1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 18.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2613 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 104 от 01.06.2015г. по в.т..д.№ 93/2015г. на Добричкия ОС, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 403/2014г. на РС Добрич касаторът е осъден да заплати на Ст.Н.“Е., [населено място] сумата 10 460.40лв. /разликата до общия размер на вземане от 11 460.40лв., при уважен с влязло в сила решение частичен иск за 1 000лв./, представляваща обезщетение за пълно неизпълнение на договор от 18.04.2012г. за доставка на обувки по спецификация № 1/18.04.2012г. и фактура № 447/09.05.2012г. Предмет на касационната жалба е и същото решение, с което е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност /при уважаване на иска на Ст.Н.“О./ насрещен иска за връщане на стоката-предмет на договора-324 броя дамски обувки.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че договорът за доставка не е развален с уважаването на предявения частичен иск /гр.д.№ 4445/2012г. на РС Добрич/. Излага доводи за неправилност на мотивите на окръжния съд за настъпила преклузия по отношение на възраженията му: че ищецът-купувач не е изпълнил задължението си по чл.194 ЗЗД –да прегледа стоката и не е възразил своевременно срещу качеството й; че не са установени в процеса твърдяните от ищеца дефекти; че не са представени доказателства за относно рекламацията на стоката от третото лице, на което ищецът е продал обувките. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по процесуалноправни въпроси: Решението по частичния иск формира ли сила на пресъдено нещо и за останалата част от вземането; ползват ли се със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти по частичния иск като общи факти и по иска за останалата част от вземането; формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск, преклудира ли възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право, претендирано в пълния му размер в отделно производство. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с решението по гр.д.№ 635/2009г. на 4 г.о. и с решението по т.д.№ 140/2012г. на 2 т.о.
В писмен отговор ищецът оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че с приложеното решение по гр.д.№ 4445/2912г. на РС Добрич е уважен иск, предявен като частичен за сумата 1 000лв. от вземане в общ размер 11 406.40лв., платена цена по договор за доставка, и че в това производство твърденията на ищеца са били за пълно неизпълнение на задълженията на ответника-продавач-предадените обувки са били с недостатъци, правещи ги негодни за продажба в търговската мрежа. Съобразила е, че основание на настоящия иск е пълното неизпълнение на задълженията на продавача като претенцията е за разликата над уважения частичен иск до пълния размер на вземането. Мотивирала е извод за неправилност на първоинстанционното решение поради незачитане на силата на пресъдено нещо, формирана с влизане на решението по частичния иск. Обосновала е, че установените с решението по частичния иск общи правопораждащи спорното право факти се ползват със сила на пресъдено нещо, а в случая включените в основанието на уважения частичен и предявения настоящ иск са сключването на договора за доставка, плащане на цената по фактурата, рекламацията на търговеца, на когото ищецът е продал обувките и пълното неизпълнение на [фирма]. Решаващият за изхода на спора правен аргумент е, че възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право са преклудирани, преклудирани са и доводите му за недоказаност на неговото неизпълнение. Посочено е, че ответникът може да докаже, че не дължи горницата, над присъдената с решението по частичния иск. По насрещния иск по чл.88 ЗЗД /който е предмет на касационната жалба, но правен въпрос във връзка с решението по него отсъства в изложението/ въззивната инстанция е приела, че в приключилото производство по гр.д.№ 4445/12г. ищецът не се е позовавал на разваляне на договора, напротив изрично е заявил, в исковата молба, че има интерес от запазване на договорната връзка, тъй като договорът е рамков с обща цена около 100 000 евро, не е предлагал връщане на вещта, не са били ангажирани доказателства за отправено волеизявление за разваляне.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставените въпроси произтича от обстоятелството, че въззивната инстанция не е разпростряла силата на пресъдено нещо по отношение на непредявената с частичния иск разлика до пълния размер на вземането, не е разширила обхвата на силата на пресъдено нещо извън спорното материално право по частичния иск. Решаващите изводи са основани на времевия обхват на силата на пресъдено нещо по отношение на спорното право-че с приключване на производството по частичния иск са преклудирани фактите, въз основа на които ответникът е могъл да възрази срещу съществуването на вземането на ищеца, на преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по отношение на възраженията за неизпълнение на задълженията на ищеца по чл.194 ЗЗД и загубата на правата му срещу продавача за продадена вещ с недостатъци, за недоказаност наличието на неостатъци и неустановяване рекламацията на крайния получател, комуто [фирма] е доставил обувките. Поради това отсъства твърдяното от касатора противоречие с цитираните решения на ВКС. Същевременно в решението по т.д.№ 2618/2914г. на І т.о. е даден принципния отговор, че всеки факт, от който може да се изведе искане за установяване, че към деня на приключване на устните състезания, съдебно признатото право не е съществувало в полза на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално правоотношение, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. В същия смисъл е и отговора на правния въпрос по отношение на преклудиращото действие спрямо фактите, непредявени и незаявени от ответника, даден в Решението по т.д.№ 4619/2013г. на ІІ т.о-преклудира се всеки факт, въз основа на който ответникът е могъл да предяви възражение в приключилия с влязло в сила решение процес, в който е признато, че правото на ищеца съществува.
По насрещния иск правни въпроси не са формулирани, от което следва невъзможността за допускане на обжалването по отношение на тази част от решението.
С оглед изхода на производството касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна разноски по приложения договор за правна защита и съдействие от 24.08.2015г., в който е отразено плащането на договореното в размер на 1 000лв. възнаграждение в брой, като списък по чл.80 ГПК не е приложен.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 104 от 01.06.2015г. по в.т..д.№ 93/2015г. на Добричкия ОС.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 000лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: