О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 22.05. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2067 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Пауър Синерджи“АГ, Швейцария, действащ като процесуален субституент на „Пауър Синерджи България“ЕООД срещу Решение 893 от 13.04.2018г. по т.д.№ 4924/2017г. на САС, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 8102/2016г. на СГС, ТО,16 състав. Първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск с правно основание ччл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.44а, ал.1 ЗОЗ, предявен от „Пауър Синерджи“АГ, Швейцария в качеството му на пристъпил към изпълнение заложен кредитор за осъждане на ответника „ОББ“АД да заплати на „Пауър Синерджи България“ЕООД по сметка на депозитаря С. Ширийски сумата 70 006.31лв. наличност по банкова сметка IBAN [банкова сметка] с титуляр „Пауър Синерджи България“ЕООД. С първоинстанционното решение е отхвърлен и евентуалният иск със същата правна квалификация за осъждане на „ОББ“АД да заплати на „Пауър Синерджи“АГ, Швейцария сумата 70 066.31лв., представляваща вземане по същата банкова сметка, върху която му е учреден особен залог, вписан в ЦРОЗ на 09.05.2016г.
В касационната жалба се поддържа довод за неправилност на решението, искане за отмяната му и постановяване на друго за уважаване на предявения главен иск, а в условията на евентуалност – на евентуалния иск. Касаторът счита, че релевантна за спора е непротивопоставимостта на вписан в ЦРОЗ залог върху вземане на невписано в ЦРОЗ обстоятелство – наложен запор върху същото вземане, който не е вписан по реда на чл.12,ал.2 от ЗОЗ, а недобросъвестността на заложния кредитор /знанието на обстоятелството за наложения запор/, е ирелевантна. Поддържаната теза е, че когато едно имущество служи за обезпечение на различни вземания, на вписан в ЦРОЗ залог върху вземане не може да се противопостави невписан по реда на чл.12,ал.2 ЗОЗ запор върху същото вземане и добросъвестността на заложния кредитор – дали знае за наложения, но невписан запор, е ирелевантна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Противопоставимо ли е на трето недобросъвестно лице невписано обстоятелство, ако закон предвижда противопоставимостта да възниква от вписване на обстоятелството в специален регистър. Поддържа се, че не винаги, когато едно обстоятелство е известно на някого, същото му е и противопоставимо, особено, когато в закон е предвидено противопоставимостта да настъпва от вписването му в специален регистър. Поддържа се, че оповестителното действие на вписването /чл.30,ал.1 ЗОЗ/ и противопоставимостта /чл.12 ЗОЗ/ са различни последици от вписването на обстоятелства в ЦРОЗ, а въззивният съд е приел за противопоставимо невписано в ЦРОЗ обстоятелство. Касаторът се позовава на Определение № 27 по гр.д.№ 1734/2014г. на 1 г.о., на Решение № 18 по гр.д.№ 1215/2011г. на 2 г.о. и на Решение № 219 по гр.д.№ 2215/29016г. на 1 г.о.. Без да посочва в какво се състои противоречието на обжалваното решение с посочените актове, поддържа, че тази практика „е релевантна към настоящото дело“, доколкото съдържа отговор на въпроса за действието на вписване на акт в специален публичен регистър – да даде гласност и да осигури противопоставимост на правата. Поддържа се и допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с буквален цитат на т. 4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС без изложени конкретни аргументи.
2/Оповестително или оповестително-защитно е действието на вписването по чл.12,ал.2 ЗОЗ като се твърди, че САС е приел, че вписването на запора има само оповестително действие. Касаторът поддържа, че това вписване има и защитно действие – чрез него се разрешава конкуренция между права на кредитори, когато едно имущество служи за обезпечение на различни вземания. Въведена е допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
3/Релевантна ли е добросъвестността при конкуренция на права, ако правна норма предвижда вписване за противопоставимост на тези права в специален регистър. Касаторът се позовава на Решение № 448 от 30.11.2011г. по гр.д.№ 100/2011г. на 1 г.о. и на цитирана правна теория, а в условията на евентуалност и на хипотезата на т. 3 на чл.280,ал.1 ГПК.
4/Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на решението като постановено в пряко противоречие с разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗОЗ и с оглед неправилния извод, че уреденото от чл.12 ЗОЗ вписване има само оповестително, а не оповестително-защитно действие.
В писмен отговор „ОББ“АД оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за установени изложените в исковата молба факти: че с договор за заем от 26.04.2016 г. между „Пауър Синерджи“АГ, Швейцария като заемодател и „Пауър Синерджи България“ЕООД като заемател е сключен договор за заем за сумата 51 000 евро, която е постъпила по сметката на заемателя на същата дата, със срок на връщане /променен с протокол от 10.05.2016г./ – 5 дни от отправена покана. Безспорно е било, че на 26.04.2016г. за обезпечаване на вземанията на „Пауър Синерджи“АГ по договора за заем е учреден особен залог върху вземанията на заемателя от „ОББ“ в размер на 98 563.91лв. по банкова сметка с IBAN [банкова сметка], вписан в ЦРОЗ по партидата на българското дружество на 09.05.2016г., както и, че с покана, връчена на 16.05.2016г. заемодателят е уведомил заемателя, че иска връщане на сумата в 7 дневен срок. Не е било спорно, че на 25.05.2016г. в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество и, че до ответника на 17.06.2016г. е отправено искане сумата от 98 563.91лв. да бъде преведена по сметка на депозитаря Ширийски поради вписаното пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор по вписания особен залог. За установено е прието и че на 21.03.2016 г. по банковите сметки на българското дружество, открити в „ОББ“, е бил наложен запор в полза на трето лице като обезпечение на иск до размер на сумата 98 563.91лв., за който запор длъжникът„Пауър Синерджи България“ЕООД е бил уведомен на 25.03.2015г. Не е било спорно, че този запор не е вписан по реда на чл.12,ал.2 ЗОЗ.
От правна страна съставът на САС е приел, че запорът на вземане е забрана на длъжника да се разпорежда с вземането, а на трето лице – да плаща на длъжника и по отношение на третото задължено лице се счита наложен от деня на връчване на запорното съобщение. Обосновано е, че независимо от уреденото в чл. 452,ал.1 ГПК действие на запора по отношение на взискателя, в чл.12,ал.2 ЗОЗ е предвидено, че наложеният запор не може да се противопостави на кредитора, в полза на който по реда на този закон е учреден залог върху вземане, ако запорът не е вписан в ЦРОЗ по партидата на залогодателя. Мотивирано е, че вписването на запора в ЦРОЗ има оповестително действие и е поставено като изискване с цел противопоставимост на правата на кредитора, чието вземане е обезпечено със запор, на правата на лицето, вписало особен залог; че целта на вписването е третите лица да са известени за възможното насочване на изпълнение върху вземането на длъжника за удовлетворяване на кредитора; че при оповестителното действие целта е да се огласи факт спрямо третите добросъвестни лица, поради което фактът на знанието за запора е релевантен. Акцентирано е, че след като запорът произвежда действие за длъжника, третото задължено лице и всички останали със съобщаването му на задълженото лице, поставеното в чл.12,ал.2 ЗОЗ изискване е с цел да може тези права да се противопоставят на трети добросъвестни лица. Анализирано е, че добросъвестността е знание на факт и с вписването в регистъра този факт се счита известен на добросъвестните лица, но ако въпреки липсата на вписване, този факт е известен, запорът е противопоставим на лицето, знаещо за наложения запор. След анализ на обстоятелствата, че заложният кредитор е едноличен собственик на капитала на „Пауър Синерджи България“ЕООД и едно и също лице е член на управителния орган на принципала и управител на дъщерното дружество, е изведено, че преди сключването на договора за заем и обезпечаването му с договора за особен залог, кредиторът е знаел за наложения запор. Мотивирано е, че недобросъвестността е от значение за определяне на противопоставимостта на запора, а знанието на факта за налагането му, независимо от невписването му в ЦРОЗ, не създава непротивопоставимост на заложния кредитор и правилото на чл.12,ал.2 не следва да намери приложение. Изложени са и правни аргументи, че запорът е произвел действие и спрямо банката, а заложният кредитор няма преимущество, поради което банката не може да изпълни, превеждайки сумата, принадлежаща на длъжника, по сметката на депозитар с цел изпълнение от заложния кредитор като субституент на материалното право на залогодателя. Изведено е, че банката не може да бъде осъдена да заплати вложена при нея сума при наложен запор от трето лице, противопоставим и на заложния длъжник и на заложния кредитор, като я преведе по сметка на депозитаря, както и че по предявения като евентуален иск заложният кредитор няма право да получи плащане, тъй като не е носител на вземането, а може да се удовлетвори чрез разпределението от депозитаря.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставените въпроси и на основание въведената предпоставка на чл.280,ал.2,предл.последно ГПК, респ. т.3 на чл.280,ал.1 ГПК произтича от съответствието на обжалваното въззивно решение с приетото след постановяването му Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2018г. по тълк.дело № 1/2015г. на ОСГТК, в т.1 от което са дадени разяснения по въпроса за правното действие на вписването на залога в ЦРОЗ. Обобщено е, че до измененията на ЗОЗ ДВ бр.105/2016г, в сила от 30.12.2016г. /приложимата за спора редакция на закона/ вписването не е елемент от фактическия състав на особения залог и се ползва с оповестително действие спрямо третите добросъвестни лица относно вписаните обстоятелства и именно оповестителното действие стои в основата на противопоствимостта на вписаните обстоятелства на третите добросъвестни лица /това лице, което не знае за обстоятелството, подлежащо на вписване преди вписването му/. Изрично е подчертано, че субективните предели на действието на вписването в ЦРОЗ обхваща само добросъвестните лица и не се разпростира по отношение на недобросъвестните /тези които знаят за невписаното обстоятелство/. Спрямо последните с оглед знанието им, подлежащото на вписване обстоятелство е противопоставимо и без да е вписано.
Тези принципни постановки са изцяло приложими и по отношение на предвиденото в чл.12,ал.2 вписване на запора в ЦРОЗ с цел противопоставимост на правата, обезпечени със запор върху вземане, на правата на кредитора, в чиято полза по реда на ЗОЗ е учреден и вписан залог върху същото вземане. Всички поставени от касатора въпроси намират отговор в цитираното тълкувателно решение и изложените от САС правни доводи за оповестителното действие на вписванията по чл.12,ал.2 ЗОЗ, конкретно на наложения запор и за противопоставимостта на невписания в ЦРОЗ запор на недобросъвестния заложен кредитор, който знае за запора, са изцяло в синхрон с него. От това произтича и неоснователността на искането на касатора, който не оспорва своята недобросъвестност /знанието за наложения запор преди учредяването и вписването на особения залог върху същото вземане/ за допускане на касационното обжалване, включително и на поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивния акт .
Касаторът следва да заплати на насрещната поискани поисканите в отговора на касационната жалба разноски за изготвянето му от юрисконсулт с приложено пълномощно- сумата 200 лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение 893 от 13.04.2018г. по т.д.№ 4924/2017г. на САС, ТО, 9 състав
Осъжда „Пауър Синерджи“АГ, Швейцария да заплати на „ОББ“АД сумата 200 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: