О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
С., 24.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и триадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 1408 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ против Решение № 289 от 09.11.2012 по въззивно търговско дело № 394/2012г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено Решение № 453 /22.03.2012г. по т.д.№ 1573/2011г. на ОС Варна.
С решението на окръжния съд е прието за установено, на основание чл.124 ГПК, че ищецът [фирма], [населено място] не дължи на [фирма] сумата от 25 999лв., начислена като стойност на потребена, неотчетена и незаплатена електрическа енергия по договор за продажба на електроенергия и корекция на сметки от 19.05.2011г. за периода 20.08.2010г. до 14.02.2011г. за обект, находящ се в [населено място], В. област, клиентски № [ЕГН], за която е издадено дебитно известие от 26.05.2011г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и постановяване на друго за отхвърляне на иска с присъждане на разноските по делото. Посочва се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.1 във връзка с чл.37, т.7 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по правната природа на корекционните процедури, като е приел наличие на основание за освобождаване на абоната от отговорност-чл.83,ал.1 ЗЗД, в случаите на установен нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за търговско измерване и е споделил съдебната практика, че тези процедури имат характер на санкция за потребителите. Касаторът аргументира становище, че тази практика следва да бъде променена и поддържа, че е необходимо да бъде дадено ново разрешение по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.104а ЗЕ, защото: корекционните процедури нямат санкционен характер; те не са претенция за обезщетение, а претенция за реално изпълнение; идеята са съществуването им е в намиране на баланса между интересите на отделния потребител, ползващ неотчетена енергия и този на коректните потребители и създадената съдебна практика създава условия за дискриминация спрямо потребителите, чиито уреди отчитат реалното потребление и спрямо електроразпределителните дружества; корекционните процедури са обичайна практика за уреждане на отношенията между купувач и продавач в случаите на неточност в измерването; те са форма на фикционно и индиректно измерване на доставена електроенергия, установена в договора и обичая и чрез одобрена от ДКЕВР методология. Касаторът счита, че е налице обществена необходимост от ангажиране на потребителя в активни действия, които биха способствали опазването на измервателните уреди от неправомерни манипулации, извършвани от недобросъвестни лица. Позовава се на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира се заплащането на разноските.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба. Претендира се заплащането на разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е допустима с оглед разпоредбите на чл.280, чл.283 и 284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционото решение за отхвърлянето на иска, Варненският АС е приел, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на чл.97,ал.1,т.10 Закона за енергетиката и за процесния период правоотношенията се регулират от приетите на основание чл.98а ЗЕ и утвърдени от ДКЕВР Общи условия, които са задължителни за потребителя. Посочил е, че в чл.37 от ОУ са изброени конкретните хипотези, а в чл.38 ОУ, начинът на изчисляване на корекциите, за да се избегне неоснователното обогатяване в резултат на установено неточно отчитане на уредите за измерване и това е вид договорна отговорност, при която са определени редът и начинът на обезщетение. Въз основа на анализа на събраните доказателства е приел за установено, че протоколът за техническа проверка е подписан за ищцовото дружество, от лице, за което няма данни да е бил упълномощено, а средството за търговско измерване е било в трафопост- собственост на разпределителното дружество, а ищецът няма достъп до него. Посочил е, че именно разпределителното дружество е било задължено да осигури защитата на СТЕ от неправомерен достъп и да го поддържа в изправност. Мотивирал е, че ищецът следва изцяло да бъде освободен от отговорност за плащане на основание разпоредбата на чл.83,ал.1 ЗЗД, тъй като ответникът, респ.неговият съконтрахент [фирма] не е създал достатъчно надлежни гаранции за предотвратяване неправомерното въздействие върху електромерите, не е осъществявал достатъчен контрол върху собствените служители, няма разработен софтуер за своевременно откриване на отклонения от точното отчитане. Изложил е и допълнително съображение за основателност на предявения отрицателен установителен иск- несъобразяване на протокола за техническа проверка с изискванията на чл.61 ОУ на ДПЕЕЕМ, обосноваващо непротивопоставимостта му на ищеца.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Представеното изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не съдържа ясно формулиран правен въпрос, а съставлява аргументация за необходимостта създадената съдебна практика по въпроса за корекционните процедури да бъде преодоляна. В този смисъл не е обоснована общата предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Наред с това посочените в приложението към касационната жалба принципни виждания на касатора във връзка с характера на корекционните процедури нямат относимост към обуславящите изхода на делото изводи на въззивния съд. Искът е уважен не защото е споделено поддържаното в съдебната практика разбиране за санкционния характер на възможността да бъде извършена едностранна корекция на сметки за минал период. При аргументиран извод, че разпоредбите на чл.37-39 ОУ валидно обвързват ищеца като потребител на ел. енергия и представляват форма на обезщетение и начин за разпределяне на риска при неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване, въззивният съд е мотивирал, че ответникът не е доказал осъществяването на отразените в протокола факти, пораждащи правото му да коригира вече изготвената сметка за доставената и ползвана електроенергия и че за настъпилите поради обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, вреди потребителят следва да бъде освободен от отговорност на основание чл.83,ал.1 ЗЗД.
При липса на формулиран въпрос имащ характера правен, не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване и обсъждането на посоченото допълнително основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е безпредметно.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за настоящото производство-сумата 1 029.97лв. по договора за правна защита и съдействие от 04.01.2013г., в който е отразено плащането на договореното възнаграждение в брой.
По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, Първо т.о:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 289 от 09.11.2012 по въззивно търговско дело № 394/2012г. на Апелативен съд В..
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 029.97лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.