О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 22.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 947 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на синдиците на [фирма] /н/ срещу Определение № 11 от 09.01.2017г. по в.т.д.№ 486/2016г. на АС Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес въззивната жалба на банката, представлявана от синдиците, срещу Решение № 152 от 12.05.2016г. по т.д.№ 269/2015г. на ОС Стара Загора. С последното съдът на основание чл.630,ал.1 ТЗ е обявил длъжника [фирма] в неплатежоспособност с начална дата 10.01.2015г. и е открил производство по несъстоятелност.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за продължаване на производството пред Пловдивския АС с даване на задължителни указания за допускане на нова съдебно-счетоводна експертиза. Твърдението е, че въззивната жалба е оставена без разглеждане без да се обсъдят възраженията срещу недопускане на нова експертиза, срещу действията на представляващия длъжника, без анализ на твърденията, че производството е „симулирано”. Твърдението за допустимост на въззивната жалба е аргументирано с необходимостта да бъде постановено валидно, допустимо и правилно решение на материалноправния спор. Поддържа се, че търсената от банката защита е, чрез инициираното производство по несъстоятелност от друг кредитор, който е със вземане, непроизтичащо от търговска сделка, да се установи истинското икономическо състояние на ответното дружество и да се постанови правилен и справедлив акт в това число и по отношение на началната дата на неплатежоспособност и на реда, по който производството следва да бъде открито. Изложени са подробни съображения за необходимост от назначаване на нова съдебно икономическа експертиза със задача, аналогична на задачата, по която е работила приетата по делото.
Постъпил е писмен отговор от [фирма] и „У. Т. К.” със седалище Британски В. острови, с които се оспорва основателността на частната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана единствено с въззивна жалба на банката, представлявана от синдиците срещу решението по чл.630,ал.1 ТЗ, в която искането е за отмяна на решението като неправилно. Доводите в нея са насочени срещу съществуването на вземането на молителя /кредитора, подал молбата за откриване на производството по несъстоятелност/ – [фирма], [населено място] и на другите присъединени, наред с [фирма]/н/ кредитори – [фирма], [населено място] и „У. Т. К.”. Въззивникът е поддържал, че част вземанията на тези присъединени кредитори не произтичат от търговска сделка, други са погасени по давност, че част от договорите, от които произтичат вземанията им са „съмнителни” и че представляващият длъжника се е споразумял с част от кредиторите във вреда на банката. Искането е било за отмяна на решението на окръжния съд, който отказал да назначи нова съдебно счетоводна експертиза, която да установи обективното икономическо и финансово състояние на длъжника и назначаване на такава от въззивния съд. В проведеното съдебно заседание пред апелативния съд процесуалният представител на банката е поддържал, че обжалва решението в частта, „с която е открито производство по несъстоятелност по молбите на първоначалния молител и останалите присъединени кредитори, които нямат вземания към ответника”.
С атакуваното определение съставът на апелативния съд е констатирал, че въззивникът [фирма]/н/ е депозирал молба, уважена от ОС, за присъединяване като кредитор по реда на чл.629,ал.4 ТЗ, в която е твърдял, че [фирма] е в състояние на неплатежоспособност, тъй като не изпълнява възникналите от търговски сделки изискуеми ликвидни вземания към банката; поискал е постановяване на решение по чл.630,ал.1 ТЗ като за начална дата на неплатежоспособността е посочил 31.05.2014г. При съпоставката с постановеното от съда по несъстоятелността решение по чл.630,ал.1 ТЗ, Пловдивския АС е приел, че с уважаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и обявяването неплатежоспособността на длъжника, присъединилият се кредитор – банката е постигнал търсената защита, поради което няма правен интерес от обжалване на това решение. Акцентирал е, че банката не обжалва определената от съда начална дата на неплатежоспособността, нито реда, по който е открито производството по несъстоятелност като същевременно е постигнала правния резултат, който е искала и изрично е заявила в молбата си за присъединяване; че няма правен интерес като присъединен кредитор в производството по несъстоятелност да обжалва съдебното решение, с което са удовлетворени всичките му искания. Позовал се е на Определение № 870 от 27.11.2014г. по ч.т.д.№ 2149/2014г. на І т.о. на ВКС и даденото с него разрешение, че присъединилият се кредитор има правен интерес да обжалва определената от съда начална дата на неплатежоспособността или реда, по който е открито производството /630,ал.1, респ.630,ал.2 или 632 ТЗ/.
Частната жалба е неоснователна:
1/ В цитираното от апелативния съд Определение № 870 от 27.11.2014г. по ч.т.д.№ 2149/2014г. на І т.о., съставът на ВКС е разграничил, че правният интерес от присъединяването на кредитори в производството по несъстоятелност по реда на чл.629,ал.4 ТЗ произтича от становището им, че са налице предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника като с встъпването в процеса те могат да изразят собственото си становище относно реда, по който следва да бъде открито и относно началната дата на неплатежоспособността. Когато е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, присъединеният кредитор няма правен интерес да обжалва решението, твърдейки, че длъжникът не е неплатежоспособен, съотв. свръхзадължен. Той може да обжалва определената от съда начална дата на неплатежоспособността и реда по който е открито производството по несъстоятелност, но не и решаващия извод за основателност на молбата по чл.625 ТЗ.
Настоящата хипотеза изцяло попада в приложното поле на даденото разрешение, към което настоящият състав се присъединява. [фирма]/н/ е присъединен кредитор, който е поддържал наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Той не обжалва решението на съда по несъстоятелността по чл.630,ал.1 ТЗ за определената начална дата на неплатежоспособността, съответно не възразява срещу реда, по който е открито производството по несъстоятелност, поради което неговата жалба е недопустима.
2/ Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, приложима и за производството по несъстоятелност, съдът се произнася служебно по валидността и допустимостта на съдебния акт в обжалвана част, а по правилността съобразно наведените в жалбата оплаквания. С оглед очертания предмет на обжалването с депозираната въззивна жалба, в настоящата хипотеза би било недопустимо апелативният съд да постанови различен „правилен и справедлив акт, в това число и по отношение на началната дата на неплатежоспособност, и на реда, по който производството следва да бъде открито”, тъй като преклузивните срокове за обжалване на решението в тази част са изтекли.
3/ Банката няма правен интерес от установяването в тази фаза от развитието на производството по несъстоятелност на твърденията си за несъществуването на вземането на молителя /кредитора, подал молбата за откриване на производството по несъстоятелност/ – [фирма], [населено място] и на другите присъединени, наред с [фирма]/н/ кредитори – [фирма], [населено място] и „У. Т. К.”, които са основните доводи във въззивната жалба. Въззивна жалба с такъв предмет е недопустима. Предмет на силата на пресъдено нещо на решението за откриване на производството по несъстоятелност не са индивидуалните права или вземания на конкретен кредитор към длъжника, а неговата неплатежоспособност и датата, от която тя е настъпила. Вземанията на конкретния кредитор не са предмет на спора и не се установяват със сила на пресъдено нещо, поради което не могат да бъдат оспорвани по реда на въззивното обжалване на решението по чл.630,ал.1 ТЗ, което е самостоятелен аргумент за недопустимост на жалбата на [фирма]/н/. Недопустимо е поддържаното от въззивника искане по съществото на спора – обжалване на решението в частта, „с която е открито производство по несъстоятелност по молбите на първоначалния молител и останалите присъединени кредитори, които нямат вземания към ответника”.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 11 от 09.01.2017г. по в.т.д.№ 486/2016г. на АС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: