О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 15.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 2722 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК
Образувано е по касационната жалба на С.”Т. дружество Р.” срещу Решение № 212 от 12.07.2017 год. по т.д.№ 279/2017 год. на Пловдивски апелативен съд, т.о. 3 с-в.
Въззивното решение е постановено по жалбата на С.”Т. дружество Р.” срещу Решение № 123 от 06.03.2017 год. по т.д.№ 276/2016 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е бил уважен предявеният от А. А. Б., Д. Ф. Ч., Й. Г. Ч., Н. Я. П., Н. Г. К. и Н. И. К. иск с правно основание чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението на общото събрание (ОС) на сдружението, проведено на 15.12.2015 год.
Като е счел първоинстанционният акт на ПдОС за обоснован и законосъобразен, съставът на П. го е потвърдил.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК С.”Т. дружество Р.”, чрез процесуалния си представител се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ За валидното възникване на членствено правоотношение със С. достатъчно ли е да бъдат извършени предвидените в Устава му действия – подаване на заявление и вписване в книгата на членовете и следва ли Общото събрание на С. да взема решение за приемането на тези нови членове, при условие, че вземането на решение по този въпрос е от изключителната компетентност на този орган на сдружението? 2./ Предвиденият в Устав на С. облекчен ред за приемане на нови членове на Ю. – с подаване на заявление и вписване в книгата на членовете, дерогира ли вземането на Решение по реда на чл.25 ал.1 т.4 ЗЮЛНЦ, при положение, че Устава изрично е запазил компетентността на Общото събрание на С. по този въпрос?; 3./ Независимо от предвидения облекчен ред за приемане на нови членове, следва ли Общото събрание на С. да взема нарочно решение за приемането им като такива, предвид това, че Устава на С. е предвидил такова правомощие единствено на този орган на управление на Ю.?”
Позоваването е на противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, без те да бъдат конкретизирани. Касаторът счита, че произнасянето по посочените въпроси би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото, съобразно критериите на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касация А. А. Б., Д. Ф. Ч., Й. Г. Ч., Н. Я. П., Н. Г. К. и Н. И. К., чрез нарочен писмен отговор на изложението представен по делото по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК са изразили становище, че следва да бъде допуснато касационно обжалване за произнасяне по посочените въпроси. В представен в същия срок отговор на касационната жалба, изразяват становище, че тя е неоснователна. Няма искане за присъждане на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Становището на настоящия съдебен състав е, че по отношение на посочените въпроси не са налице изискванията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.
Приложното поле на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице предвид липсата на позоваване на конкретна задължителна съдебна практика, съобразно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Не са налице и предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на посочените въпроси поради следното:
Искът на Б., Ч., П., К. и К. се основава на твърдението, че оспореното общо събрание на С. е нередовно свикано, проведено е при липсващ кворум, при липса или неясно мнозинство при вземане на решения и материална незаконосъобразност на приетите решение.
Основното възражение на ответното сдружение-касатор е, за липса на активна легитимация на ищците, поради това, че не са приети за членове на С. с решения на общото събрание. Оспорил е и твърденията за нередовно свикване и провеждане на общото събрание.
Първоинстанционният съд е приел, че членството за ищците е възникнало по реда и на основание чл.11 от Устава на сдружението и искът им е предявен в срок. Приел е за нередовно свикано оспореното общо събрание, поради което е отменил решенията му, приети на 15.12.2015 год.
За да потвърди решенията на ПдОС, съставът на П. също е приел, че искът е предявен в срок; свикването на ОС е нередовно, а приетите решения – незаконосъобразни. По възражението за активната легитимация на ищците е приел, че то е неоснователно, независимо от липсата на нарочни решения на ОС за приемането им, каквото е изискването на чл.4 от Устава. Неоснователността произтича от обстоятелството, че в чл.11 от същия Устав е предвиден и друг способ за възникване на членството – с подаване на заявление и вписване в книгата на членовете и за ищците то е възникнало по този ред. Като допълнителен аргумент е посочил факта, че в представени от самия ответник, заверени от него копия на ведомости за събиране на членски внос ищците са посочени като членове на С. в годините предхождащи провеждане на общото събрание и липсват не само доказателства, но и твърдения на ответника за прекратяване на членството им.
Посочените от касатора С.”Т. дружество Р.” въпроси всъщност са за тълкуване на собствения му Устав и дали е налице колизия между разпоредбите на чл.4 ал.3 т.4 от Устава на и на чл.11 от същия. Чл.4 регламентира правомощията на Общото събрание и ал.3 т.4 включва в тези правомощия приемането и изключването на членове. Чл.11 регламентира възникването на членство и изрично сочи, че за физическо лице то възниква със заявление и вписване в книгата на членовете.
Законът (ЗЮЛНЦ) не въвежда изискване са единствен способ за възникване на членство и в правомощията на всяко сдружение е да предвиди един или няколко способа за това. Дори между способите да би била налице колизия (съдебният състав счита, че в случая такава не е налице), то това би било основание за промяна на Устава, но не и за оспорване на членство, възникнало по някой от предвидените способи.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че няма как да се твърди кворум за провеждане и мнозинство за вземане на решенията, без да се проведе положително доказване, че кворумът е формиран от лица, приети по реда на чл.4 ал.3 т.4 от Устава и с гласовете на такива членове е формирано мнозинството, в случай, че се оспорва втория способ за възникване на членство.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 212 от 12.07.2017 год. по т.д.№ 279/2017 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.