2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 27.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1299 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. К. срещу Решение № 316 от 17.11.20141 год. по т.д.№ 404/2014 год. на Варненския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК по жалбата на Д. К. срещу Решение № 7 от 07.07.2011 год. по т.д.№ 13/2011 год. на Разградския окръжен съд в частта с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявеният от К. иск с правно основание чл.74 ал.1 ГПК за отмяна на решението от 18.11.2009 год. на Общото събрание (ОС) на [фирма] за избор на А. М. А. за управител на дружеството.
С предходния въззивен акт, решението на РзОС е било обезсилено. След касиране решението на ВнАС с решение по т.д.695/2012 год. на ВКС-ТК, състав на ІІ т.о., делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВнАС в тази му част за произнасяне по основателността на жалбата и иска на К., оспорващ избора на управител.
Исковете с които К. е сезирал Разградския окръжен съд са за освобождаването му като управител и за избор на нов управител (недопустимостта на първия иск е установена с влязло в сила решение) се основават на твърдението, че ОС е било нередовно свикано – поканата изхожда от неоправомощени лица, непълна е и е нередовно връчена; ОС не е проведено, респ. е нередовно проведено – дяловете на съдружниците са различни от посочените в дружествения договор, а това е опорочило гласуването, част от съдружниците на са били надлежно представлявани, протоколът на ОС не е подписан от съдружниците.
Разградският окръжен съд е отхвърлил иска на К. за отмяна на решението по т.7 на ОС от 18.11.2009 год. на [фирма], позовавайки се на редовното свикване на общото събрание и липса на нарушения на устава и закона при приемане на оспореното решение. Произнасяйки се по въззивната жалба на Д. К. срещу тази част от решението на РзОС, Варненският апелативен съд е стигнал до същия извод.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението са изброени 17 въпроса, формулирани като питания към ВКС: Допустимо ли е непроизнасянето по всяко конкретно нарушение, посочено в исковата молба; редовно ли е връчването на поканите за ОС; чия е доказателствената тежест за редовността на свикването и пр. Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с противоречие с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС; ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС; ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС; Решение по гр.д.№ 1047/2010 год. на І г.о.; Решение по гр.д.№ 952/2010 год. на ІV г.о.; Решение по гр.д.№ 1120/2010 год. на ІІ г.о.; Решение по т.д.№ 823/2010 год. на ІІ т.о. и Решение по т.д.№ 876/2010 год. на І т.о. на ВКС.
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с „начина на гласуване в ОС”, което е в противоречие с въпрос по който е допуснато касационно обжалване по т.д.№ 3197/2013 год. на ІІ т.о. по спор между същите страни.
Наличието на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът е свързал с произнасянето по въпросите: Длъжен ли е съдът да назначи особен представител; допустимо ли е извършването на графологична експертиза; следва ли протоколът на ОС да е подписан от всички съдружници и пр.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице която и да е от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, произтича от следното:
Преди всичко, въведените от касатора въпроси не съставляват правни такива, съобразно критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а по естеството си съставляват твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закони, което евентуално би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационен контрол. За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи, че правните изводи на ВнАС по оспорените факти и доказателства, не са в противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС.
Не е налице и основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Първият от въпросите по който се е произнесъл с Решение № 127 от 10.02.2015 год. по т.д.№ 3197/2013 год. състав на ІІ то. Няма отношение към спора, тъй като касае процесуалната възможност на съпритежатели на дружествен дял да предявят иск по чл.74 ал.1 ТЗ, а произнасянето по втория въпрос – възможността на съпритежателите на дружествен дял да гласуват лично, липсва противоречие между становището на ВКС и преценката на ВнАС за наличието на кворум за провеждане на ОС, както и на способа за участие и гласуване на съдружниците по настоящето дело.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. Посочените в тази част въпроси също касаят правилността на решението и преценката на конкретните факти и доказателства по делото, като ще следва да се отбележи, че част от въпросите са риторични.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] не е поискал присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 316 от 17.11.2014 год. по т.д.№ 404/2014 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.