1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
София, 14.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1432 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Г. Т. Ш. против Решение № 2452 от 11.12.2015г. по в.гр.д.№ 2688/2015г. на САС, ГО, 10 състав в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 35 000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв. и в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Постъпила е и насрещна касационна жалба от ответника ЗД [фирма], София срещу решението в частта за уважаването на исковете.
В касационната жалба на ищцата се поддържат основанията за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че решението на САС, в частта, с което е прието, че появилите се усложнения в здравословното състояние на ищцата /подмяна на поставената след пътното произшествие ендопротеза и последващи оперативни интервенции за подмяна с двуполюсна ендопротеза/ не са в причинно следствена връзка с пътното произшествие от 28.06.2013г., е основано на предположение и преценката на съда не е съобразена със заключението на съдебно медицинската експертиза. Според касаторката в хода на делото е установена причинната връзка между процесното птп и настъпилите усложнения, представляващи влошаване на здравословното й състояние по време на проведеното лечение, изразяващо се в подмяна на първоначално поставената ендопротеза с друга двуполюсна ендопротеза чрез извършване на нови оперативни интервенции.
В изложението по чл.284,ал.3 ГПК икнорпорирано в касационната жалба се посочва, че следва касационното обжалване да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. Произнасянето на САС по материалноправния въпрос дали появилите се усложнения в здравословното състояние на ищцата са в причинно-следствена връзка с процесното птп бил решен в противоречие с ППВС „4/30.10.95г. по гр.д.№ 5/75”, в което е установен принципът, че обезщетение за настъпили усложнения /ексцес/ се присъжда, когато влошаването се намира в причинна връзка с увреждането и не се дължи на други фактори и причини – конкретни положителни факти, които следва да бъдат въведени в предмета на делото и доказани в хода на процеса. С въззивното решение било прието, че влошаването не е в причинна връзка с увреждането без да са установени различни от травмите фактори и причини, които да са довели до усложнението. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК са поставени въпросите: Допустимо ли е разграничаване на травматичните увреждания и последващи усложнения, представляващи влошаване на здравословното състояние, при доказана причинно следствена връзка между причинените неимуществени вреди, получени непосредствено след птп и последващи усложнения в резултат на първоначално получените травматични увреждания по време на проведеното лечение и изключването им от размера на обезщетението. Подлежат ли на обезщетяване неимуществените и имуществените вреди, настъпили като усложнение от първоначално получените травматични увреждания при птп, но получени в резултат на проведеното лечение и довели до нови усложнения, нови оперативни интервенции и влошаване на здравословното състояние с доказана причинно-следствена връзка и произход.
В писмен отговор ответникът оспорва касационната жалба на ищцата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба, подадена на 07.04.2014г. ищцата, родена 1945г. се е позовала на получени травматични увреждания като пътник в автобус на градския транспорт в [населено място] на 28.06.2013г., вследствие на падане при аварийно спиране на автобуса /причинено от действията и по вина на водача на л.а. „БМВ”, рег. [рег.номер на МПС] / – фрактура на шийката на дясната бедрена кост. Посочила е, че в хода на лечението е било констатирано, че е необходима подмяна на цялата тазобедрената става, довело до последваща операция за поставяне на механична става и до разходи за закупуването й. Вещото лице е установило, счупването е лекувано оперативно като на 03.07.2013г. ставата е била подменена с ендопротеза, а от 22.05.2014г. до 09.06.2014г. /т.е след завеждането на исковата молба, в хода на производството/, поради „изкълчване при битова травма” е била приета отново за лечение като е било извършено наместване на дясната тазобедрена става.; че на 12.08.2014г. е получила ново изкълчване на ендопротезата и в периода 27.10.2014г.-11.11.2014г. е била извършена подмяна на старата ендопротеза с нова позиционна двуполюсна ендопротеза. В хода на производството от ищцата не са били въведени нови фактически твърдения като основание на предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди; бил е увеличен размерът на претенцията за имуществени вреди с включване на разходи за лечението във връзка с първото изкълчване и с второто ендопротезиране.
Първоинстанционният съд е приел, че следващите първата травма интервенции и търпените от тях негативни последици имат връзка с падането й в автобуса, но тази връзка не е пряка, а е опосредена от други странични фактори, вкл. и битов инцидент, несполучливо наместване и необходимост от поставяне на по-качествена заключваща двуполюсна протеза. Мотивирал е, че търпените от ищцата вреди следва да бъдат разграничени, като на ответника се възложи да обезщети само тези, които са пряка и непосредствена последица от инцидента в автобуса.
Въззивната инстанция е споделила тези изводи. Посочила е, че съгласно заключението на вещото лице, усложнението при лечението на полученото при птп счупване на шийката на бедрената кост и наложилата се повторна операция са били предизвикани от ищцата, макар и неволно, при битова травма, поради което на обезщетяване от застрахователя подлежат тези вреди, които за във връзка с лечението на първоначалното счупване, но не и тези за наложилото се последващо лечение.
От изложеното следва, че съдилищата не са дължали произнасяне по ненаведените в процеса и настъпили след предявяването на исковата молба нови факти за лечението и възстановяването, които касаторката едва в настоящото производство отъждествява с „ексцес”, което е първото съображение за неоснователност на искането за допускане на обжалването.
На второ място отсъства въпрос, по който се поддържа искане за допускане на обжалването при поддържаната допълнителна предпоставка по „т.2” поради противоречие с т.10 на ППВС № 4 от 30.10.1975г.
На трето място, посочените два въпроса /първият от които е и неясен/ са формулирани при предпоставено от касаторката твърдение за „доказана причинно следствена връзка и произход” при положение, че въззивният съд изрично е посочил, че „съгласно заключението на вещото лице, усложнението при лечението на полученото при птп счупване на шийката на бедрената кост и наложилата се повторна операция са били предизвикани от ищцата, макар и неволно”, т.е. счел е за недоказана именно пряката обусловеност на усложненията от май 2014г. и от октомври-ноември 2014г. от травмата при пътното произшествие от юни 2013г. Формулирането на третия въпрос води до еднозначен отговор, че за „получените в резултат на проведено лечение и довели до нови усложнения, нови оперативни интервенции и влошаване на здравословното състояние” не би имало основание за ангажиране отговорността на застрахователя по ЗЗГОА.
Касаторката не обосновава и наличието на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК, която е формално посочена.
Изложеното е относимо изцяло и по отношение искането за допускане на обжалването на решението в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по касационната жалба на ищцата обуславя и необсъждане на искането за допускане на обжалването по насрещната жалба на [фирма]” – с оглед неуважаване искането по чл.288 ГПК по подадената касационна жалба от Г. Ш., на основание чл.287, ал.4 ГПК, ВКС не дължи произнасяне по насрещната касационна жалба на ответника.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2452 от 11.12.2015г. по в.гр.д.№ 2688/2015г. на САС, ГО, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: