1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 29.09.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петдадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 2028 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 1993 от 14.05.2015г. по в.ч.гр.д.№ 338/2015г. на ОС Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 214 от 11.03.2015г. по гр.д.№ 131/2014г. на РС Петрич за връщане на въззивна жалба вх.№ 611/23.02.2015г. и въззивна жалба вх.№ 651/25.02.2015г., подадени от [фирма] против решението по гр.д.№ 131/2014г. поради неизпълнение в срок на указанията за представяне по делото на документ за внесена държавна такса за въззивното обжалване.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно, включително и в частта за присъдените разноски за частното производство. Без да оспорва констатацията на съда, че документът за внасяне на таксата не е представен по делото в указания срок, касаторът поддържа, че пропускът своевременно да се представи платежният документ не може да се приравни на неостраняване на нередовностите в срок и да има за последица връщането на жалбата като нередовна. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва процесуалноправен въпрос, по който се иска допускане на касационното обжалване – Когато нередовността на въззивната жалба се състои единствено в невнасяне на държавна такса и същата бъде заплатена в срока по чл.262,ал.1 ГПК, но в този срок не бъде представен документът за плащането, основание ли е това да се приеме, че нередовността на жалбата не е отстранена и тя следва да бъде върната на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК. Посочената допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на Определение № 389 по ч.гр.д.№ 3741/2014г. на 1 г.о., Определение № 442 по ч.гр.д.№ 434/2010г. на 2 г.о., Определение № 27 по ч.гр.д.№ 503/2009г. на 2г.о., № 177 по ч.гр.д.№ 477/2015г. на 3 г.о. Цитирани са и съдебни актове, с които според касатора ВКС приема, че съдът следва да извърши служебна справка дали сумата е постъпила по сметката на съда.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил отговор. С него се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на частната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да потвърди разпореждането за връщане на депозираните от дружеството въззивни жалби, съставът на ОС е приел, че изпълнение на задължението за отстраняване на нередовност на жалбата в хипотезата на чл.262,ал.1 във вр. с чл.261,т.4 ГПК включва не само внасяне на таксата в определения срок, но и представяне в същия срок на доказателства за изпълнението на това задължение. Посочено е, че в противен случай нередовността не се счита отстранена в преклузивния срок и последица от изтичането му е връщането на въззивната жалба. Констатиран е безспорният факт, че на въззивника са били дадени изрични указания в едноседмичен срок да представи по делото документ за внесена държавна такса.
Поставения от касатора процесуалноправен въпрос за наличието на основание за връщане на жалбата, ако дължимата за нея държавна такса е внесена в указания от съда срок, но не е изпълнено изричното указание за представяне на документ, удостоверяващ заплащането й в срок, е от значение за изхода на спора и е разрешен от въззивния съд, но не е доказано наличието на допълнителната предпоставка. Касаторът неоснователно се позовава на основанието по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като всички представени от него определения на състави на ГК на ВКС са постановени в производство по чл.274,ал.2 ГПК и не формират задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 2/2010г. на ОСГТК.
Същевременно налице е задължителна съдебна практика по смисъла на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК по същия процесуалноправен въпрос. С определение № 973 от 23.12.2010г. по ч.т.д.№ 844/2010г. на 1 т.о. на ВКС в производството по чл.274,ал.3 ГПК и допуснато касационно обжалване е прието, че нередовността на жалбата се счита отстранена не само с внасяне на държавната такса в указания срок, но и с представяне в същия срок на документ за внасянето й, когато последното указание е съобщено на страната.
Изводите на въззивния съд са изцяло съобразени със задължителната за него съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав, което изключва основателността на искането за допускане на обжалването.
Несъгласието си с присъдените разноски за частното въззивно производство страната може да реализира по реда на чл.248 ГПК, а не по реда на обжалване на определението в частта за присъждането им, каквото искане се съдържа в частната касационна жалба.
За настоящото производство жалбодателят следва да заплати поисканите и доказани разноски на насрещната страна-сумата 500лв. по представения договор за правна защита и съдействие с предмет изготвяне на писмен отговор на частната касационна жалба от 19.06.2015г., в който е отразено плащането на възнаграждението в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав І т.о:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1993 от 14.05.2015г. по в.ч.гр.д.№ 338/2015г. на ОС Благоевград.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: