1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
С., 07.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 664 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 1830 от 18.08.2015г. по в.т.д.№ 428/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 2296/2011г. на СГС, ТО, 1 състав. Първоинстанционният съд е отхвърлил обективно съединените искове, предявени срещу [фирма] – иска с правно основание чл.55,ал.1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата 63 622лв. /част от цяло вземане в общ размер на 127 245.26лв./, получена без основание и иска с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 35 497.60лв. /част от цялото вземане в общ размер 70 995.20лв./.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаване на исковете. Отделно изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е представено. В раздел І, озаглавен „по допустимостта на касационното обжалване” касаторът излага, че и двете съдебни инстанции са мотивирали, че договорът за ипотека /нот.акт № 133/23.09.2004г./ е недействителен поради обстоятелството, че е ипотекарните длъжници са били представлявани от лице без представителна власт /чрез мним представител, от лице представило се с паспорт на името А. П. Т./. Неправилен бил изводът обаче, полученото от банката плащане на 24.11.2004г. на сумата 127 245.26лв. по кредитната банкова сметка на кредитополучателя /лице, представящо се с лична карта с името А. П. Т./, чието задължение е било обезпечено чрез ипотеката, не води до неоснователно обогатяване за банката. Освен необоснован, този извод касаторът счита, че противоречи на задължителната практика на ВКС, съгласно която, когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните по него трябва да върне на другата страна, всичко, което е получила от нея и в този случай страните дължат дадените насрещни престации на отпаднало основание, като ищецът следва да докаже единствено факта на недължимото престиране. Позовава се на Решение по гр.д.№ 1543/2010г. на 3 г.о. Поддържа се, че е недействителен и договорът за банков кредит, сключен на 21.09.2004г. с представилият се за А. Т., и ответникът няма право да задържи нищо, което е получил по него, т.е. няма право да задържи направените от касатора по банковата сметка на А. Т. плащания. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с решението по гр.д. № 1689/2014г. на 4г.о., по гр.д.№ 5946/13 на 4 г.о., гр.д.№ 141/12 на 1 г.о.
В писмен отговор [фирма] оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и касационната жалба. Основният довод на банката е, че ищцовото дружество не е внасяло в полза на банката търсените суми. Те са внесени по сметката на А. Т., открита в „О.”.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Правнорелевантните факти въведени в спора, безспорни между страните и обсъждани от съдилищата са следните: на 21.09.2004г. ответникът е предоставил на А. П. Т. сумата 123 000лв. банков кредит за ремонт и строителство с краен срок за издължаване 2012г. На 23.09.2004г. за обезпечаване на кредита в полза на банката е учредена договорна ипотека от трети лица върху техен имот в [населено място], като ипотекарните длъжнници са представлявани от А. Т.. На 19.10.2004г. А. Т. като пълномощник на същите лица е сключил предварителен договор за продажба на същия имот с купувач – дружество с управител Ю. Г., а на 23.11.2004г. купувачът се е задължил да заличи ипотеката върху имота в размер на 126 500лв. и е било уговорено сключването на окончателния да стане до 06.10.2004г. На 24.11.2004г. управителят Ю. Г. е внесъл на каса по сметката на А. П. в [фирма] сумата 127 245.26лв. „за погасяване на кредит”. На 26.11.2004г. купувачът по предварителния договор е прехвърлил правата по него на [фирма], с управител Ю. Г.. На 06.12.2004г. продавачите, представлявани от А. Т. са продали на [фирма] имота за сумата 500 000евро – платена в брой. На 06.12.2004г. П. К.”О. е превело чрез банков превод по сметката на А. Т. в [фирма] сумата 70 955.20лв. „по договор за покупко-продажба”. С решение по гр.д.№ 412/2005г. на Варненския ОС договорът за продажба е обявен за нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД – поради липса на съгласие на продавачите – отсъствие на воля за продажбата на имота им като е установено, че пълномощното, представено в нотариалното производство не носи техни подписи. При тези факти ищецът претендира връщането на сумата, внесена на каса /63 622лв.лв. частичен иск от 127 245.26лв./ на основание чл.55,ал.1, предл. първо ЗЗД като получена без правно основание от ответника по нищожен договор за кредит и договора на учредяване не ипотека, като ищецът платил чужд дълг, произтичащ от нищожни договори, но имал правен интерес от плащането към момента на извършването му; банката се обогатила неоснователно за сметка на ищеца като приела извършеното от него плащане на сума по открита банкова сметка на лице, представило се с фалшива лична карта за А. Т.. Сумата 35 497.60лв.- частичен иск от цялото вземане в размер на 70 995.20лв. е претендирана като обезщетение за вреди, причинени от виновно плащане в полза на трето недобросъвестно лице, в резултат на неизпълнение на задължението на ответника да изплати преведената от ищеца сума на конкретното, посочено в инструкциите на наредителя лице, вместо което била платена на трето лице с неизвестна самоличност. Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че жителят на [населено място] П. Т. с посочените в личната карта данни, не е лицето, което в лично качество или пълномощник е извършил фактически и правни действия пред банката, включително и е представял документи; действията са извършени от неустановено лице. Счела е, че искът по чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД е неоснователен: независимо от доказаното обедняване на ищеца, който е изпълнил дълг на контрахента по предварителния договор и анекса, които са нищожни поради липса на съгласие, отсъства обогатяване за ответника в резултат на извършеното плащане; банката е получила, това, което е предоставила на съконтрахента на ищеца по предварителния договор – сумите по кредита, който последният е дължал да върне. Неоснователността на втория обективно съединен иск е аргументирана със становището, че служителите на ответника добросъвестно са изпълнили своите задължения, като при идентификацията на клиента са проверили личната му карта и са съпоставили и приели за съвпадащи лицето от снимката и явилото се пред тях и възрастта му. Прието е, че идентификацията е извършена добросъвестно и в съответствие с действащата към момента нормативна уредба, вкл. и чл.6,ал.1,т.2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, поради което е изключена противоправността като елемент на фактическия състав на деликтната отговорност, с което отпада и гаранционно обезпечителната отговорност на възложителя по чл.49 ЗЗД.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването пряко произтича от отсъствието на въпрос с характеристиката на правен, очертана в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. За касационната инстанция не съществува задължение за извежда въпроса от твърденията за неправилност на решението. Единствено такива доводи се съдържат изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, а неправилността е касационно основание, а не основание за допускане на обжалването. При позоваването си на противоречие на обжалваното решение със задължителна за САС съдебна практика, неясна е и тезата на касатора кой е договорът, след признаването за нищожен на който, „всяка от страните по него следва да върне на другата полученото от нея”. В предмета на спора отсъства включено твърдение за наличие на договор между страните по спора. Дори договорът за банков кредит да е нищожен, правото за получи даденото по него, би било за банката.
В обобщение, поради отсъствие на главната и допълнителна предпоставка, искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Ответникът по касационната жалба е заявил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и то следва да бъде уважено до размер на 1 700лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1830 от 18.08.2015г. по в.т.д.№ 428/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата 1 700лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: