4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 30.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1455 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма] срещу Решение № 62 от 17.03.2017г. по в.т.д.№ 50/2017г. на АС Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 241/2015г. на ОС Добрич за осъждане на застрахователя да заплати на [фирма], [населено място], общ. Д., на основание чл.208,ал.1 КЗ-отм. по предявен частичен иск, сумата 25 001лв., представляваща част от застрахователно обезщетение за увредено имущество – генератор, перки и кула на съоръжение „вертикална вятърна турбина” по договор за имуществена застраховка във връзка с настъпило застрахователно събитие – природно бедствие /силен вятър/ на 29.12.2014г. в производствената база на ищеца в [населено място], общ.Д., ведно със законната лихва от 03.12.2015г.
В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Поддържа се, че вместо да отстрани процесуалните нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, въззивната инстанция постановила още по-немотивирано и необосновано решение без да изложи мотиви по възраженията на застрахователя срещу изводите на вещите лица. С. от апелативния съд подход при решаване на делото бил изцяло неправилен, тъй като в тежест на ищеца е установяване факта на настъпване на застрахователното събитие, а едва след установяването му, в тежест на застрахователя е да докаже обстоятелствата, които го освобождават от задължението за застрахователно плащане. За да приемат иска за основателен съдилищата обсъждали единствено недоказването на възраженията на застрахователя. Акцентира се на отсъствието на мотиви в обжалваното решение и на неоснователно препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Длъжен ли е съдът да постанови решението си след обсъждане на всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните по отношение на тях. Има ли задължение въззивния съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения, посочени във въззивната жалба и да им отговори, съблюдавайки по този начин правата на страните в процеса при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. 2/ Като втори е поставен въпросът за неизпълнение на задълженията на въззивния съд при въведено с въззивната жалба основание за неправилност на първоинстанционното решение при същата допълнителна предпоставка. Твърдението е за неизлагане на мотиви по въведените с въззивната жалба доводи за необсъждането на доказателствата и за неправилния подход при решаване на делото при правилно разпределена доказателствена тежест /първоинстанционният съд правилно разпределил доказателствената тежест, но при решаване на делото не се съобразил с нея/. Изложени са и съображения, че въззивната инстанция е следвало да установи порока на акта на първоинстанционния съд, изразяващ се в несъобразяване със собственото му определение за разпределяне на доказателствената тежест и да укаже на страните възможността да предприемат конкретни процесуални действия, респ. служебно да назначи съдебно метеорологична експертиза. Касаторът се позовава на т.2 и т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В писмен отговор насрещната страна оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С въззивната жалба ответникът е оспорвал изводите на трите приети по делото експертизи, позовал се е на отсъствие на мотиви на обжалвания акт по отношение анализа /съдебната преценка/ на експертизите, възразявал е срещу изводите относно състоянието на скрепителните болтове, основавайки се на втория съвместен оглед и отразеното в протокола обстоятелство за незатегнати болтови съединения между втора и трета секция на мачтата на ветрогенератора. Поддържал е, че поривите на вятъра, а не самият вятър, е бил до 28 м/сек., поради което е невъзможно конструираният да издържа на пориви до 60 метра в секунда ветрогенератор да падне. Изразявал е несъгласие с изводите на вещите лица относно скоростта на вятъра предвид надморската височина на съоръжението.
Въззивната инстанция е обсъдила първата приета по делото съдебно техническа фрактодиагностична и документална експертиза в обем от 56 листа, изготвена от вещо лице към Специализираната научно техническа лаборатория „Фрактодиагностика и съдебна техника” при Техническия университет В., която е констатирала, че съоръжението е с издаден протокол за годност за работа, че конструктивният проект на носещата стоманена мачта на ветрогенератора съответства на нормите за проектиране, че не са установени данни за технически неизправна система за безопасност при силен вятър; че преобладаващата посока на вятъра на 29.12.2014г. е била от северозапад и посоката на падане на ветрогенераторната мачта на югозапад съответства на посоката на ветровото натоварване; че са налице данни за претоварване на скъсаните болтове от външна сила, а не се касае за структурни дефекти в материала или фабрични недостатъци на скрепителните елементи по отношение на якостта; че фрактодиагностиката на разрушените 24 съединения /болтове/ не установява данни за „умора” на материала, т.е. на производствени или монтажни дефекти; че са ползвани високо якостни болтове със стандартно допустима дължина на стеблата; че отсъстват данни за недостатъчно затягане на скъсаните винтове като обстойно е пояснено какви биха били последиците ако имаше незатегнати болтове; че причина за падането на съоръжението е въздействието на няколко неблагоприятни климатични фактора – силен вятър със скорост значително по-висока от измерената предвид действителната по-голяма височина на кулата, рязко понижение на температурите и смесени валежи; т.е. причината за падане да ветрогенератора според експерта са природни, а не човешки фактори. Обсъдено е, че тези изводи са потвърдени и от изслушаните комплексна съдебно техническа експертиза и единична съдебно техническа експертизи, назначени по искане на ответника, които са установили, че официално обявените скорост и пориви на вятъра /съответно 24м/сек. и 28 м/сек./ са били много по-високи на върха на съоръжението /намиращ се на 39 метра над фундамента/ и са се оказали над допустимите критични стойности и времетраене, предвидени от завода – производител, което е причинило падането му; че е потвърден и изводът, отхвърлящ възможността болтовете да са били развити, обоснован с факта, че скрепителните елементи са доставени от производителя и са били затегнати със специални инструменти.
Съставът на апелативния съд е приел, че заключенията на всички вещи лица са безпротиворечиви и обосновани и установяват по категоричен начин, че причина на падането на ветрогенератора са силният вятър в съчетание с други неблагоприятни климатични фактори, а същевременно липсват доказателства за оборването на тези несъмнени изводи и такива, в подкрепа на тезата на застрахователя, че причина за аварията е човешки фактор. Въз основа на това са приети за неоснователни въведените във въззивната жалба доводи срещу изводите на експертите относно причините за падане на съоръжението. Мотивирано е, че увреждането на част от него е в резултат на покрит от застрахователя риск „силен вятър”, което обуславя ангажиране на отговорността за застрахователно плащане на обезщетение за щетите в изпълнение на задълженията по застрахователния договор.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването пряко следва от необосноваването на главната предпоставка – общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Посоченото в изложението не съставлява правен въпрос, а е твърдение за процесуални нарушения, което е основание за неправилност, относимо към преценката при допуснат касационен контрол, но не и основание за допускането му. Твърденията на касатора, сочените от него факти и обстоятелства, както и несъгласието му с възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не могат да послужат като общо основание за допускане на обжалването. Не може да послужи като такова основание и несъгласието му със становището на съда по кредитирането на експертизите, както и несъгласието му с изводите на самите експерти като последните две заключения са допуснати по негово искане. Без посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение на изхода по конкретното дело, то не може да достигне във фазата по чл.290 ГПК и касационната жалба да бъде разгледана по същество. Във връзка с довода за неизпълнено задължение от апелативния съд за назначаване на експертиза /по който също няма надлежно формулиран правен въпрос, т.е. и той е по правилността на решението/ несъответно е позоваването на несъобразяване със задълженията по т.2 на ТР№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Във въззивната жалба не са наведени доводи за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, поради което апелативният съд не е дължал даване на указания за предприемане на процесуални действия по посочване на доказателства, а същевременно въззивният съд не следи служебно за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада. Той не е дължал и служебно назначаване на експертиза, тъй като в жалбата липсва оплакване за неизясненост на делото от фактическа страна поради допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд – т.е. неприложима е хипотезата на т.3 на същото тълкувателно решение.
Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като ответната страна не претендира и не доказва такива.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, І т.о:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 62 от 17.03.2017г. по в.т.д.№ 50/2017г. на АС Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: