О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 07.11. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1148 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца „Кристал Спрингс“ЕООД, [населено място] против Решение № 2168 от 24.10.2017г. по т.д.№ 3982/2015г. на САС, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 7574/2012г. на СГС. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, предявен от „Кристал Спрингс“ЕООД против „Сиатъл Ски Кънстракшън“ООД /н/ и срещу С. Е. Ан Д., П. А. Л., Д. Т., Д. Д. Х. и Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. М., Д. Р. А., К. Н., Н. П. Е., Д. С. У. и Д. Р. Г. по чл.694 ТЗ за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу несъстоятелния длъжник „Сиатъл Ски Кънстръкшън“ООД в размер на сумата 31 259.60 евро, произтичащо от договор за цесия от 04.10.2011г., сключен между ищеца като цесионер и цедент Р. Е. У. & М. Е. У., представляващо подлежащо на възстановяване от продавача на купувача плащане, извършено от последния по прекратен предварителен договор от 18.12.2007г. за продажба и строеж на недвижим имот /апартамент в [населено място]/, сключен между „Сиатъл Ски Кънстракшън“ООД като продавач и Р. Е. У. & М. Е. У. като купувач.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно и постановяване на друго за уважаване на иска срещу несъстоятелния длъжник и оспорилите вземането на ищеца кредитори.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването „като очевидно неправилно по всичките три основания на чл.281,т.3 ГПК”. Поддържала се, че съставът на САС е приел, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет, но насрещната страна не е въвела в спора възражение за нищожност поради невъзможен предмет. Във въззивното решение за „първи път съдът навел този аргумент по своя инициатива” в нарушение на диспозитивното начало в процеса и се произнесъл по ненаведени правни аргументи в полза на противната страна. Изложени са и съображения, че законът определя като основание за нищожност на договорите невъзможен предмет, а не липсващ предмет и даденото от САС тълкуване е в противоречие с ТР №3 от 28.06.2016г. по тълк.дело № 3/2014г. на ОСГК.
Касаторът счита за обуславящ очевидната неправилност на решението и изводът на САС, че договорът за цесия е нищожен поради липса на съгласие, тъй като назначената съдебно-графологическа експертиза не е могла да даде заключение дали подписите на цедентите са техни поради липса на сравнителен материал. Твърди, че този извод е основан на едностранчивото кредитиране на експертизата, която не е дала категоричен отговор; че не може категорично да се приеме, че не е доказано авторството на документа при положение, че договорът е сключен в писмена форма, а обстоятелството, че са използвани съвременни средства за комуникация, не води до извод за липса на договор. Цитира се практика на ВКС по въпросите за установяване на съвпадането на волеизявленията на насрещните страни. Паралелно с това се посочва, че договорът за цесия е неформален, а в настоящия случай уведомлението на цедента безспорно е достигнало до длъжника, предвид безспорно доказания факт от заключението на счетоводната експертиза за отразяването му в счетоводството на „Сиатъл Ски кънстракшън“ООД/н/. Счита, че дори да не бъде доказана автентичността на подписите на цедента, волята му за цедиране на процесното вземане е доказана по косвен начин чрез отразяване на прехвърленото вземане в счетоводството на длъжника.
Иска се и допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.1, предл.последно на чл.280,ал.1 по въпросите:
1/ Може ли уведомяването по чл.99 ЗЗД и действителността на договор за цесия да се доказва чрез косвени доказателства;
2/ Счетоводното записване на прехвърлянето на вземането към новия кредитор в счетоводството на длъжника, представлява ли доказателство относно уведомяването му за договора за цесия и за действителността на самия договор за цесия, респ. за съгласието на цедента да прехвърли вземането си.
3/Уведомяването на длъжника по реда на чл.99 ЗЗД представлява ли доказателство за съществуването на договора за цесия.
4/ Може ли договорът за цесия да се доказва с косвени доказателства
5/ При недоказана писмена форма на предварителен договор за покупко-продажба на имот, може ли съществуването на същия да бъде доказано чрез конклудентни действия като плащане на авансова вноска от купувача и осчетоводяване и издаване на фактура, включване в дневник за продажби и справка декларация и внасяне на дължимия ДДС от продавача.
Цитира се практика на ВКС по въпросите за възможността цесията да бъде съобщена на длъжника по телефона, за неформалната характеристика на договора за цесия и за неизискването на специална форма за съобщаването на цесията от длъжника на кредитора, както и практика по приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ и чл.293,ал.3 ТЗ.
Поддържа се, че допускането на касационния контрол е обусловено и от допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с цел да се създаде съдебна практика по прилагането на законите и за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени.
В писмен отговор несъстоятелния длъжник „Сиатъл ски кънстракшън“ООД счита касационната жалба за допустима и основателна и поддържа че следва касационното обжалване да бъде допуснато.
В писмен отговор ответниците – физически лица оспорват основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са сезирани с установителния иск на кредитора “Кристал Спрингс“ ЕООД, чието вземане е било прието от синдика и срещу него други кредитори /физическите лица конституирани в процеса като ответници/ са възразили и оспорването е било прието за основателно от съда по несъстоятелността. Съществуването на вземането си ищецът е основал на: предварителен договор за продажба и строеж от 18.12.2007г. на апартамент в [населено място] с продавач дружеството „С. Ски Кънстракшън“ /по отношение на което е открито производство по несъстоятелност с решение от 06.10.2011г./ и купувач Р. Е. У. & М. Е. У.; на допълнително споразумение от 19.06.2011г. между страните за прекратяване /разваляне/ на предварителния договор по взаимно съгласие и поето от продавача задължение за връщане на направеното от насрещната страна плащане на цената по предварителния договор – на сумата 31 259.60 евро; на договор за цесия от 04.10.2011г., с който Р. Е. У. & М. Е. У. е прехвърлил на цесионера „Кристал Спрингс“ЕООД вземането си към „Сиатъл Ски Кънстракшън“ООД, произтичащо от допълнителното споразумение към предварителния договор; и на уведомление от 04.10.2011г. за цесията от стария кредитор до длъжника. Автентичността и истинността на тези документи е била оспорена от ответниците – физически лица. Назначената по делото съдебно-почеркова експертиза е посочила, че не може да установи дали подписите на Р. Е. У. и М. Е. У. върху оригинала на предварителния договор, допълнителното споразумение, върху договора за цесия и уведомлението за цесията са положени от лицата, от чието име изхождат поради липса на сравнителен материал.
При тези факти, съставът на САС е приел, че липсата на установяване, че договорът за продажба и допълнителното споразумение от 19.06.2011г. са подписани от купувачите, води до извод за недоказване в процеса на сключването им, съответно недоказване възникване на вземане в полза на цедентите към продавача за връщане на заплатените суми като покупна цена. Прието е, че не е установено волеизявлението на купувачите по предварителния договор за сключването и прекратяването му и изразеното съгласие за връщане на заплатената сума.
По отношение на договора за цесия е прието, че поради неустановяване съществуването на вземане на цедентите към длъжника, те не се легитимират като носители на вземането, поради което цесионерът не установява да го е придобил по деривативния способ. Обобщено е, че липсва доказване на съществуването на вземането на цедентите, липсва и доказване то да е прехвърлено на „Кристал Спрингс“ЕООД. Изложени са допълнителни съображения за липса на предмет на цесията. Анализирана е и невъзможността за приложение на разпоредбата на чл.301 ТЗ по отношение на физическите лица-цеденти. Предвид приетата липса на съгласие е счетена за неприложима и разпоредбата на чл.293 ТЗ. Мотивирано е, че само съобщаването на цесията също не може да установи наличие на вземане, тъй като вземането е субективно право, което подлежи на доказване. Обсъдено е, че наличието на осчетоводяване на цесията в счетоводствата на новия кредитор и на длъжника не може да доведе до извод за съществуване на вземането на „Кристал С.“ към „С. Ски Кънстръкшън” поради липса на първични счетоводни документи, които да установят вземането. Изложени са правни доводи по защитната теза на ищеца за сключване на договора за цесия чрез друг технически способ. Счетено е, че тази защитна теза е неприложима при наведените в исковата молба твърдения – ищецът е твърдял наличие на сключен договор с едновременно отправяне на изявления и постигнато съгласие в писмена форма. Мотивирано е, че приложението на разпоредбите на чл.13 и чл.14 ЗЗД би могло да се обсъжда, ако в исковата молба са били изложени твърдения за сключване чрез отправяне на насрещни волеизявления, каквито не са наведени. Изложени са и съображения, че автентичността на подписите би могла да се установи с други доказателства, при наличие на съвкупност от доказателства и анализът им. Отчетено е, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които да се извърши такава съпоставка.
Искането за допускане на обжалването поради твърдяната очевидна неправилност – на основанието по чл.280,ал.2,предл.последно ГПК е неоснователно. Предпоставките за допускане до касация на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК не са тъждествени на очевидната неправилност, нито последната е идентична на отменителните касационни основания по чл. 281,т.3 ГПК, както считат касаторът. Тя не се състои и в оспорването от страната на фактическите и правни изводи на въззивния състав. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е очевидна при техния прочит, а не да предпоставя проверка и анализ на доказателствата и преценка, дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото.
Не може да обоснове очевидна неправилност оплакването на касатора по изложените от САС съображения, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет. За действителността на договора съдилищата следят служебно, а в конкретния случай изводите на САС по този въпрос са изложени само като допълнителни съображения извън решаващите изводи за недоказване на съществуването на вземането на цедентите и неустановяване на волята им за сключване на договор за цесия.
Несъгласието на касатора с подробните правни аргументи на САС по въпроса за доказване авторството на оспорените от ответниците-физически лица писмени доказателства не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване при предпоставката на чл.280,ал.2, изр.последно ГПК.
Първият и четвъртият въпрос от изложението /относно възможността договорът за цесия и уведомяването на длъжника да се установят в процеса с косвени доказателства/ са хипотетични и не са обсъждани от въззивната инстанция. Те са предпоставени от теза на касатора за наличие на „други косвени доказателства” /извън отразяването на прехвърлянето на вземането в счетоводството на новия кредитор и длъжника/ каквито по делото няма и които САС не би могъл да вземе предвид и обсъди. Въпрос, който не е обусловил изхода на спора не може да изпълни ролята на обща предпоставка за допускане на обжалването.
Въпросът за доказателствената стойност на счетоводното записване на преминаването на вземането към новия кредитор в счетоводството на длъжника /втория въпрос/ не покрива общия селективен критерий, тъй като от значение за изхода на спора са изложените от САС решаващи правни доводи, дали по делото е доказано съгласието на цедентите за цедиране на вземането и приетия за установен факт за липса на доказателства за изразена от купувачите по предварителния договор воля за прехвърляне на вземането на ищеца. Въззивната инстанция е приела, че значимият за спора въпрос е дали е удостоверено в процеса съгласието на цедента за цедиране на вземането, което касаторът презумира с факта на осчетоводяването на договора от лица, различни от прехвърлителя.
Третият въпрос /дали уведомяването на длъжника може да бъде доказателство за съществуването на договора за цесия/ също е хипотетичен, тъй като по делото не е установено че уведомлението по чл.99,ал.3 ЗЗД изхожда от прехвърлителя, т.е. обективира косвено неговото съгласие да цедира вземането си на ищеца.
Въззивната инстанция не е приела за установено в процеса и заложеното твърдение в петия въпрос – за извършено плащане от купувачите по предварителния договор, поради което въпросът отново е хипотетичен, а не обуславящ изхода на спора. Правно неиздържана е и тезата на касатора, че съществените елементи на окончателния договор за прехвърляне на имот могат да намерят отражение при осчетоводяване и издаване на фактура, включване в дневник за продажби и справка декларация и внасяне на дължимия ДДС от продавача, за да могат да бъдат ценени като „конклудентни“ действия за сключване на предварителния договор.
При неочертаване по надлежния ред на значимия за изхода на спора правен въпрос, безпредметно е обсъждането на въведените от касатора допълнителни предпоставки. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, съгласно ТР №1/19.02.2010г. ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Разноски на насрещната страна не се присъждат, тъй като ответниците – физически лица не са сезирали съда с искане и с представяне на доказателства за извършването им.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2168 от 24.10.2017г. по т.д.№ 3982/2015г. на САС, ТО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: