъл по молбата по чл.63 ГПК преди изтичането на първоначалния срок, но произнасяне има и то преди постановяване на разпореждането за връщане на исковата молба.
Съставът на ВКС счита, че искането за допускане на обжалването по поставения процесуалноправен въпрос не е обосновано. При формулирането му касаторът не държи сметка за обстоятелството, че на 15.06.2015г. е предприел действия по изпълнение на указанията за внасяне уточнение в обстоятелствената част на исковата молба, независимо от отсъствие към този момент на акт по молбата му по чл.63 ГПК, т.е. на същата дата е бил в състояние да изпълни и указанието за представяне на таксата. Не е обосновано наличието на поддържаната допълнителна предпоставка, тъй като в двете цитирани определения на състави на ГК на ВКС хипотезата е на върната искова молба преди постановяване на определение по чл.63 ГПК. В конкретния случай съдът е постановил на 17.06.2015г. определение по чл.63,ал.1 ГПК, което, както е посочено и в определението по ч.гр.д.№ 7739/2013г. на Второ г.о., не се съобщава на страната. Разпореждането за връщане на исковата молба е от дата 18.06.2015г.- след разглеждането на молбата за продължаването на срока.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 3779 от 23.12.2015г. по в.ч.гр.д.№ 3652/2015г. на САС, ГК, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: