О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 30.11. 2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1444 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] против Решение № 628 от 20.03.2017 год. по т.д.№ 6288/2016 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 1913 от 04.11.2016 год. по гр.д.№ 1971/2016 год. на Софийски градски съд.
С първоинстанционното решение е осъден касаторът [фирма] да заплати на [фирма] сумата 43792.31 лв. на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД – получена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа, начислена за периода 01.09.2012 – 30.06.2013 год. Отпадналото с обратна сила основание отмяната с влязло в сила съдебно решение на Решение Ц-33 от 14.09.2012 год. на ДКЕВР (сега КЕВР)/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и до окончателното плащане. Присъдени са разноски.
Твърдението в касационната жалба е, че иск по чл.55 ал.1 ЗЗД е недопустим поради наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, произтичащо от действащ двустранен възмезден договор № [ЕГН] от 21.05.2012 год. за използване на разпределителната мрежа от производителя, сключен на основание чл.104 Закона за енергетиката. Посочва се, че въпреки, че е приел наличието на валиден договор между страните, САС е уважил недопустим иск, при който договорната отговорност винаги изключва отговорността за неоснователно обогатяване. Изложени са и съображения за неправилност на решението. Искането е за обезсилване, евентуално отмяна на въззивния акт и отхвърляне на исковете със законните последици.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът е посочил всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на следните въпроси: 1./ Договорната отговорност по чл.79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 т.3 ЗЗД при наличието на действителен валиден договор за спорното задължение и допустим ли е искът за неоснователно обогатяване в тази хипотеза; 2./ Кое е основанието за разместване на имуществени блага – отмененият административен акт или предвиденият в закона юридически факт по чл.84 ал.2 ЗЕ (договор за достъп, въз основа на който разпределителното дружество е предоставило на производителя достъп до електроразпределителната мрежа /измерване, отчитане, диспечериране, студен резерв и допълнителни услуги)?; 3./ Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД по действащ договор за услуга и при наличие на точно изпълнение и от двете страни – доброволно плащане и оказване на услугата. Допустимо ли е приравняването на основанието за сключване на договор с решение на регулаторен орган?; 4./ Възможно ли е задължение за заплащане по договор за достъп до ел.разпределителната мрежа да има и друг недоговорен източник – „смесен фактически състав” – договорите между страните и административен акт – решение на ДКЕВР; 5./ Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието; 6./ Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената на услугата достъп до разпределителната мрежа на производители, различна от определени от ДКЕВР. Императивни ли са нормите на чл.30 ал.1; чл.31 т.2 и 8; чл.32 ал.1 и ал.2 ЗЕ. Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл.36а ЗЕ?; 7./ Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп, отмяната на решението на ДКЕВР за определянето на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение фактът на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните; 8./ След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът, в случай, че ищецът иска връщане на платеното?; 9./ Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи с недоказани с допустими процесуални способи факти. Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на административния акт от съда поражда и права и по отношение на него.
Представени са 3 бр. решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК през 2010, 2011 и 2012 год., 2 бр. решения на Върховния административен съд и 21 бр. решения на окръжни съдилища.
Ответникът [фирма] не е представил отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Депозирано е искане за отправяне на преюдициално запитване по следните въпроси:
1.1. Следва ли Хартата на основните права на ЕС, и по-специално принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство и съдебна практика /предмет на настоящия спор/, съгласно които отмяната на индивидуален административен акт, с допуснато по силата на закона предварително изпълнение и определени временни цени за достъп до електроразпределителната система, автоматично води до връщането на придобити на законно основание цени за достъп до разпределителната мрежа от страна на оператора на мрежата?
1.2. Допускат ли принципите на ефективност, правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, при възмездно уредени от Закона за енергетиката отношения между оператор на мрежа и производител и възмезден характер на услугата достъп по легална дефиниция, отмяната на незаконосъобразен административен акт на държавната администрация да се изразява в обратно действие върху даденото по договора, състоящо се в непредвидено от Закона прехвърляне на разходите за добросъвестно изпълняваната от оператора услуга достъп изцяло за сметка на оператора?
1.3. Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до електроразпределителната система, конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператор на електроразпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета да получи договорената цена за достъп до тази система?
2.1. Следва ли чл. 17, § 1 от Хартата на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че защитава законно придобит доход на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета, изразяващ се в платена цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата на главния спор, при която цената за достъп е определена от националния регулатор с индивидуален административен акт и с допуснато предварително изпълнение, като този индивидуален административен акт в последствие е отменен с влязло в сила съдебно решение?
2.2. Следва ли чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че защитава вече реализираните между равноправни страни по договор имуществени отношения с периодичен характер и изключва промяна на цената по вече реализирани ежемесечни сделки с обратна сила и то до пълно връщане на всичко, дадено по договора?
