3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 19.08.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 25 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Х. З.-Р. срещу тази част от Решение № 212 от 29.07.2015 год. по т.д.№ 144/2015 год. на Великотърновския апелативен съд с която е приел за неоснователна жалбата и срещу Решение № 22/05.03.2015 год. по т.д.№ 135/2014 год. на Великотърновския окръжен съд. С него е бил уважен до размера на 49998.28 лв., предявеният по реда на чл.422 ал.1 вр.чл.417 т.2 ГПК иск на [фирма] срещу Е. Р.. В частта с която ВТАС, произнасяйки се по жалбата на [фирма] срещу първоинстанционния акт с който искът е отхвърлен за размера над посочената сума и до 77134.11 лв., като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
Предмет на иска е установяване съществуването на задължения, произтичащи от просрочено задължение по договор за банков кредит за сумата 50000 лв., сключен на 03.08.2009 год. между кредитополучателя В. Р. и [фирма] по който на 24.08.2010 год. с Анекс № 3 Е. Р. е встъпила като съдлъжник. По реда и на основание чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя В. Р., [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е той, както и срещу Е. Р.. Искът по чл.422 ал.1 ГПК е предявен срещу нея, поради обстоятелството, че само тя е депозирала възражение по чл.414 ал.1 ГПК.
Ответницата е оспорила задължението си, като се е позовала на липса на съгласие за встъпване в задълженията по договора, тъй като Анекс № 3 не е подписан от нея, както и че по отношение на нея не е настъпила предсрочната изискуемост, доколкото не е получила уведомлението на банката по чл.60 ал.2 ЗКИ.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен до посочения размер, поради това, че съгласно графическата експертиза Р. е подписала Анекс № 3, но не и Анекс № 4, както и, че е получила обявлението за предсрочна изискуемост.
Въззивният съд също е приел, че Е. Р. е била уведомена за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в момент, предхождащ депозирането на заявлението за иницииране на заповедно производство. Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, вкл.графическата и счетоводната експертизи, ВТАС също е установил, че задължението е в посочения размер.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
В Молба с вх.№ 4736/17.11.2015 год., депозирано в изпълнение на указанията от 09.10.2015 год. на администриращия съд за представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, въвеждането на основанията по чл.280 ал.1 ГПК е бланкетно. В молбата/изложение се съдържа общото твърдение, за противоречие с практиката на ВКС. Представени са Решение № 174/2013 по г.д.№ 1992/2013 год. на ІІ г.о. на ВКС; Решение № 173/2012 по гр.д.№ 668/2011 год. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 256/2011 год. по гр.д.№ 757/2010 год. на ІV г.о. и Решение № 116/2013 по гр.д.№ 745/2012 год. на ІV г.о. на ВКС.
Правен въпрос, съобразен с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС липсва. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е този въпрос, който е от значение за решаването на конкретния спор и от който зависи изходът на конкретното дело. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос би следвало да е обуславил крайните му изводи, материализирани с решението, което се обжалва и именно произнасянето по правния въпрос да е в противоречие с правните въпроси по които е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Правните въпроси по които се е произнесъл ВКС с решенията на които се позовава касаторът са относно: последиците от непредставяне оригинал на завещание; правното значение на заверката от адвокат на препис от частен документ; правомощията на гражданския съд за установяване на престъпно обстоятелство по реда на чл.97 ал.4 ГПК (отм.) и по прилагането на чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Нито един от тези правни въпроси няма отношение към настоящия спор.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация не е поискал присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 212 от 29.07.2015 год. по т.д.№ 144/2015 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.