2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
С., 13.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 546 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Община [населено място] срещу Решение № 566 от 14.02.2012 год. по гр.д.№ 944/2011 год. на Благоевградския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 3840 от 16.05.2011 год. по гр.д.№ 3216/2010 год. на Благоевградския районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск на [фирма] – Б. срещу Община [населено място] за установяване дължимостта на сумата 24597.70 лв. за която на основание и по реда на чл.410 т.1 ГПК е издадена от РС-Благоевград, Заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от незаплатена цена за доставени В и К услуги, материализирана в 16 бр. фактури, ведно с обезщетение за забава и разноски.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] – Б. е депозирал писмен отговор в който сочи, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Съдържа се искане за присъждане на разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно разясненията на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. В касационната жалба са изложени доводи за неправилно прилагане от Б. на материалния закон – § 29 ал.1 и ал.5 ПЗР на ЗИДЗВ, което е довело до неправилната му преценка за неоснователността на направеното от Общината възражение за прихващане. В случая, приложима била разпоредбата на § 20 ал.3 от ПЗР на ЗВ. В изложението касаторът сочи, че следва да се допусне касационен контрол „..тъй като се осуетява възможността, чрез превратно тълкуване на закона, да се приложи цял институт на гражданското съдопроизводство, постановен в доразвитие на правото на защита. Осуетява се изначално изпълнението на задължението на съда да мотивира актовете си, предвидено в чл.121 ал.4 К., както и в ГПК”. В останалата си част, изложението съставлява вариант на касационната жалба – неправилност на въззивния акт, произтичаща от отхвърлянето на възражението за прихващане.
Няма посочена задължителна съдебна практика или противоречива такава с оглед прилагането на т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това основанието за допускане на касационен контрол също се свързва с произнасянето по правен въпрос, а не изобщо по казуса, каквото е разбирането на касатора. Кой въпрос е правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, ВКС е разяснил с цитираното по-горе Тълкувателно решение. На второ място, за да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало се касае за такъв правен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация имаща значение за развитието на правото, както и ако е налице неяснота на законовата норма, допускаща нееднозначно тълкуване. Нито една от посочените хипотези не е налице. Налице е конкретна преценка от Б. на направено възражение за прихващане – основателно ли е или не. Ще следва да се отбележи, че то е заявено като такова по чл.59 ЗЗД вр.чл.19 ал.1 т.4 б.”а” и „б” от ЗВ, като произтичащо от ползването на водоснабдителните системи и съоръжения, представляващи общинска собственост за периода 01.01-2008 – 31.12.2009 год. Аргументите по прилагането на § 29 ал.3 от ПЗР на ЗВ са изложени за пръв път в касационната жалба и възпроизвеждащото я изложение.
Разноски на ответника по касация ще следва да бъдат присъдени в размер на 600 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК и отразеното плащане в пълномощното на адв.Б.-Я..
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 566 от 14.02.2012 год. по гр.д.№ 944/2011 год. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати на [фирма] сумата 600 лв., представляваща разноски по делото за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.