3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 06.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1060 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. И. И. срещу Решение № 223 от 24.01.2017 год. по гр.д.№ 4706/2016 год. на Софийски апелативен съд.
С въззивния акт, произнасяйки се по жалбата на И., съставът на САС е потвърдил Решение № 4872 от 13.06.2016 год. по гр.д.№ 3475/15 год. на Софийски градски съд в обжалваната част с която са отхвърлени предявените от И. срещу [фирма] обективно съединените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумите над 3600 лв. и до предявения размер от 30000 лв. по първия иск и за периода преди 16.03.2012 год. за втория.
Ищецът в качеството на водач на л.а. „Мерцедес” е бил участник в ПТП на 25.08.2011 год., като твърдението му е, че вина за произшествието има другият участник в него – водач на л.а. „Фолксваген” мод.”Поло”, който неправилно е пресякъл регулирано кръстовище, отнемайки предимството на управлявания от И. автомобил. В резултат на произшествието на И. е била причинена телесна повреда – фрактура на гръдната кост. Тъй като е налице задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност“ при [фирма] за увреждащия автомобил, предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в посочения по-горе размер, ведно с обезщетение за забава, считано от датата на увреждането и до окончателното плащане. Размерът на това обезщетение за периода от датата на ПТП и до окончателното плащане. Исковата молба е депозирана на 16.03.2015 год. Посочил е, че е сключил извънсъдебно споразумение със застрахователя за сумата 14000 лв., която му е била изплатена, но тъй като търпените болки и страдания следва да бъдат обезщетени в по-голям размер, посочените по-горе претенции са предявени по съдебен път.
Ответникът е оспорил иска по размер, позовал се е на съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като И. е бил без предпазен колан, направил е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на обезщетението за забава.
Първоинстанционният съд е приел 20% съпричиняване на вредоносния резултат. Счел е, че дължимото обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) следва да бъде в размер на 22000 лв., а с оглед степента на съпричиняване – 17600 лв. Приспаднал е извънсъдебно платената сума от 14000 лв., поради което е присъдил обезщетение в размер на 3600 лв. По направеното възражение за погасителна давност, счел е, че то е основателно за частта на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва, предхождаща с повече от 3 години датата на ИМ – чл.111 б.”б” ЗЗД.
Сезиран с въззивната жалба на И. срещу отхвърлителната част на решението на СГС, Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционния акт.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 по отношение на въпросите: 1./ Кой е началният момент от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетение за вреди и момента от който се присъжда обезщетение за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва; 2./ Въпросът за приложението на принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и въпросът за намаляване на обезщетението, съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД?
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол, произтича от следното:
Няма спор, че при деликт, обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва се дължи от датата на деликта – чл.84 ал.3 ЗЗД и това е началният момент, посочен в задължителната съдебна практика, която касаторът сочи. В случая, обаче, изводът на въззивния съд не е обусловен от различно разбиране за началната дата (напр.: поканата), а от приложимостта на чл.111 б.”б” ЗЗД – срокът на погасителната давност.
По отношение на втория поставен въпрос – размер на обезщетението, следва да бъде взето предвид обстоятелството, че след постановяването на обжалваното решение, но преди депозирането на касационната жалба на 06.03.2017 год., ОСГТК на ВКС прие Тълкувателно решение № 1/2016 от 30.01.2017 год. съгласно което пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. Доколкото отговорността на застрахователя е производна от отговорността на делинквента, още по-малко е основанието на пострадалия да претендира допълнително обезщетение след сключването на такова споразумение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 223 от 24.01.2017 год. по гр.д.№ 4706/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.