2.3. Отговаря ли на принципите на чл. 16, чл. 17, § 1 и чл. 20 от Хартата на основните права на ЕС държавна намеса в регулацията на цените по възмезден договор между частни субекти, която не предвижда компенсация за вече направените при предварително изпълнение на административен акт разходи по изпълнение на договорните задължения, в случай на незаконосъобразност на акта? Тази незаконосъобразност води ли до задължение за възстановяване на даденото по договора само от една от страните по него?
3.1. Следва ли правото на ефективна съдебна защита, както е установено в чл. 47, ал.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство и съдебна практика, съгласно които отговорът на правен въпрос, постановен по конкретно дело от Върховния касационен съд, който е приет, без да се отчита правото на ЕС, и по специално разпоредбата на чл. 16, § 3 от Директива 2009/28, правото на собственост по чл. 17 от Хартата на основните права и принципите за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, както са установени в практиката на Съда на ЕС, да е задължителен за долустоящия съд, когато разглежда друго дело, което има за предмет спор относно възмездния характер на правото на достъп до електроразпределителната мрежа?
3.2. Допуска ли принципът на чл.20 от Хартата на основните права на Европейския съюз правата на едната от страните по двустранен възмезден договор, която е изпълнила пълно и точно двустранен договор за предоставяне на услуга и направила разходи за това, да бъдат изцяло игнорирани при преценка на претенцията на другата страна да й бъде върнато възнаграждението, което е плащала периодично за получаването на същата услуга?
3.3. Допуска ли общностното право, и по специално принципа на ефективност, прилагането на разпоредба като чл. 290 ГПК, така както е тълкуван от компетентната национална върховна юрисдикция и която установява задължителна сила на решение на Върховния касационен съд по правен въпрос, поставен по конкретно дело, за долустоящия съд, който разглежда друго дело, когато последиците от прилагането й противоречат на правото на ЕС и осуетяват прилагането на правото на ЕС?
Не е представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор от насрещната страна по спора. Не е изразено и становище по искането за преюдициално запитване.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Спорът по делото е дали заплатената от [фирма] на [фирма] сума в размер на 43792.31 лв. подлежи на връщане, като заплатена на отпаднало основание (чл.55 ал.1 ЗЗД). Сумата е формирана, като елемент от парична престация по сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия. Спорният елемент е т.нар.”цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа”, която подлежи на определяне по Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, а сега КЕВР – ДВ бр.17/06.03.2015 год.). За процесния период със свое Решение № Ц-33 ДКЕВР е определил временни цени за достъп и съобразно тях е било извършено плащането от [фирма] към [фирма], формиращо претендираната в процеса сума. Решение Ц-33 на ДКЕВР е било обжалвано по административен ред и с Решение № 4659 от 03.04.2013 под. по адм.д.№ 13239/2012 год. на Върховния административен съд (ВАС), потвърдено с Решение № 8733/17.06.2013 год. по адм.д.№ 6086/2013 год. на 5 чл. с-в на ВАС то е било отменено.
Както бе посочено по-горе, съдилищата са приели, че искът е основателен при позоваване на практика на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК. Решаващите мотиви се основават на разбирането, че размерът на възнаграждението е предмет на изключителната регулационна дейност на държавата извън договорната свобода на страните. С издаване на Решение № Ц-33/14.09.2012 год., с което ДКЕВР е определила, считано от 18.09.2012 год., временни цени за достъп до преносните и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, е бил завършен смесеният фактически състав с гражданско правни последици, пораждащ задължението на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници да заплащат на електропреносните или на електроразпределителните дружества възнаграждение за осигурения достъп до поддържаните от тях мрежи. С отмяната по реда на АПК на индивидуален административен акт, каквото е решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД.
По предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК:
По отношение на първия от поставените въпроси, не са налице предпоставките по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Както бе посочено по-горе, с постановени по реда на чл.290 ГПК решения, състави на ТК на ВКС са приели, че отмяната по реда на АПК на индивидуален административен акт, каквото е решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД. По въпроса за правните последици от отмяната на административния акт, който определя временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа – отпада ли с обратна сила основанието на задължението за плащане на цената за достъп и поражда ли задължение за връщане на платената цена на отпаднало основание, има създадена съдебна практика по чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 104/27.06.2016 г. по т.дело № 1610/2015 г. на ІІ т.о., Решение № 126/16.08.2016 г. по т.д. №1592/2015 г. на І т.о., Решение № 12/31.01.2017 г. по т.д.№ 2297/2015 г. на ІІ т.о, Решение № 220 от 23.01.2017 г. по т.д. 3486/2015 г. на І т.о., Решение № 224/21.02.2017 г. по т.д.2654/2015 г. на ІІ т.о.. В тях по въпроса за темпоралното действие на постановеното от ВАС решение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, е прието, че конститутивното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на административния акт; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обосновава основателност на иска по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД.
Т.е. ВКС вече се е произнасял по същество на такива искове, приемайки, че са допустими.
В цитираните решения по чл.290 ГПК е даден ясен отговор на въпросите кое е основанието за уважаването на иска за неоснователно обогатяване (разместването на имуществените блага) и кога е отпаднало основанието за плащането на цената, както и за значението на допускането на предварителното изпълнение. Четвъртият от поставените въпроси е неясен и хипотетичен. Същото касае и въпрос № 5, като следва да се отбележи, че съставите на ВКС са отговорили по реда на чл.290 ГПК дали размерът на цената за услугата достъп до разпределителната мрежа за производители, различен от определяният от ДКЕВР, подлежи на договаряне между страните по договора за достъп. С решението по т.д.№ 2956/2014г. на 1 т.о. на ВКС – конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДЕКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила; отпадането с обратна сила на разпоредените с административния акт правни последици се разпростира по отношение на всички.
Осмият и деветият от въпросите, съставляват твърдение за допуснати процесуални нарушения, което би съставлявало основание за касиране на решението, а не обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, при наличие на задължителна практика по въпросите, предмет на произнасяне от въззивната инстанция, по които се иска допускане на обжалването, приложното поле на предпоставките по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, на които се позовава касаторът, е изключено.
По искането за отправяне на преюдициално запитване:
Становището на съдебния състав е, че в рамките на производството по чл.288 ГПК може да бъде отправено преюдициално запитване, само ако то касае тази фаза на процеса (допускането). Ако запитването е във връзка с въпрос по съществото на спора, а няма основание този спор да бъде разгледан по същество във фазата по чл.290 и сл.ГПК на касационното производство, предвид липсата на предпоставките за допускане по чл.280 ал.1 ГПК, то запитването е безпредметно с оглед липсата на процесуална възможност за ВКС да се произнесе с решение по делото. Поради това не се включва в задължението по чл.629 ал.3 вр.чл.628 ГПК за отправяне на запитване.
Независимо от това, дори това становище относно фазата на процеса да не бъде възприето, основание за отправяне на преюдициално запитване липсва, предвид въпросите, които поставя касатора.
Първите два въпроса (и подвъпросите към тях) в запитването са свързани с Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), като въпроси 1.3 и 2.1 касаят съответствието с Директива 2009/28/ЕО. Както вече имал случай да посочи ВКС, нормата на общностното право е пределно ясна и въвежда възможност, а не задължение за държавата да задължи операторите на преносната и разпределителната мрежа за поемат изцяло или частично посочените в § 3 разходи. Въпросът по т.1.1 изхожда от неправилно посочената предпоставка за автоматичност на връщане на даденото по отпаднала договорна клауза, каквото в случая не е налице. Както неколкократно бе посочено, наличието на предпоставките на неоснователното обогатяване по смисъла на Закона за задълженията и договорите и по конкретно – даденото на отпаднало основание, покриващо хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД, подлежи на установяване по съдебен ред. Т.е. не се касае за „обратно действие на даденото по договора”, съобразно терминологията на питането по въпрос 1.2.
Вторият от въпросите и по-конкретно подвъпроси 2.2. и 2.3 – тълкуването на чл.16 и чл.17 § 1 от Хартата са поставени прекалено общо, и имат хипотетичен характер.
Третият от въпросите касае задължителността на решенията по чл.290 ГПК (към датата на постановяването на въззивния акт). Както вече е имал случай да посочи ВКС, разпоредбите на националното процесуално право (чл.280 и сл.ГПК) не попадат в обхвата на тълкувателната компетентност на СЕС, а освен това, съгласно ТР № 2/1910 год. на ОСГТК на ВКС, постановените по реда на чл.290 ГПК решения са били задължителни (преди изменението на ГПК ДВ бр.86/2017 год.) за по-долните съдилища по отношение на посочения в тях правен въпрос, но не са задължителни за друг състав на ВКС, разглеждащ сходен спор. Делото е висящо пред ВКС и ако съставът хипотетично би преценил, че отговорът на правния въпрос е друг, той би могъл да не се съобрази с предходната практика с процесуалните последици, посочени в Тълкувателното решение.
Т.е. дори да се приеме, че СЕС би могъл да извърши проверка за съответствие на националния процесуален закон с Общностното право, то отговорът на такъв въпрос, независимо от това какъв би бил той, не би могъл по никакъв начин да се отрази на изхода на делото.
Поради изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І-во т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 628 от 20.03.2017 год. по т.д.№ 6288/2016 год. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за отправяне на преюдициално запитване по реда и на основание чл.628 и сл.ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.