Определение №21 от 11.1.2018 по ч.пр. дело №3020/3020 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 21

София, 11.01.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 3020 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по подадена на 15.11.2017г. частна касационна жалба от Д. К. против Определение № 1900 от 07.10.2017г. по ч.гр.д.№ 1439/2017г. на ОС Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба на К. против отказа на съдията по вписванията при РС Несебър за вписване заличаване на два договора за цесия.
Твърдението е, че определението е неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че договорите за цесия са вписани в АВ и обременяват имота на К., а същевременно са заличени договорните ипотеки; че със заличаването на договорните ипотеки е следвало съдията по вписванията да заличи и цесиите.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Следва ли да се внася държавна такса и в какъв размер за заличаване/отбелязване на договор за цесия, при условие, че този договор е с акцесорен характер и се отбелязва към съответната вписана ипотека като не подлежи на самостоятелно вписване; 2/ При заличена ипотека при условията на чл.22 ПВ поради изтичане на 10 годишния срок, следва ли договорът за цесия, вписан/отбелязан към нея, да бъде също служебно заличен от съдията по вписванията 3/ При пропуск на съдията по вписванията при заличаване на ипотеката по реда на чл.22 ПВ, да заличи договора за цесия, вписан/отбелязан към ипотеката, нужно ли е да се подава последваща молба /заявление/ за заличаване/отбелязване на договора за цесия, както и да се прилагат доказателства за заличаване на ипотеката и да се заплаща държавна такса и в какъв размер. 4/ Договорът за цесия към вписана ипотека подлежи ли на самостоятелно вписване или само на отбелязване към ипотеката; 5/Следва ли молбата за заличаване/отбелязване на договора за цесия да се тълкува не като самостоятелно искане за заличаване вписването на цесията, а във връзка с акцесорния характер на вписването на този договор и отбелязването му към вписаната договорна ипотека, с оглед нормата на чл.171 ЗЗД във вр. с чл.17 ПВ, и като последица от заличаване на ипотеката, е отбелязване на това обстоятелство и по договора за прехвърляне на вземане.
Допълнителната предпоставка е посочена по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на актове на АС Варна и АС Бургас. Въведено е и основанието по т.3 на чл.280 ГПК.
За да се произнесе, ВКС съобрази следното:
Съставът на Бургаския ОС е посочил, че К. е депозирала искане пред съдията по вписванията на основание извършено заличаване по реда на чл.22 ПВ на две договорни ипотеки по отношение на неин имот, да бъдат заличени и вписаните по партидата на имота цесии. Установил е, че молбата за вписване подадена без внесена държавна такса, поради което същата е нередовна. Мотивирал е, че в тази хипотеза съдията по вписванията не процедира по реда на чл.129,ал.2 ГПК, а е длъжен да постанови отказ, каквито са указанията в ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно е прието, че молителката не установява качеството си на заинтересовано лице, тъй като по делото има само твърдения, че К. има такова качество; че не е установено извършване на вписване на договорите за цесия, за да се иска заличаване на вписването им ; че не е установено твърдението, че К. е собственик на имота, който е бил обременен с ипотека и не е установено вземането, предмет на цесиите, чието заличаване се иска; че не е установено какво е качеството на молителката по отношение на договорите за цесия, заличаването на вписването на които се претендира.
Искането за допускане на факултативния касационен контрол на определението на окръжния съд е неоснователно.
Отказът на съдията по вписванията е потвърден с редица самостоятелни правни аргументи, по които правни въпроси не са формулирани. Поставените от касатора обхващат само част от правните проблеми – внасянето на таксата и виждането, че при заличаването на ипотеката следва служебно да бъдат заличени и цесиите. Не е обуславящ въпроса дали искането следва да се тълкува като такова за заличаване на вписване или на отбелязване.
Поради необосноваване на главната предпоставка за допускане на обжалването – отсъствие на въведени въпроси по всички включени в предмета на произнасянето на окръжния съд съображения, безпредметно е обсъждането на допълнителните предпоставки, а и противоречивата практика на съдилищата не е допълнителното основание при действащата и приложима редакция на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 1900 от 07.10.2017г. по ч.гр.д.№ 1439/2017г. на ОС Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top