О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 14.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2516 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника [фирма] против Определение № 250 от 14.06.2017г. по в.ч.т.д.№ 327/2017г. на Апелативен съд Пловдив. С него в производство по чл.274,ал.1,т.1 ГПК във вр. с чл.248,ал.3 ГПК, след отмяна на постановеното по реда на чл.248,ал.1 ГПК определение № 82/01.03.2017г. по т.д.№ 51/2015г. на ОС Хасково, е оставена без уважение молбата на дружеството за допълване на определение № 382/19.12.2016г. и осъждане на ищеца [фирма] да заплати на [фирма] направените за производството по т.д.№ 51/2015г. по описа на ОС Хасково разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв.
Искането е за отмяна на определението и уважаване на искането за присъждане на разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите: 1/Дължат ли се разноски при прекратяване на иск поради липса на правен интерес от предявяването му, когато липсата на такъв интерес е констатирана по евентуално съединения иск. Поддържа се, че в противоречие с практиката на ВКС апелативният съд е стигнал до извод, че в конкретния случай не са дължат разноски, въпреки че е констатирано отсъствие на правен интерес от завеждане на осъдителния иск. Поддържа се, че е налице противоречие с цитираното в обжалвания акт определение № 284 по ч.гр.д.№ 238/2012г. на 4 г.о., тъй като там е разгледана различна хипотеза, в която по главния иск съдът „се е отвел“, а в конкретния случай съдът е родово некомпетентен да разгледа иска и се касае за „грешно“ заведен главен иск поради некомпетентост на съда и недопустим евентуален иск поради липса на правен интерес. Поддържа се и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по съображения, че даването на отговор на въпроса би „спомогнало за по-точното прилагане на правото“ като се поддържа, че въззивният съд механично се е позовал на цитираното определение на състав на ВКС. 2/ Следва ли да се присъдят разноски пред „некомпетентен съд, който не може да разгледа делото поради родова неподсъдност или неподведомственост“ при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, която е обоснована със съдебна практика по дела, в които поради наличие на арбитражна клауза производството е прекратено и на основание чл.78,ал.4 ГПК на ответника са присъдени разноски. Поддържа се, че в процесния случай искът също е заведен пред „погрешен съд“, но в обжалваното определение е прието, че при прекратяване на делото пред този съд, разноски не се дължат. 3/ Има ли разлика в тълкуването на разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК, касаеща присъждане на разноски на ответника при прекратяване на делото, когато става въпрос за „погрешно заведен иск“ пред съд, който не е родово компетентен и „погрешно заведен иск” пред съд, който няма право да разгледа иска поради наличие на арбитражна клауза. По този въпрос искането е за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. 4/ Дължат ли се разноски при прекратяване на производството и разделяне на иска, „съответно препращане на друг съд“ при същата допълнителна предпоставка. 5/ „Възможно ли е съд, разглеждащ дело по разделено от друг съд дело, което дело, след разделянето се разглежда от 2 съдебни състава, да присъди разноски, сторени пред първоначалния съд, който е прекратил делото, разделил го е и препратил, тъй като е некомпетентен да го разгледа“ при същата допълнителна предпоставка.
Отговор от ищеца [фирма] не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Хасковският ОС е бил сезиран с исковата молба, с която по реда на чл.422 ГПК са били предявени установителни искове за признаване за установено дължимостта на суми по две заповеди за изпълнение, обективно съединени с евентуални осъдителни искове. С определение № 382 от 19.12.2016г. производството по обективно съединените в условие на евентуалност осъдителни искове е било прекратено поради недопустимостта им с оглед отсъствие на правен интерес. Производството по установителните искове също е прекратено, но те са изпратени за разглеждане от родово компетентния районен съд.
В производство по чл.248,ал.1 ГПК окръжният съд, с определение № 82 от 01.03.2017г., е допълнил определението за прекратяване на производството по делото, осъждайки ищеца да заплати на [фирма] разноските по т.д.№ 51/2015г. в размер на сумата 2 000лв.-адвокатско възнаграждение
Апелативният съд е бил сезиран с частна жалба на [фирма] срещу определение № 82/01.03.2017г. Счел е, че с определението на първоинстанционния съд по предявените установителни искове по чл.422 ГПК не се слага край на производството по тях, тъй като те ще бъдат разгледани от компетентния съд, на когото са изпратени по правилата за родовата подсъдност и в тази хипотеза съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските; по този въпрос ще се произнесе компетентния районен съд със съдебния акт, приключващ производството. По отношение на разноските на ответника при прекратяване на производството по евентуално предявените осъдителни искове, апелативният съд е счел, че такива също не следва да се присъждат, тъй като е налице хипотеза на обективно евентуално съединени искове, при които се дължи една държавна такса и едно адвокатско възнаграждение. Аргументирано е, че отговорността за разноските по делото се определя от изхода на спора по онези от обективно съединените при условията на евентуалност искове, които ще бъдат разгледани, а в случая това е спорът по реда на чл.422 ГПК. Обосновано е, с позоваване на определение № 284 от 96.04.2012г. на 4 г.о. на ВКС, че за предявените в условията на евентуалност обективно съединени искове не се дължат, респ. не се присъждат самостоятелно разноски.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно:
В договора за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение на пълномощника на частния касатор е уговорено в глобална сума от 2 000лв. без да е разграничено като такова за защитата по главния иск и за защитата по обективно съединения евентуален иск.
Даденото в Определение № 284 от 96.04.2012г. на 4 г.о. на ВКС разрешение на въпроса дължат ли се разноски на ответника при прекратяване на производството по единия от обективно съединени в условията на евентуалност искове, е приложимо за конкретния спор – когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, адвокатското възнаграждение е едно. Неоснователно е твърдението за несъобразяване от въззивната инстанция с тази практика. Правните последици от гледна точка на правото на ответника на разноски при прекратяване на производството по делото по един от евентуално съединените искове /по главния или по евентуалния/ са едни – отговорността за разноски ще бъде преценена с оглед основателността на разгледания иск.
Разноски биха се дължали при кумулативно съединяване на исковете и прекратяване на производството по един от тях. Когато исковете са обективно съединени в условията на евентуалност и производството е прекратено по евентуалния иск, а е продължило по главния, отговорността за разноски ще следва от изхода на спора по разглеждания иск. Наличието на задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивната инстанция изключва приложното поле на основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Поради това е изключена възможността за допускане на обжалването по първия въпрос.
Останалите въпроси са относими към разноските, които касаторът претендира поради прекратяване на производството по делото пред сезирания съд и изпращането му на родово компетентния съд. Искането за допускане на обжалването по тях е неоснователно не само поради това, че са неясни и непрецизни. Въпросите нямат връзка и относимост с изложените от въззивната инстанция правни аргументи, поради което не са обуславящи изхода на спора, а са хипотетични. Правно неиздържана е тезата на касатора, извлечена от „аналогия“ с прекратяване на производството пред държавния при възражение за наличие на арбитражна клауза за разглеждане на спора от арбитраж. Такъв паралел не може да бъде проведен, тъй като арбитражът няма компетентност да присъди разноските за прекратеното съдебно производство, докато при изпращане на делото по подсъдност на друг съд, последният е длъжен да присъди всички поискани и доказани разноски за съдебното производство. Поради неотносимост на въпросите към изводите на апелативния съд, безпредметно е обсъждането на въведените допълнителни предпоставки.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 250 от 14.06.2017г. по в.ч.т.д.№ 327/2017г. на АС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: