1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
С., 28.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4382 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответниците Г. Д. чрез особения представител по чл.47,ал.6 ГПК адв.В.В. и Н. Д. чрез особения представител по чл.48,ал.2 ГПК адв.Н.Д. срещу Решение № 1240 от 20.06.2013г. по в.гр.д.№ 1674/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, е постановено друго, с което ответниците са осъдени на заплатят на [фирма], на основание чл.55,ал.1, предл.трето ЗЗД, сумата 185 517.96лв.-платена цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.04.2007г., и на основание чл.92 ЗЗД сумата 55 655.39лв.-неустойка по чл.12 от същия договор, ведно със законната лихва върху сумите от 26.07.2010г.-предявяването на иска до окончателното плащане. Частта от решението за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърляне на исковете за разликата до пълния предявен размер не е предмет на касационните жалби и е влязло в сила.
С касационните жалби /които, както и изложенията по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са със сходно съдържание/ се иска отмяна на решението като неправилно на основанията в чл.281, т.3 ГПК и постановяване на друго за отхвърлянето на исковете.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК двамата касатори формулират следните въпроси: налице ли са основания за произнасяне от съда по пълния размер на исковата претенция в случаите, когато с исковата молба е предявен частичен иск. Посочената допълнителна предпоставка е т.1 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Твърдението е, че исковете са били предявени като частични, а са разгледани и уважени от въззивния съд за цялото вземане в нарушение на диспозитивното начало. Поставен е въпросът свързан с възможността за разваляне на договор, когато волеизявлението за разваляне не е достигнало до знанието на страната, към която е отправено и без да са положени достатъчно усилия за уведомяването й; и налице ли е разваляне при връчване на исковата молба на особен представител на ответника. Твърдението е, че ищецът е следвало до осигури връчването на нотариалната покана по реда на чл.592,вр. с чл.47 ГПК чрез залепване. Поддържаната допълнителна предпоставка е по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Без да се поставя правен въпрос, а с твърдение за неправилност на решението, се посочва, че е нарушена разпоредбата на чл.59 ЗЗД, тъй като по делото не било установено, че плащането на сумата 10 000лв. като част от цената от В. А.-управител на [фирма], е извършено за сметка на дружеството –купувач.
В депозираното от Н. Д. изложение е поставен и въпросът свързан с процесуалното задължение на съда да установи правилно фактите и да основе решението си върху приетата за установена фактическа обстановка, като твърдението е, че е игнорирано възражението на Н. Д., че тя изобщо не е уведомявана за намерението на купувача да развали договора- нотариалната покана не е отправяна до нея. Иска се допускане до касационно обжалване и по въпроса „относно приложението на чл.87 ЗЗД за едностранно разваляне на предварителен договор, разрешаван противоречиво от съдилищата”. Допълнителната предпоставка се обосновава с противоречие на обжалваното решение с първоинстанционното, както и с Решение на АС Бургас и АС Варна, за които няма данни да са влезли в сила.
В писмен отговор ищецът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационните жалби.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.55,ал.1, предл. трето ЗЗД за връщане на сумата 185 640лв.-платена цена от ищеца-купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.04.2007г. и за заплащане на договорна неустойка по чл.12 в размер 55 692лв., който договор дружеството развалило поради неизпълнение задълженията на продавачите в срок да прехвърлят собствеността върху имота. Прието е за установено изпълнението на задълженията на купувача да заплати изискуемите първа и втора вноска от цената /с несъществена разлика от 122.04лв. в по-малко/. За платена е счетена и сумата 10 000лв., постъпила по сметката на ответника Г. Д. чрез превод от сметката на управителя на дружеството. Обсъдено е, че не е установено настъпването изискуемостта на третата и четвъртата вноски от цената, с което е мотивирана изправността на купувача. Констатирано е неизпълнението на задължението на продавачите в крайния уговорен срок-01.07.2008г. да е издадено разрешение за ползване на имота, съответно неизпълнението на задължението им в този срок да бъде извършено прехвърлянето му. Прието е, че изпратената до ответника /действал при сключване на договора като пълномощник на съпругата си Н. Д./ нотариална покана от 11.06.2010г., с която е бил даден двуседмичен срок за изпълнение на задълженията на продавачите с предупреждение, че с изтичането му купувачът счита договора за прекратен, не е била връчена, тъй като с подписът си домоуправителят е удостоверил, че Г. Д. е напуснал адреса преди повече от пет години. Въззивният съд е изложил подробни съображения, споделяйки трайно установената съдебна практика / Решение № 286 /96 по гр.д.№ 1294/95 на ВС, П. г.о, Решение № 203/12 по т.д.№ 116/2011г. на Второ т.о./, че в исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, имплицитно се съдържа и волеизявлението за развалянето му поради неизпълнението на насрещната страна. Мотивирано е, че за настъпването на правните последици на развалянето, е необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник, като без значение е дали то е направено преди подаването на исковата молба или е заявено в нея. Прието е, че с получаването на препис от исковата молба от представителите им, ответниците се считат уведомени за волеизявлението и до приключване на устните състезания доказателства за изпълнението на задълженията им на продавачи не са представени, с което е мотивиран изводът за основателност на предявените искове.
Жалбите са депозирани в срок, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Пълномощниците на ответниците – назначени от съда особени представители, очевидно не са констатирали, че първоначално предявените пред районния съд като частични искове са изменени с молба от 30.08.2010г., и с определение от 06.10.2010г. СРС е допуснал увеличение на размера им, съответно на 185 640лв. и 55 692лв., което е обусловило и пренасянето на спора за разглеждане от СГС, поради което не съществува вероятност решението да е недопустимо като постановено по непредявен, с оглед на цената, иск.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса за последиците ако страната, която се позовава на разваляне на договора, не е положила необходимите усилия изявлението й да достигне до насрещната, съответно по въпроса относно неизпращане на нотариална покана до ответницата. Това са твърдения, заявени едва в касационните жалби и изложението, а и нотариалната покана не е изявлението, прието от въззивния съд като обективиращо волята за разваляне на договора. САС е изложил изрични аргументи, че без значение, с оглед правните последици на изявлението за разваляне, е дали то е отправено преди завеждането на иска, или се съдържа в исковата молба.
В изложенията по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се държи сметка за разликата между призоваване и представителство от особен представител. Ответниците се считат призовани и уведомени за образуваното срещу тях дело съответно с изтичането на срока за получаване на книжата / чл.47,ал.5 ГПК/ и неявяването в съда за получаване на преписи от исковата молба /чл.48,ал.2 ГПК/. С оглед на това изключено е допускането на касационното обжалване по въпроса за връчването на исковата молба, съдържаща изявление за разваляне на договора на назначените особени представители.
Не следва касационното обжалване да се допуска по въпроса за задължението на въззивния съд да установи фактите и да основе решението си върху приетите за доказани. Освен че е бланкетно твърдение за допуснати процесуални нарушения-основание за касационно обжалване, а не за допускане на обжалването, касаторът дори не посочва кои са неправилно възприетите факти по спора.
Поради липса на въпрос и то правен, не следва обжалването да се допуска по твърдението за неустановяване плащането на сумата от 10 000лв. „ при иск по чл.59 ЗЗД“ и „по приложението на чл.87,ал.1 ЗЗД“
Разноски за настоящото производство не се присъждат на ответника по касационната жалба, тъй като съдът не е сезиран с такова искане и доказателства за извършването им не са представени.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1240 от 20.06.2013г. по в.гр.д.№ 1674/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.