3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
С., 06.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 17 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 17 от 03.04.2012 год. по гр.д.№ 1179/2011 год. Благоевградският окръжен съд.
Решението е постановено по жалбата [фирма] (сегашно наименование [фирма]) срещу Решение № 4969 от 27.06.2011 год. по гр.д.№ 3118/2010 год. на Благоевградския районен съд в частта с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма] сумата 11114.83 лв. В частта с която исковите претенции по чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД са били отхвърлени, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма] сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор не е представен.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице нито едно от основанията за допускане на факултативния касационен контрол, произтича от следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от [фирма] обективно съединени искове с правно основание: 1./ чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 11114.83 лв.; 2./ чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 2201.71 лв.; 3./ Чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 1111.48 лв.; 4./Чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 555.70 лв.
Исковете произтичат от сключен на 23.04.2007 год. договор за изработка (подвид „строителство) – строително-монтажни работи (СМР) по изграждане на вътрешна електрическа инсталация, домофонна и звънчева инсталация на обект комплекс „Д.” в [населено място]. Твърдението на изпълнителя ищец е, че има извършени и приети, но незаплатени СМР по фактура от 19.01.2009 год., както и, че му се дължи договорна неустойка. Ответникът-възложител е оспорил исковете. Последователно подържаната му теза е, че няма извършени по договора и приети СМР, които да не са заплатени. Исковата сума е формирана като възнаграждение за работи, които не са възложени и приети от ответника. Установено е по делото, че работите по електроинсталацията и домофонната и звънчева инсталация на обектите на хотелския комплекс “Д.” са били извършвани от [фирма] и от [фирма]. На някои от обектите, двете дружества са работили съвместно.
Както бе посочени по-горе, първоинстанционният съд е приел, че искът с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД е основателен. Позовал се е на събраните по делото писмени и гласни доказателства досежно правомощията на лицето, приело спорните СМР, да представлява [фирма], независимо, че е било служител на [фирма].
Произнасяйки се по жалбата на ответника, съставът на Б. е мотивирал извода си за неоснователност на иска с недоказаност при условията на главно и пълно доказване, че посочените в акт обр.19 за видовете работи, за чиято стойност е издадена фактурата, действително са били извършени от [фирма] и то в изпълнение на сключения между страните договор.
Обуславящи материалноправни или процесуалноправни въпроси по който Благоевградския окръжен съд се е произнесъл, съответстващи на критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не са формулирани. Конкретно посочен е само въпросът: Кога възниква задължението за плащане, от датата на приемане на обекта от възложителя или от датата на започване на упражняване на владението?“. Този въпрос, освен, че предполага различен отговор с оглед конкретните клаузи на всеки отделен договор, няма и качеството на обуславящ, доколкото спорна пред инстанциите по същество е била не изискуемостта на вземането, а неговото основание. В останалата част на изложението, касаторът е въвел твърдения за допуснати от Б. нарушения на материалния закон и процесуалните правила при разглеждането на спора. Дори това да е така, то би съставлявало основание по чл.281 ГПК, но не и такова по чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 17 от 03.04.2012 год. по гр.д.№ 1179/2011 год. Благоевградският окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.