Определение №118 от 30.1.2014 по ч.пр. дело №134/134 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№118

С., 30.01.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 134 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК във вр. с чл.407, ал.1 ГПК, образувано по частна жалба на ответника [фирма] срещу Разпореждане от 08.11.2013г. по т.д.№ 704/2012г. на Пловдивски АС, 3 състав, с което е уважена молбата на ищеца „Г. И.“Л. за издаване на изпълнителен лист за присъдена неустойка и обезщетение за забава въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по т.д.№ 704/2012г.
С частната жалба се иска отмяна на разпореждането като неправилно, тъй като с Определение № 732 от 06.11.2013г. състав на ВКС е спрял изпълнението на въззивното решение на П. по т.д.№ 704/2012г., за което са били представени доказателства при произнасянето по молбата за издаване на изпълнителен лист. Твърдението е, че не е налице акт, който да подлежи на предварително и незабавно изпълнение, тъй като изпълнението е спряно. Според жалбоподателя спирането на изпълнението е равнозначно на неподлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, каквато проверка апелативният съд е бил длъжен да направи, съгласно разпоредбата на чл.406,ал.1 ГПК. Искането е за отмяна на разпореждането и постановяване на отказ за издаване на изпълнителен лист.
От насрещната страна „Г. И. „Л. е постъпил писмен отговор срещу основателността на частната жалба.
Жалбата е постъпила в преклузивния срок от надлежна страна срещу подлежащ на самостоятелно обжалване акт на въззивния съд, но по същество е неоснователна.
Видно от данните по делото, Апелативният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист въз основа на свое невлязло в сила осъдително решение срещу частния жалбоподател при наличие на доказателства за спиране изпълнението на решението, постановено от ВКС в производство по чл.282, ал.2 ГПК.
Съгласно ТР № 2/ 24.10.2012г. по тълк.дело № 2/2012г. на ОСГТК на ВКС, целта на производството по чл.282 ГПК е да се предостави защита на жалбоподателя-ответник по иска, срещу провеждане на предвиденото в чл.404, т.1 ГПК предварително изпълнение на обжалваното осъдително решение. Правните последици на определението се изчерпват с временната забрана на чл.432,т.4,предл първо ГПК за извършване на действия по принудително изпълнение на решението до настъпването на предвидени в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнително производство и съдебният изпълнител е задължен да преустанови провеждането на принудителното изпълнение.
От дадените със задължителното за всички съдилища разрешение в посоченото тълкувателно решение, спирането на изпълнението по реда на чл.282,ал.2 ГПК е пречка за провеждане на изпълнението и преустановява изпълнителните действия. То не препятства възможността да бъде издаден изпълнителен лист, при наличието на предпоставките за уважаване на молбата, а е основание за спиране на изпълнението. Както спирането на изпълнението по чл.282,ал.2 ГПК не се намира във функционална зависимост от издаването на изпълнителния лист, така и възможността такъв да бъде издаден не е предопределено от липсата на определение за спиране изпълнението. В случай, че ВКС постанови спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение, издаденият изпълнителен лист не подлежи на обезсилване. Производството по чл.282,ал.2 ГПК, приключило с определение за спиране на изпълнението означава само ограничаване възможността за извършване на действия по изпълнение на присъденото вземане по осъдителното решение, но не означава, че не може да бъде разпоредено издаване на изпълнителен лист. Дължимата от съда проверка по чл.406,ал.1 ГПК се основава единствено на акта по чл.404, т.1 ГПК, на редовността му и удостоверяващото с него подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Законът не вменява в задължение проверка на други обстоятелства, стоящи извън акта по чл.404,т.1 ГПК, включително и дали има постановено спиране или подадена молба за това от ответника.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава Разпореждане № 2206 от 08.11.2013г. по т.д.№ 704/2012г. на Пловдивски АС, 3 състав, с което е уважена молбата на ищеца „Г. И.“Л. за издаване на изпълнителен лист за присъдените суми с невлязлото в сила въззивно решение по т.д.№ 704/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.

Scroll to Top