Определение на ВКС-ТК, І т.о. 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№751
С., 18.08. 2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3526 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 HПК.
Постъпили са касационни жалби Г. Б. С. и от [фирма] срещу Решение № 1678/24.07.2015 год. по т.д.№ 1723/2014 год. на Софийския апелативен съд.
С него въззивният съд е отменил Решение № 1692 от 14.09.2012 год. по т.д.№ 577/2011 год. на Софийски градски съд с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Г. Б. С. срещу [фирма] иск за сумата 26000 лв., представляваща остатък от полагащ му се дивидент за 2007 год., като неоснователен и погасен чрез прихващане.
С решението си въззивният съд е приел искът на С. за основателен до размера на 6765.95 лв., присъждайки му тази сума. За сумата над 6765.95 лв. и до 20861.84 лв. е приел, че искът подлежи на отхвърляне, като погасен, чрез прихващане, а за сумата над 20861.84 лв. и до предявения размер от 26000 лв., като неоснователен.
Страните обжалват въззивното решение съответно в отхвърлената и в уважената част на иска.
Касаторът-ищец Г. С. счита за неправилно решението в частта с която САС е определил каква част от дължимия му се дивидент е получил, както и в частта с която е прието за основателно възражението за прихващане на [фирма].
Касаторът-ответник [фирма] счита, че неправилно въззивният съд е приел иска за допустим с оглед обстоятелството, че същият е загубил качеството си на съдружник, както и че с оглед прекратяване на членството му в дружеството, нему се дължи само ликвидационен дял, но не и дивидент за предхождащ период. Изложени са и доводи за неправилност на въззивния акт.
Доводите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на Г. С. сочат приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
От съдържанието на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на [фирма] също следва извода, че се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва приложното поле на което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Няма спор, че Г. С. е бил съдружник в [фирма] към 06.03.2008 год., когато Общото събрание на дружеството в съответствие с правомощията си по чл.137 ал.1 т.3 ТЗІ е взело решение печалбата за 2008 год., възлизаща на 1322010.99 лв. да бъде разпределена между съдружниците, съобразно квотите им в капитала. Няма спор, че по-късно членството му е било прекратено, като тезата на дружеството е било, че това е станало през 2010 год., а тезата на ищеца, че към датата на депозиране на исковата молба през 2011 год. е продължавал да има това качество. Твърдението на С. е, че има неиздължен към него остатък от дължимия му дивидент за 2007 год. Последователно подържаната теза на ответното дружество е, че при прекратяване на членството на съдружника, нему се дължи единствено ликвидационен дял, но не и дивидент за предходен период, както и че всички дължими суми са изплатени. Заявено е възражение за прихващане със сумата 14563.17 лв., неотчетени задължения на С. към [фирма], което възражение е прието за разглеждане.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим. Счел е, че неиздълженият остатък от дивидента възлиза на 4877.84 лв., съобразно направено от С. извънсъдебно признание, че остатъкът е до този размер и доколкото възражението за прихващане е основателно за сума над този размер, постановил е отхвърлително решение. Сезиран с въззивната жалба на С., съставът на САС също е приел иска за допустим и частично основателен за сумите, посочени по-горе. Счел е, че отправеното искане за изплащане на 4877.84 лв. не може да бъде прието за признание, че задължението е само до този размер, тъй като липсва изявление за окончателност или недължимост на остатъка.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на Г. С. липсва посочване на правен въпрос, съобразен с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и такъв въпрос не може да бъде изведен от съдържанието му. То съставлява вариант на касационната жалба и съдържа доводи за допусната от въззивния съд необоснованост на решението. Сочи се неправилност на изводите на САС досежно основателността на иска и възражението за прихващане, дължаща се на неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на [фирма] са посочени три конкретни въпроса. Първите два от тях имат качеството на правни въпроси по смисъла на цитираното по-горе Тълкувателно решение и те са: 1./ Трябва ли ищецът да притежава качеството на съдружник към датата на предявяването на иска за изплащане на дивидент?; 2./ Как се уреждат отношението между дружеството и прекратилия участието си съдружник – по реда на чл.125 ал.3 ТЗ или по чл.123 ТЗ? Третия въпрос е свързан със съдържанието на отправената от ищеца нотариална покана и следва ли тя да се зачита, като извънсъдебно признание на размера на задължението. Този въпрос не е правен, а фактически, доколкото подлежи преценка съдържанието на конкретната покана. Произнасянето на ВКС с цитираната в изложението съдебна практика, касае принципен въпрос и произнасянето на САС не е в противоречие с него, а както бе посочено, съставът е приел, че искането на С. за изплащане на сумата 4877.84 лв. не е свързано с изявлението, че това е окончателната сума.
По първия от въпросите е налице задължителна практика на ВКС. С постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 226 от 19.02.2014 год. по т.д.№ 727/2012 год., състав на І т.о. на ВКС посочи, че право да получат част от печалбата са тези съдружници, които са имали качеството на такива към периода на формиране на печалбата и момента на решението по чл.137 ал.1 т.3 ТЗ. Това е обусловило и отговора на въпроса кой има право да получи част от неразпределената печалба при прекратяване на членствените права.
Т.е. касае се за облигационно задължение, възникнало в предходен момент, което няма общо с имуществените последици по чл.125 ал.3 ТЗ. Тези последици са с друго основание, не се припокриват със задължението по чл.123 ТЗ, поради което и вторият от въпросите, свързан с прилагането на чл.125 ал.3 ТЗ няма отношение към настоящия спор.
С оглед изхода на спора, разноските остават в тежест на страните така, както са направени.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1678/24.07.2015 год. по т.д.№ 1723/2014 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.