4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
С., 22.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1703 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците М. А. В. и О. П. У. срещу Решение № 1614/15.10.2012г. по въззивно гр.д.№ 3738/2011г. на САС, ГК, 2 състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част – отхвърлянето на предявените субективно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД.
С касационната жалба се иска отмяна на решението по съображения за необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че претендираната неустойка по чл.10 от Споразумението с ответниците е уговорена като санкционна, а не като компенсаторно обезщетителна, поради което не се нуждае от доказване по размер и единственото основание за нейното присъждане е доказаното пълно неизпълнение от ответниците на всички поети от тях задължения по процесното споразумение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос в кои случаи, при доказано неизпълнение на поети облигационни задължения, уговорената неустойка е санкционна, а не компенсаторно обезщетителна. Допълнителната предпоставка е обоснована с основанията по т.1,т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима- подадена от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С атакуваното решение Софийски апелативен съд е потвърдил постановеното от СГС решение, с което е отхвърлен искът за заплащане на неустойка в размер на 185 583лв., левова равностойност на 100 000 евро, претендирана на основание чл.10 от Споразумение за продажба на дружествени дялове от 11.11.2005г., с което ищците като съдружници в О. са поели задължението си да прехвърлят на ответниците по предвидения в закона ред своите дружествени дялове срещу заплащане на цена, дължима в сроковете и по реда на чл.2 от договора.
Искът за заплащане на уговорената в чл.10 от споразумението неустойка е основан на твърдения за неизпълнението в уговорения срок относно първата вноска от цената по договора от ответниците-купувачи /чл.2.1/ чрез поето задължение за отпускане на заем на продавачите за погасяване задълженията им към трети лица. Уговорено е предоставянето на заемните суми на продавачите-заемополучатели да стане чрез банков превод в полза на посочените кредитори на ищците; връщането на заемната сума е уговорено само в случай на неизпълнение на задължението за прехвърляне на дружествените дялове.
Тълкувайки клаузата на чл.10, съгласно която при евентуален отказ на продавачите да прехвърлят в уговорения срок притежаваните от тях дружествени дялове с договор по чл. ТЗ, заемът по чл.2.1. от договора става предсрочно изискуем и продавачите се задължават да върнат обратно получената от тях сума в пълен размер, срещу което купувачът се задължава да заличи вписаната договорна ипотека; в случай на неизпълнение на поетото задължение, неизправната страна, дължи на изправната парична неустойка в размер на 100 000 евро., въззивният съд е приел, че неустойката е уговорена в полза на купувача за обезпечаване вредите му от неизпълнение на задълженията на продавачите да прехвърлят дружествените дялове в срок. Поради това е мотивирал, че твърдяното от ищците неизпълнение, за което се претендира неустойката, а именно: неизпълнението на задълженията на ответниците, поети във връзка с изплащането на първата вноска от стойността на дружествените дялове чрез предоставяне на заемни средства по банкови сметки на трети лица, не е обезпечено с нея. Изложил е съображения, че заявените и поддържани от ищците основания за дължимост на претендираната неустойка са различни от фактическия състав, при който е уговорено пораждането й, че неустойката по чл.10 от споразумението не обезпечава неизпълнението на задълженията по чл.2.1 и не е уговорена да служи като обезщетение за вреди, в резултат на неизпълнението на паричното задължение за погасяването на първата вноска от цената и последното не е обезпечено с неустоечна клауза.
При така изложените мотиви от въззивната инстанция, очевидна е неотносимостта на поставения като правен въпрос към извода за неоснователност на предявения иск. Не е предмет на произнасянето в обжалваното решение видът уговорената неустойка, нито пък въпросът за доказването й по размер. Правните съображения са основани на тълкуването на договора и на принципното становище, че неизпълнението на поето от купувачите-ответниците задължение за плащането на стойността на дружествените дялове, не е обезпечено с неустойка; че уговорената е за друго неизпълнение.
С оглед на това, касаторът не обосновава наличието на общата предпоставка за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Освен че не е включен в предмета на спора и не е обуславящ изводите на съда, въпросът е поставен теоретично като искане касационната инстанция да даде указания за хипотези, в които неустойката би имала санкционен, съответно компенсаторен характер.
В приложените от касаторите съдебни актове за обосноваване допълнителната предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК е дадено разрешение на неотносими към настоящия казус правни проблеми- намаляване на неустойката поради прекомерност и нищожност поради противоречие с добрите нрави.
По релевантния за изхода на делото материалноправен въпрос, който е обуславящ изводите на САС – възможността предвидена в договора неустойка да се присъди за неизпълнение на договорно задължение, което тя не обезпечава е налице задължителна –постановена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС – Решение по т.д.№ 714/2009г. на Второ т.о., Решение № 450/21.06.2010г. по гр.д.№ 505/2009г. на Трето г.о., с които е потвърден принципът, че задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява и кредиторът може да иска заплащане на неустойка само в случаите и при условията, за които е договорена. Въззивното решение е постановено в съответствие с нея, което принципно изключва наличието на допълнителните предпоставки на т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на които касаторите се позовават.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1614/15.10.2012г. по въззивно гр.д.№ 3738/2011г. на САС, ГК, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.