1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№796
София, 06.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 683 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма] [населено място], срещу Определение № 381 от 13.07.2012г., постановено по въззивно частно т.д. № 367/2012г. на Апелативен съд-Варна.
С него е потвърдено определението на Варненския ОС за отхвърляне на направения от застрахователя отвод за местна подсъдност на спора.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразноправилно, поради което иска неговата отмяна, прекратяване на производството пред сезирания съд и изпращане на делото на местно компетентния, с оглед правилото на чл.105 ГПК съд, Софийски градски съд. Счита, че нормата на чл.113 ГПК, на която са се позовали съдилищата, за да обосноват компетентността на съда в [населено място], е неприложима по отношение на прекия иск по чл.226,ал.1 КЗ. Жалбоподателят излага доводи, че независимо от дефиницията на параграф 1,т.1 ДР на КЗ, няма идентитет в съдържанието на термините в материалния и процесуалния закон. Поддържа, че използваният в чл.113 ГПК термин „потребител” следва да бъде разглеждан в тесен смисъл-приложим към искове за установяване на права или за преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите, независимо дали те са предявени по реда на чл.310,т.4 ГПК, или по общия ред. Навежда доводи, че ако разпоредбата на чл.113 от ГПК се тълкува разширително, това ще постави в привилегировано процесуално положение ищците по редица граждански и облигационни правоотношения, ако бъдат квалифицирани като потребители на съответната стока, услуга.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора въпрос: Приложима ли е специалната изборна местна подсъдност по чл.113 ГПК при предявен от третото увредено лице иск по чл.226, ал.1 КЗ. Касаторът поддържа, че този въпрос е разрешен с обжалваното определение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- определение № 649/ 16.07.2010г. по ч.т.д. № 377/2010г. на ВКС, I ТО и определение № 438/05.07.2012г. по ч.т.д.№ 404/2012г. на ВКС, I ТО и Определение № 697/07.12.2009г. по ч.т.д.№ 514/2009г. на І ТО – чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Т. С. К. в писмен отговор оспорва основателността й. Претендира заплащането на разноски 1 180лв.по договор за правна защита и съдействие за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима с оглед разпоредбата на чл.275 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлен отводът за местна подсъдност на ответника по иск по чл.226, ал.1 КЗ, въззивният съд е приел, че ищцата в качеството си на трето увредено лице е „потребител на застрахователна услуга” по см. на пар.1, т.1 от ДР на КЗ. Поради това има качество на „потребител” и по см. на чл.113 от ГПК с право на изборна местна подсъдност при предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ. Варненския АС се е позовал на практика на ВКС по идентични казуси- определение № 95/05.02.2010г. по ч.т.д. № 70/2010г. на ВКС, II ТО, Определение № 474/2009г., Определение № 158/2010г. на ІІ ТО, Определение № 112/2012 на ІІ ТО.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос относно квалифицирането на третото увредено лице – ищец по иска по чл.226, ал.1 КЗ като „потребител” по см. на чл.113 ГПК е значим за конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд относно направения от ответника по прекия иск отвод за местна подсъдност.
Въпреки, че по отношение на поставения от частния касатор въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, не е налице релевираната от него допълнителна предпоставка.
В преобладаващата си практика по приложението на чл.113 ГПК Върховният касационен съд приема, че при пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя, физическото лице – ищец, в качеството си на „потребител на застрахователна услуга” по см. на пар.1, т.1 от ДР на КЗ, се ползва от специалната подсъдност по чл.113 ГПК, даваща право на избор при иск на потребител, той да бъде предявен по неговия настоящ или постоянен адрес. При упражнено право на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК, общата подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК и чл.105 ГПК се дерогира. В тази смисъл са: определение № 474/ 05.08.2009г. по ч.т.д. № 361/2009г., ВКС, II ТО; определение № 95/ 05.02.2010г. по ч.т.д. № 70/2010г., ВКС, II ТО; определение № 236/ 24.02.2010г. по ч.т.д. № 886/2009г., ВКС, II ТО; определение № 47/ 01.02.2011г. по т.д. № 912/2010г., ВКС, II ТО; определение № 181/ 08.02.2011г. по ч.т.д. № 984/2010г., ВКС, II ТО; определение № 245 / 01.03.2011г. по ч.т.д. №18/2011г., ВКС, II ТО; определение № 519/ 06.07.2011г. по ч.т.д. №300/2011г., ВКС, II ТО; определение № 758/ 04.10.2011г. по ч.т.д. № 622/2011г., ВКС, II ТО; определение № 780/ 11.10.2011г. по ч.т.д. № 581/ 2010г., ВКС, II ТО; определение № 456/ 04.06.2012г. по ч.т.д. № 895/2011г., ВКС, II ТО; определение № 846/ 27.10.2011г. по ч.т.д. № 595/2011г., ВКС, II ТО; определение № 112/ 16.02.2012г. по ч.т.д. № 971/2011г., ВКС, II ТО; определение № 813/ 24.09.2012г. по ч.т.д. № 579/2012г., ВКС, II ТО.
Настоящият състав счита, че становището, обективирано в тази практика следва да бъде споделено, като бъде изоставено застъпеното в определенията, приложени от касатора.
Обжалваното въззивно определение не е постановено в отклонение на посочената практика.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Определение № 381 от 13.07.2012г., постановено по въззивно частно търговско дело № 367/2012г. на Апелативен съд-Варна.
ОСЪЖДА З. [фирма] да заплати на Т. С. К. сумата 1 180лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.