О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 12.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1740 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца ЗК“Лев Инс“АД против Решение № 447 от 24.02.2018г. по в.т.д.№ 2313/2017г. на САС, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решението по т.д. № 5463/2015г. на СГС.. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, предявени срещу „Порше Лизинг БГ“ЕООД по чл. чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 30 961.53лв., претендирана като обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника по чл.16,ал.3 от Рамков застрахователен договор от 28.03.2006г. и полица от 15.07.2008г. по застраховка „разни финансови загуби /обезпечаваща вземане по лизингов договор относно лек автомобил „Фолсваген рег. [рег.номер на МПС] / за прехвърляне на собствеността върху същия автомобил и по чл.86 ЗЗД за сумата 10 666.42 лв. – мораторна лихва.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон и практиката на ВКС. Оспорва се правилността на извода на САС, на който е основано отхвърлянето на иска – че възникването на насрещното задължение на застрахования за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ е обусловено от изпълнението от застрахователя на задължението му за изплащане на застрахователното обезщетение в пълния размер на лизинговите вноски за срока на договора.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
При застрахователно вземане по договор за лизинг до края на срока на договора, настъпилото прекратяване на договора за лизинг би ли довело до намаляване на размера на отговорността и на застрахователя за тачи част от лизинговите вноски, които са дължими до момента на прекратяването на лизинговия договор.
В този случай, при заплатено обезщетение до края на лизинговия договор и при липса на уведомяване за прекратен лизингов договор, дължи ли застрахованото лице обезщетение на застрахователя за получено недължимо парична сума.
Пазарната цена на лек автомобил съизмерима ли е към стойността на застрахованото вземане по договора за лизинг. Посочена е допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК без обосновка за наличието й.
В писмен отговор „Порше Лизинг БГ“ЕООД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивната инстанция е констатирала, че ищецът основава претенцията си на:
– сключен с ответното дружество рамков договор, уреждащ основните условия по застраховка „Разни финансови загуби – клауза 1 Загуба на доходи по договори за лизинг и каско“;
– застрахователна полица по риска „разни финансови загуби“ във връзка със сключен от лизингодателя договор за финансов лизинг от 07.05.2008г. с „Ратко“ООД на л.а. „Фолксваген” рег. [рег.номер на МПС] за срок до 15.06.2013г., когато е последното плащане на лизингова вноска съгласно погасителния план;
– образуване на щета във връзка с просрочие на четири лизингови вноски по този лизингов договор;
– осъществено плащане по силата на договорености в Анекс № 6 към рамковия договор за уреждане на отношенията между страните по 64 щети, включително и по процесната, на застрахователното обезщетение. Ищецът е твърдял, че на основание чл.16.3 от рамковия договор за ответника е възникнало задължението да му прехвърли собствеността върху автомобила, а поради невъзможност да стори това /поради отчуждаването му през 2010г./, претендира заплащане на обезщетение за неизпълнение в размер на общия размер на лизинговите вноски до края на срока на лизинговия договор.
По делото е установено, че от общо полученото застрахователно обезщетение по всичките преписки по щети, ответникът счетоводно е отнесъл суми за погасяване финансовата загуба по конкретни полици. За лекия автомобил „Фолксваген“ рег. [рег.номер на МПС] “ отразената сума за получено застрахователно плащане е 10 234.63лв. При стойност на всички вноски до изтичане на крайния срок, възлизащи на 23 288.17лв. до м.юни 2013г., платеното обезщетение за загуби по процесния лизингов договор от 10 234.63лв. не покрива стойността на всички вноски до изтичане на крайния срок, а е до размера на вноските, дължими до момента на връщане на автомобила на лизингодателя, а и не е имало спор, че договореното с анекса плащане на обезщетенията по щети не покрива изцяло загубите на лизингодателя по всичките 64 преписки, предмет на анекса.
Съставът на САС е споделил извода на първоинстанционния съд, че в рамковия договор страните са уговорили като условие за прехвърляне на ищеца на собствеността върху лизинговата вещ плащането на застрахователното обезщетение в размер на всички вноски по лизинговия договор. Изложил е съображения, че в процесния случай не е възникнало задължение за плащане на лизинговите вноски след м.април 2010г. когато автомобилът е бил върнат на лизингодателя /и прехвърлен след това на трето лице/, съответно не е възникнало и задължение на застрахователя за плащане на обезщетение, покриващо всички лизингови вноски до края на лизинговия период, поради което не е настъпило условието по т.16.3 от рамковия договор за прехвърляне на собствеността върху автомобила; не е налице неизпълнение на договорно задължение от ответника и не се дължи търсеното обезщетение за неизпълнение.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
При формулиране на въпросите и тезата си касаторът не държи сметка за ясната разпоредба на чл.16.,ал.3 от рамковия застрахователен договор -задължението за прехвърляне на правото на собственост възниква след изплащане на застрахователно обезщетение, с което вноските по лизинговия договор се изплащат изцяло.
Въпросите са предпоставени от тезата за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо дължимите лизингови вноски за целия период на договора, какъвто факт не е установен по спора. Касаторът игнорира и уговореното в Анекс № 6 – „при извършване на плащането застрахователят посочва задължението по коя от образуваните при него преписки по щети погасява със съответната парична сума, с оглед отразяването на извършеното плащане при застрахования“, поради което съдилищата са приели, че при отсъствието на разпределение от платеца какво се плаща като обезщетение по всяка една от преписките, следва да бъде зачетено осчетоводяването при ответника, а съгласно него, при общ сбор на дължимите месечни плащания за срока на процесния лизинг възлизащ на 23 288.17лв. до м.юни 2013г., застрахователят е заплатил 10 234.63лв.
Поради това първият въпрос е извън предмета на спора с оглед ясната уговорка между страните, че правото на застрахователя да получи собствеността върху автомобила възниква при плащане на обезщетение в размер на всички лизингови вноски, дължими за срока на лизинга.
Вторият въпрос е предпоставен от теза за „заплатено застрахователно обезщетение до края на лизинговия договор“ при наличие на категорични изводи на САС, че няма плащане по процесната щета на застрахователно обезщетение, покриващо вноските за срока на лизинга. Паралелно с това заявената от касатора претенция не е за обезщетение за получена недължимо сума от лизингополучателя и не това е предметът на спора.
Третият въпрос е неясен, неразбираема е правната логика за поставянето му в контекста на мотивите на САС и в контекста на конкретния казус.
Като стоящи извън предмета на правния спор и извън произнасянето на въззивната инстанция, въпросите за хипотетични, а не обуславящи изхода на делото, поради което не съдържат съществени характеристики, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол.
Формално и неаргументирано е позоваването на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, което е тъждествено на отсъствие на надлежното й въвеждане
В изложението са цитирани актове на ВКС без касаторът да е обосновал връзката им с конкретен от поставените въпроси и с мотивите на въззивния акт.
Ответната страна претендира присъждане на разноски за изготвянето на отговора. Същите са доказани до размер 1 680лв. и следва да бъдат възложени в тежест на касатора.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 447 от 24.02.2018г. по в.т.д.№ 2313/2017г. на САС, ТО, 9 състав.
Осъжда ЗК“Лев Инс“ АД за заплати на „Порше лизинг БГ“ ЕООД сумата 1 680лв.- разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: