1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 27.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1127 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, във вр. с чл.407,ал.1 ГПК, образувано по частна жалба на М. М. М. против разпореждане от 16.10.2014г. по в.гр.д.№ 2085/2014г. на САС, ГО, 8 състав, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на ищеца С. [фирма], въз основа на невлязлото в сила осъдително решение № 1854/09.10.2014г. на апелативния съд по същото дело, с което М. М. е осъден да заплати на дружеството сумата 21 527.20лв.
С частната жалба се иска обезсилване на разпореждането като недопустимо-постановено извън компетентността на въззивната инстанцията, която не е имала право да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист, тъй като оправомощен да издаде такъв, включително и по невлязлото в сила решение, е първоинстанционният съд, съгласно правилото на чл.405,ал.2 и ал.6 във вр. с чл.406 ГПК. На второ място са изложени съображения за погасяване на задължението, за което е издаден изпълнителният лист. Претендира се заплащане на разноски за производството.
В писмен отговор [фирма] счита жалбата за основателна с позоваване на разпоредбата на чл.270,ал.4 ГПК, както и че М. няма правен интерес да обжалва разпореждането, след като твърди, че доброволно е изпълнил задължението си, което е станало след издаването на изпълнителния лист. Претендира заплащане на разноски за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната жалба е неоснователна.
Разпореждането на въззивната инстанция не е недопустимо поради липса на родова компетентност. Изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение, чието незабавно изпълнение е предвидено в закона /чл.404,т.1,предл.трето ГПК/, от което произтича компетентността /чл.405,ал.2, предл.трето ГПК/ именно на въззивната инстанция да се произнесе по молбата по чл.405,ал.1 ГПК. В този смисъл е трайно установената съдебна практика на гражданска и търговска колегия на ВКС /Определение № 8 от 04.01.2013г.по ч.гр.д.№ 544/2012г. на ІІ г.о. Определение № 513/10.10.2011г. по ч.гр.д.4102011г. на ІІІг.о., Определение № 491 от 26.06.2014г. по ч.гр.д.№ 3782/2014г. на ІV г.о., Определение № 381/19.05.2011г. по ч.т.д. № 986/2011г.на ІІт.о. Определение № 1163/28.12.2012г. по ч.т.д.№ 722/2012г. на ІІ т.о./. Съществен аргумент е и разпоредбата на чл.405, ал.6 ГПК, предвиждаща разглеждането /т.е. произнасянето/ по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на актовете по чл.404,т.1 ГПК от съдия в съответния съд.
Доводите за погасяване на задължението след издаването на изпълнителния лист жалбоподателят следва да изложи в изпълнителното производство /чл.433,ал.1,т.1 ГПК/, а плащането на сумата по изпълнителния лист има за последица не обезсилване на изпълнителния лист, а прекратяване на изпълнението.
Оставянето без уважение на частната жалба обуславя отговорността на жалбоподателя за разноски, поискани и доказани от насрещната страната в размер на сумата 200лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 01.04.2015г. в който е отразено плащането на договореното възнаграждение в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Разпореждането от 16.10.2014г. по в.гр.д.№ 2085/2014г. на САС, ГО, 8 състав.
Осъжда М. М. М. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 200 лв./двеста лева/ разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.