5
Определение по чл.288 ГПК на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 13.03. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2370 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ЧЕЗ Разпределение България”АД против Решение № 1714 от 04.07.2018 год. по т.д.№ 6712/2017 год. на Софийски апелативен съд.
С обжалвания акт, съставът на САС е потвърдил Решение № 2161 от 17.11.2017 год. по т.д.№ 2068/2017 год. на Софийски градски съд с което е осъден касаторът „ЧЕЗ Разпределение България”АД да заплати на „Лъки Енергия”ЕАД сумата 70836.35 лв. на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД – получена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа, начислена за периода м.09.2012 – м.09.2013 год. ведно със законната лихва от датата на исковата молба 05.07.2017 год. и до окончателното плащане. Отпадналото с обратна сила основание е отмяната с влязло в сила съдебно решение на Решение Ц-33 от 14.09.2012 год. на ДКЕВР (сега КЕВР). СГС е отхвърлил акцесорната претенция за обезщетение за забава при плащането на главницата за периода 21.07.2017 – 04.07.2017 год. и като необжалвано, решението му е влязло в сила в тази част.
Съставът на САС е присъдил разноски за въззивното производство в размер на 3696.50 лв.
Твърдението в касационната жалба е, че иск по чл.55 ал.1 ЗЗД е недопустим поради наличие на валидно облигационно правоотношение между страните. Посочва се, че въпреки, че е приел наличието на валиден договор между страните, САС е уважил недопустим иск, при който договорната отговорност винаги изключва отговорността за неоснователно обогатяване. Изложени са и съображения за неправилност на решението, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Заявеният петитум е за обезсилване или евентуална отмяна на въззивния акт, ведно със законните последици.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът е посочил всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ Договорната отговорност по чл.79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 т.3 ЗЗД при наличието на действителен валиден договор за спорното задължение и допустим ли е искът за неоснователно обогатяване в тази хипотеза; 2./ Въпросът „Може ли задължение за заплащане за достъп до електроразпределителната мрежа да има и друг, извъндоговорен източник, и ако може, кое е непосредственото основание за възникване на задължението за плащане – облигационното правоотношение или юридическите факти с извъндоговорен характер?” се свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3./ Наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК се твърди по отношение на въпроса: „Може ли да се счита за отпаднало основанието по действащо облигационно правоотношение за предоставяне на услуга достъп между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни (доброволно пращане и оказване на услугата)? Допустимо ли е приравняването на законовото и договорно основание за предоставяне на услугата достъп с решение на регулаторен орган?”; 4./ Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се твърди по въпроса: „Представлява ли предварително изпълнение /допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила административен акт, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?; 5./ Основанията по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК се свързват с въпроса: „Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената на услугата достъп до разпределителната мрежа на производители, различна от определени от ДКЕВР? Императивни ли са нормите на чл.30 ал.1; чл.31 т.2 и 8; чл.32 ал.1 и ал.2 ЗЕ. Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл.36а ЗЕ?”; 6./ Същите основания (чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК) касаторът сочи и по отношение на въпроса: „Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп, отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение факта на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?; 7/ С основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се свързва въпросът: „След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответника, в случай че ищецът иска връщане на платеното?”.
Представени са: Решение № 451 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 844/2009 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 1015/25.05./2015 г. на ОС-Варна по гр.д.№ 363/2015 г.; Решение № 1483/27.07.2015 г. на ОС-Варна по гр.д. № 1483/2015 г.; Решение № 1026/26.05.2015 г. на ОС – Варна по гр.д. № 850/2015 г.; Решение № 469/16.03.2015 г. на ОС-Варна по гр.д. № 3001/2014 г.; Решение № 468 на ОС – Варна по в. гр.д. № 3/2015 г.; Решение № 750/20.04.2015 г. на ОС – Варна по гр.д. № 260/2015 г.; Решение от 16.11.2015 г. на СГС по гр.д. № 8059/2015 г.; Решение № 1938/17.12.2014 г. на ОС – Варна по гр..д.№ 2412/2014 г.; Решение № 132/29.01.2015 г. на ОС -Варна по в. гр. д. № 2768/2014 г.
Ответникът „Лъки Енергия”ЕАД е представил отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който изразява становище за липса на посочените в изложението предпоставки за допускане на касационен контрол. В отговора се съдържан и аргументи за неоснователност на касационната жалба Има искане за присъждане на разноски, съобразно заплатеното адв. възнаграждение в размер на 2772.36 лв. по представена по делото фактура.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Няма спор, че между страните е сключен двустранен възмезден договор за достъп на производителя до разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България”АД и за изкупуване на електрическа енергия. Спорът по делото е дали заплатената от „Лъки Енергия”ЕАД на „ЧЕЗ Разпределение България”АД искова сума подлежи на връщане, като заплатена на отпаднало основание (чл.55 ал.1 ЗЗД). Сумата е формирана, като елемент от парична престация по сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия. Спорният елемент е т.нар. ”цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа”, която подлежи на определяне по Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, а сега КЕВР – ДВ бр.17/06.03.2015 год.). За процесния период със свое Решение № Ц-33 ДКЕВР е определил временни цени за достъп и съобразно тях е било извършено плащането от „Лъки Енергия”ЕАД към „ЧЕЗ Разпределение България”АД, формиращо претендираната в процеса сума. Решение Ц-33 на ДКЕВР е било обжалвано по административен ред и с Решение № 4659 от 03.04.2013 под. по адм.д.№ 13239/2012 год. на Върховния административен съд (ВАС), потвърдено с Решение № 8733/17.06.2013 год. по адм.д.№ 6086/2013 год. на 5 чл. с-в на ВАС то е било отменено.
Както бе посочено по-горе, съдилищата са приели, че искът е основателен при позоваване на практика на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК. Решаващите мотиви се основават на разбирането, че размерът на възнаграждението е предмет на изключителната регулационна дейност на държавата извън договорната свобода на страните. С издаване на Решение № Ц-33/14.09.2012 год., с което ДКЕВР е определила, считано от 18.09.2012 год., временни цени за достъп до преносните и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, е бил завършен смесеният фактически състав с гражданско правни последици, пораждащ задължението на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници да заплащат на електропреносните или на електроразпределителните дружества възнаграждение за осигурения достъп до поддържаните от тях мрежи. С отмяната по реда на АПК на индивидуален административен акт, каквото е решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД.
По предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК:
По отношение на поставените въпроси, съдържащи позоваване на това основание, не са налице предпоставките по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Както бе посочено по-горе, с постановени по реда на чл.290 ГПК решения, състави на ТК на ВКС са приели, че отмяната по реда на АПК на индивидуален административен акт, каквото е решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД. По въпроса за правните последици от отмяната на административния акт, който определя временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа – отпада ли с обратна сила основанието на задължението за плащане на цената за достъп и поражда ли задължение за връщане на платената цена на отпаднало основание, има създадена съдебна практика по чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 104/27.06.2016 г. по т.дело № 1610/2015 г. на ІІ т.о., Решение № 126/16.08.2016 г. по т.д. №1592/2015 г. на І т.о., Решение № 12/31.01.2017 г. по т.д.№ 2297/2015 г. на ІІ т.о, Решение № 220 от 23.01.2017 г. по т.д. 3486/2015 г. на І т.о., Решение № 224/21.02.2017 г. по т.д.2654/2015 г. на ІІ т.о. и др. В тях по въпроса за темпоралното действие на постановеното от ВАС решение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, е прието, че конститутивното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на административния акт; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обосновава основателност на иска по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД.
Т.е. ВКС вече се е произнасял по същество на такива искове, приемайки, че са допустими.
В цитираните решения по чл.290 ГПК е даден ясен отговор на въпросите кое е основанието за уважаването на иска за неоснователно обогатяване (разместването на имуществените блага) и кога е отпаднало основанието за плащането на цената, както и за значението на допускането на предварителното изпълнение. Съставите на ВКС са отговорили по реда на чл.290 ГПК дали размерът на цената за услугата достъп до разпределителната мрежа за производители, различен от определяният от ДКЕВР, подлежи на договаряне между страните по договора за достъп. Конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДЕКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила. Отпадането с обратна сила на разпоредените с административния акт правни последици се разпростира по отношение на всички.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, при наличие на задължителна практика по въпросите, предмет на произнасяне от въззивната инстанция, по които се иска допускане на обжалването, приложното поле на предпоставките по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, на които се позовава касаторът, е изключено.
Освен това, ще следва да се отбележи, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК са взаимно изключващи се.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски, възлизащи на сумата, посочена по-горе.
Поради изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І-во т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1714 от 04.07.2018 год. по т.д.№ 6712/2017 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България”АД да заплати на „Лъки Енергия”ЕАД сумата 2772.36 лв., представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.