О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 05.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2506 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 178/22.06.2017 год. по т.д.№ 233/2017 год. на Пловдивски апелативен съд.
С това решение, произнасяйки се по въззивната жалба на [фирма], апелативният съд е потвърдил Решение № 116 от 23.12.2016 год. по т.д.№ 92/2016 год. на Хасковския окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният [фирма] срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 13438 евро и иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 3000 евро.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил всички основания по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не е представил отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Предявените искове произтичат от сключен между страните договор за изработка на кухненско обзавеждане, като едноличното дружество има качеството на възложител, а едноличният търговец, качеството на изпълнител. Няма спор, че възложителят е заплатил цената от 7500 евро, както и че се касае до изработка на вещ по проект на възложителя. Установено е, че изпълнителят е отправил предупреждение по чл.250 ал.1 ЗЗД, както и че изработената вещ е приета от възложителя, без да бъде прегледана от него, въпреки указанията на изпълнителя – чл.264 ал.2 ЗЗД.
Няма спор и е установено от събраните по делото доказателства, че кухненското обзавеждане е било предназначено за монтаж на обект във Франция, там е било транспортирано от възложителя и след като не е съвпаднало с някои параметри на помещението, възникнали са проблеми при сглобяването и са констатирани недостатъци по окантовката на някои детайли, то е върнато в България и е в държане на поръчващия.
Твърдението на ищеца е, че изработената вещ е некачествена и изпълнителят се е отклонил от поръчката, поради което претенцията му е за връщане на платеното възнаграждение от 7 500 евро, 2350 евро транспортни разходи, 2 671 евро разходи за монтаж и демонтаж, 1 417 евро неустойка и 3 000 евро за пропусната ползи.
Последователно подържаната теза на изпълнителя е, че работата е била извършена в съответствие с изискванията на [фирма], а ако е налице отклонение, то се дължи на некачествен проект и некоректни указания от страна на възложителя.
За да отхвърли исковите претенции, Хасковският окръжен съд е приел за установено, въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, че възложителят е бил неизправен. Било е постигнато предварително конкретизирано съгласие единствено за материала от който да бъде изработено обзавеждането. Проектът е бил изпращан на трето лице-проектант и уточняван от него в хода на изработката. На изпълнителя не е била дадена възможност да снеме размерите на помещението, а комуникацията при изготвяне на проекта, вкл. снемане на размери и уточняване на детайли се е осъществявала от свид.Щ., която се е свързала по електронен път с брата на възложителя, намиращ се във Франция. В. е приел изработените елементи, отказвайки да ги прегледа. Въпреки изразената готовност на изпълнителя, да изпрати хора за монтаж на оборудването във Франция, това предложение не е прието от възложителя.
Становището си, че исковете са неоснователни, съставът на П. е мотивирал с това, че недостатъците не от естество, при което да правят шкафовете негодни за тяхното предназначение, поради което не са съществени, а са отстраними, и затова поръчващият нито може, като неизправна страна, нито в предхождащ момент е заявил, че разваля договора. Могъл е, при условията на чл. 265 ал.1 ЗЗД да иска или поправяне на работата в подходящ срок без заплащане, или заплащане на разходите, необходими за поправката, или намаление на възнаграждението, което той не е сторил.
Посочените в изложението въпроси са следните: „1./ В случай, че изпълнителят не възрази по отношение на предоставения му от поръчващия срок след отправеното му предложение по чл.265 ал.1 ЗЗД за поправяне на извършената работа, допустимо ли е това възражение да бъде изведено при предявена съдебна претенция за неизпълнение на договорното съглашение, при условия, че изпълнителя не представя доказателства, че е предприел каквито и да е действия за отстраняване на недостатъците?; 2./ Налице ли са толкова съществени недостатъци на извършената работа, ако изпълнителя откаже да изпълни, каквото и да било действие, съобразно отправено искане по чл.265 ал.1 ЗЗД, без да са му предоставени некачествено изработени елементи и приравнява ли се това на пълно неизпълнение на договора за изработка?; 3./ Следва ли съдебният акт да почива на твърдението на изпълнителя, че е в готовност да отстрани недостатъците по извършената работа, когато тези твърдения не кореспондират със събраните по делото доказателства и липсват доказателства за започнали действия от изпълнителя за отстраняване. В този смисъл, само намерението достатъчно ли е или следва да е започнало изпълнение?; 4./ При пълен отказ за съдействие от страна на изпълнителя по договор за изработка по възникнали претенции за некачествено изпълнение, допустимо ли е искова претенция по чл.79 ал.1 ЗЗД да иска обезщетение за неизпълнение?”.
Липсва конкретно препращане кой от въпросите с приложното поле на коя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК се свързва.
От съдържанието на изложението, съобразно възможността за тълкуване, посочена с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, може да се стигне до извода, че по отношение на първите два въпроса се твърди приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото посочените: Решение № 452/11 год. по гр.д.№ 621/10 год. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 37/11 год. по гр.д.№ 920/2010 год. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 157/10 год. по т.д.№ 1135/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС са свързани с прилагането на чл.265 ал.1 ЗЗД.
Това основание не е налице, поради обстоятелството, че въззивното решение е изцяло съобразено с отговора на правния въпрос по т.д.№ 1135/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. Отговорите на правните въпроси по делата на ІV г.о. изхождат от предпоставката, че качеството на изправна страна по договора е безспорно и че това е ищецът. В противен случай, тълкуването би било contra legem, доколкото чл.87 ал.1 ЗЗД предоставя това право на изправната страна (кредитора), а в случая съдилищата са приели, че ищецът не е изправна страна по договора.
Третият и четвъртият от посочените въпроси, освен, че не отговарят на селективните критерии, въведени с посоченото по-горе Тълкувателно решение, по естеството си съставляват твърдения за факти и обстоятелства и/или за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон при преценка на доказателствата.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 178/22.06.2017 год. по т.д.№ 233/2017 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: