1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
С., 26.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4476 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] и по касационна жалба на ищците М. К и С. К, граждани на И. срещу Решение № 33 от 02.04.2013г. по в.т.д.№ 58/2013г. на АС Бургас, с което е потвърдено решението по т.д.№ 543/2011г. на ОС Бургас за осъждане дружеството да заплати сумата 72 000 евро-платена цена по развален предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот и за отхвърляне на иска за заплащането на 19 387.50 евро-обезщетение за пропуснати ползи в размер на уговорения в чл.10.2 гарантиран наем от 5.5% годишно върху цената на имота за периода 30.04.2008г.-30.04.2011г.
С касационната жалба на ищците се иска отмяна поради неправилност на решението в частта за отхвърлянето на иска по чл.82, изр.първо ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и в частта за присъдените разноски по този иск. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /противоречие на обжалваното решение с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС/ и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като материалноправни въпросите: 1/ В случай, че в предварителен договор за строеж и продажба на недвижим имот е налице и клауза за сключване на договор от продавача за отдаването му под наем след изграждането му, при предварително посочена цена, срок на отдаване, дата на влизането му в сила и страни, следва ли да се уважи претенцията за пропуснати ползи; 2/ при наличието на същите уговорки в договор, налице ли е визираната в ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС „предвидимост и сигурност“ за увеличаване на имуществото на ищеца- купувач. 3/ В случай, че в сключения предварителен договор за строеж и продажба на имот изрично е посочено, че след предаването му той ще се ползва от продавача или от посочено от него или свързано с него трето лице под наем, налице ли е изрично изключване на хипотезата за личното му ползване; в този случай има ли невъзможност за увеличаване на имуществото на купувача чрез получаване на гражданските плодове от обекта /предоставянето му за възмездно ползване/, съгласно същото Тълкувателно решение 4/ С оглед на факта, че ищците са чуждестранни лица, граждани и с постоянен адрес в държава –членка на ЕКС, без разрешение за продължително или постоянно пребиваване в България, и поради това са закупили имот с инвестиционна цел, и отдаването му под наем изрично е предвидено в предварителния договор, то изключва ли се хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор; 5/ В случай, че е сключен предварителен договор за строеж и продажба на имот и в него не е включена клауза за сключване на договор за отдаване под наем след изграждането му, но е оповестена публична информация /брошури-източник на оферти, реклами в справочници и каталози, информация на електронната страница на продавача или посредника/ за отдаването му под наем след продажбата му, като са налице и сключени подобни договори с други купувачи, разменена кореспонденция във връзка със сключване на договор за наем и декларации относно получени оферти, то това представлява ли реална възможност за отдаване на обекта под наем по смисъла на цитираното ТР. 6/ При наличието на същите предпоставки за оповестена информация и действия, обективиращи съгласие за отдаване на имота под наем, и в случай, че предварителният договор съдържа клауза за отдаването му под наем при конкретно уговорените параметри /страни, срок, дата на влизане в сила, наемна цена/, следва ли да се уважи претенцията за пропуснати ползи и представляват ли те сигурност за увеличаване на имуществото на купувача; 7/ Посочените във въпрос 5 и 6 писмени документи и общодостъпна информация, представляват ли относими и допустими доказателства, съобразно ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС. В писмен отговор ответникът оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Ответното дружество обжалва решението в частта за уважаване на исковете по чл.55,предл. трето ЗЗД във вр. с чл.87 и чл.88, ал.1 ЗЗД като неправилно. Излага подробни съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.301 ТЗ, на която съдилищата са се позовали, за да обосноват действителността на предварителния договор, като поддържа, че договорът не е търговска сделка, съобразно правилото на чл.318,ал.2 ТЗ. Посочва, че действията по сключване на договора от лице без представителна власт по отношение на дружеството могат да бъдат потвърдени само по реда на чл.42,ал.2 ЗЗД, и тъй като липсва писмено изявление на законния представител на продавача, договорът не е породил правни последици. Позовава се и на липса на доказателства за извършени от ищците плащания по договора в полза на продавача, с оглед на което счита, че не е доказана връзката между обедняване на ищците и обогатяване на ответното дружество. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК /обоснована с приложени решения на ВКС/ и т.3 на чл.280 ГПК са поставени материалноправните въпроси/ : 1/ Намира ли приложение презумпцията на чл.301 ТЗ при сделки, попадащи в хипотезата на чл.318,ал.2 ТЗ-т.е. по отношение на сделки, които законът изрично изключва от категорията „търговски“. Приложима ли е нормата на чл.42,ал.2 ЗЗД за сделки, които са извън приложното поле на търговските сделки; 2/ При положение, че е издадена фактура на трето за спора лице за продажба на процесния имот, може ли да се приеме само въз основа на водена кореспонденция между ищците и третото за спора лице, която не е доведена до знанието на ответника, че последният е узнал за сделката и не се е противопоставил изрично. 3/ Допустимо ли е без да посочи моментът на узнаване на сключената сделка от дружеството, съдът да приложи нормата на чл.301 ТЗ; 4/ Обогатил ли се е ответникът за сметка на ищеца. В писмен отговор ищците оспорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата на дружеството.
Всяка от страните претендира заплащане на разноските по делото, включително и за настоящата инстанция.
За да потвърди извода за основателност на претенцията за връщане на платената от купувачите по предварителния договор цена, апелативният съд е приел, че сключеният договор, съчетаващ елементи на договор за изработка и предварителен договор за продажба на недвижим имот, е валиден: подписан е от купувачите, а от страна на продавача, който тогава е бил правно и организационно обособен в О. – от Д. С., който не е управител, а съдружник в дружеството. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че договорът не носи дата, но на основание чл.14,ал.1 ЗЗД се счита за сключен в момента, в който приемането на предложението от купувачите е достигнало до предложителя, обективирано от последния чрез осребряване на издадения чек за първата вноска от цената на имота на 22.12.2006г. Приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ е обосновано с обстоятелството, че договорът е сключен чрез посредник с търговско наименование „В. И. П. Д“, чийто директор е Д. С., а от представената кореспонденция е видно, че ответникът е бил запознат със сделката, сключена от посредника с ищците, с осъществяваната помежду им размяна на копията от договора, плащанията по него, извършвани чрез посредника, който е потвърдил и получаването на цената. Изводите на въззивния съд са, че продавачът е бил информиран за дейността на посредника по процесния договор, не се е противопоставил на действията без представителна власт, а ги е желал и приел. Мотивирано е, че ищците са изправна страна по договора-заплатили са дължимите вноски от цената по начина, указан от посредника, ответникът е в неизпълнение на задължението си да построи имота в срок до 30.04.2008г. и да го предаде в уговореното състояние на купувачите, договорът е развален законосъобразно, като е отправена покана с предоставен срок за изпълнение, поради което се дължи връщане на получената продажна цена. Искът на ищците по чл.82 ЗЗД, основан на разпоредбата на чл.10.2 от договора, съгласно която, по искане на купувача, продавачът или свързано с него трето лице, посочено от него, ще сключи договор за преотдаване под наем на имота на трети лица от името на купувача, който договор трябва да бъде сключен преди или на датата на предаване, и влиза в сила от тази дата за срок от три години, като ще гарантира на купувача нетна възвращаемост от 5.5% годишно върху цената на договора, е счетен за неоснователен. Мотивирано е, че клаузата не създава за ищците сигурна и реална възможност за получаване на доходи, тъй като реализирането им е поставено в зависимост от няколко несигурни бъдещи събития- искане от страна на самите ищци, което няма как да се презюмира, сключване на договор с трето неизвестно лице-наемател и постигане на наем в посочения размер. Прието е, с позоваване на ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, че претендираното обезщетение няма качество на реалност и сигурност, вредите са хипотетични, реалността им в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото поради договорното неизпълнение не е установена, а логическото предположение за евентуалното увеличение не е достатъчно за да обоснове извода за закономерното му настъпване. Отчетено е, че ищците носят доказателствената тежест за установяване увеличаването на имуществото си чрез реализиране на доходи от имота, но не са доказали, че са пропуснали ползи, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Жалбите са депозирани в срок, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване:
По жалбата на ищците: В изложението не са формулирани въпроси, имащи характер на правни и то такива, които да са обусловили крайния извод на въззивната инстанция за неоснователност на претенцията им за заплащане на обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи поради неизпълнение на задължение за изграждане на обект в уговорения срок. В този смисъл не е обосновано наличието на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Първи, втори, пети и шести въпроси са изцяло фактически, а не правни. Дали това са хипотези, установяващи сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора по смисъла на ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС и „следва ли да се уважи иска за пропуснати ползи“, предполага проверка на правилността на обжалваното решение, която не се извършва във фазата на допускане на касационното обжалване, а в следващата фаза, при обосноваване на основанието да бъде извършена такава. Формулираните въпроси в хипотезата на липса на клауза за отдаване под наем на имота от продавача от името на купувача е изцяло неотносима към правния спор. Нямат връзка с изводите на въззивната инстанция и въпросите, свързани с „изключване хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор“. Въззивната инстанция не е мотивирала, че писмените документи и общодостъпната информация са неотносими и недопустими доказателства, поради което не следва касационното обжалване да бъде допуснато по последния процесуалноправен въпрос. Решаващите съображения на апелативния съд са съобразени със задължителните за него постановки на ТР № 3/2012г. на ОСГТК относно характера на пропуснатите ползи при претендирано обезщетение от неизпълнение на задължение за изграждане на обект. Съществуването на задължителна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК изключва възможността да е налице допълнителното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на което касаторът също се позовава.
По жалбата на другата страна: Първият поставен от ответника материалноправен въпрос се заявява за пръв път като възражение срещу предявения иск в касационната жалба. По правния проблем за приложението на презумпцията на чл.301 от ТЗ при сделки, попадащи в хипотезата на чл.318,ал.2 ТЗ съдилищата не са се произнасяли, тъй като нито в отговора на исковата молба, допълнителния отговор и въззивната жалба, ответникът не е правил възражение, че приложимото правило за потвърждаване действията на сключен от негово име без представителна власт договор, е това на чл. 42,ал.2 ЗЗД. По правен въпрос, който въззивната инстанция не е взела становище, касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото той се явява хипотетичен –нито е обусловил нито е подготвил правните изводи по конкретното дело. Извън горното, правилото на чл.301 ТЗ е приложена по отношение на търговец по договор, с който той е поел като основно задължение да построи обекта, т.е. по търговска за него сделка.
Вторият въпрос е фактологично обусловен, поради което няма характер на правен, а и касаторът не държи сметка за обстоятелството, че въззивната инстанция е мотивирала, позовавайки се на конкретни доказателства, че за водената кореспонденция между ищците и посредника, продавачът е бил уведомен, както и че непротивопоставянето от страна на дружеството на договора, който поддържа, че е сключен от негово име без представителна власт, е обективирано чрез бездействието и при получаване на предупреждението на ищците за разваляне на договора от 19.08.2011г. и изявлението им за разваляне от 02.09.2011г., далеч преди получаването на преписа от исковата молба /декември 2011г./. Поради това е неоснователно и искането за допускане на касационното обжалване по третия поставен материалноправен въпрос. Последният въпрос не е правен, а и независимо от това, съдилищата не са се произнасяли по въпроса за обогатяване за чужда сметка, а по въпроса за връщане на дадено при отпаднало основание.
С оглед изхода на настоящото производство разноски не се следват на никоя от страните.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 33 от 02.04.2013г. по в.т.д.№ 58/2013г. на АС Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.